Родителите често се притесняват, че детето им  обръща твърде много внимание на връстниците си, забравяйки за задълженията у дома и в училище, и често подражава на по-големите, които дават „лош пример“. 

„Как да се справим с подобни ситуации по възможно най-тактичния начин?“, питат повечето родители.

 Приемането и харесването на самия себе си в тийнейджърските години е толкова по-трудно, защото, освен всичко останало, тийнейджърът, който е в процес и на полово съзряване, често има притеснения относно външния си вид.

 Как да съградиш и запазиш самочувствие при това положение? Как да се намесят родителите в този случай?

 В такива моменти за младия започва подчинението на околното мнение, на рекламите и на всички, които казват, че човек не може да бъде щастлив и удовлетворен, ако не изглежда по определен начин или не следва общоприет модел на поведение. Подкрепете вашето дете. Винаги и във всичко. Дайте му да разбере, че независимо какво чувства и какви са желанията му, вие сте готови да го изслушате и заедно да намерите решение на всеки проблем, дори и понякога да изглежда невъзможно.

Покажете на тийнейджъра, че сам може да изкарва парите си. Това ще повдигне самочувствието му и социалния му статус.

 Тийнейджърът, под натиска на социални мрежи, като "Фейсбук" и "Туитър",  както и масовите медии, които промотират „лесен живот“ и често агресивно поведение, изграждат образ, който не му е присъщ. Всяко разминаване от изградения образ, който поддържат неговите приятели, като например – липса на модерен телефон или дизайнерска дреха, се приема от младия човек за  „грешка” и нанася тежки удари върху самооценката му. Това рефлектира и върху родителите защото те не винаги могат да осигурят желаното. Ако случаят с вас е такъв, то помислите как да поговорите с детето си и да му обясните, че нямате възможност да му осигурите всичко, което имат неговите приятели. Предложете му да потърси работа за лятото и така сам да купи желаното. Така ще покажете, че твърдо вярвате в него и неговата възможност да взима решения и да носи отговорност, а юношата ще разбере цената на нещата и със сигурност ще бъде по-самоуверен, защото сам е изкарал парите си.

Депресирани ли са тийнейджърите?

 Последните години все по-често се говори за огромния процент на депресия при тийнейджърите вследствие на натиска „да бъде като останалите“. Постоянното чатене чрез социалните мрежи и ограничаването на естественото общуване водят до промяна в ценностната система у юношата, в създаване на изкривен образ за самия него. Сякаш е по-важно да събереш най-много лайкове и виртуални приятели, вместо да създадеш реални връзки, които могат да направят вълнуващи тийнейджърските години и да създадат прекрасни спомени. Но ако самооценката се води от лайковете във "Фейсбук", какво става с тийнейджъра, който не е толкова популярен?

Как, във време, в което животите ни са онлайн, можем да помогнем на младия човек да е независим от мнението на околните?

 Трудността да се помогне от страна на семейството е в това, че юношата в повечето случаи счита опита на родител да поговори с него за сериозно натрапване. В този период най-важна за него е групата на връстниците му и той възприема за меродавно тяхното мнение и правила, които за жалост са също толкова незрели и неукрепнали.

 Възрастните могат да помогнат на изграждането на добра себеоценка и самоуважение като формират още от детството ценностна система, основана на зачитането на уникалността на всеки и приемането на различията. Във всички случаи те трябва да дадат на тийнейджъра увереност, че винаги, когато той счете за нужно, може да разчита на тяхната подкрепа, обич и приемане. Възрастните могат да помогнат и като скъсат с ролята си на „богове“ и всезнайковци и покажат, че те не са безгрешни. Те трябва да скъсат с моделите, в които са разговаряли с детето като са го назидавали – тип “На тебе говоря“, и да възприемат модел от типа „Съгласен съм да поговоря с теб, щом желаеш“. Чувството, че можеш да споделиш с близките си вълнения от всекидневието, създават в юношата увереност. Даването на пространство и свобода за израз на мнение, за вземане на решение, за поемане на отговорност при направена грешка, развива допълнително тази увереност и спомага за изграждането на независима личност.

 В книгата "Остаряваме бързо, помъдряваме късно", Д-р Гордън Ливингстън развива идеята, че ние сме това, което вършим. "Трите компонента на щастието са: да имаш какво да правиш, човек, когото да обичаш и нещо, на което да се надяваш."

 Заетостта на тийнейджъра е от голямо значение. Спортът при подрастващите е особено важен – създава дисциплина, чувство за принадлежност и самочувствие при изпълнение и достигане на целите, свързани с него. Поощрението от страна на треньора, родител, учител, спомага също за добрата самооценка, дори и целта да не е постигната. Добре е да се възпита идеята, че процесът (прогресът) е важен, а не моментното удовлетворение. Така тийнейджърът ще има постоянен стимул да прояви най-доброто от себе си и да се стреми към постоянна промяна и развитие.

Източник: www.edna.bg