Насилието има различни форми – физическо, психическо, сексуално, кибернасилие, тормоз. Всяка от тях оставя своите белези върху детето – вреди на физическото и психичното му здраве и развитие, на способността му да учи и да изгражда отношения с други хора, да бъде пълноценен възрастен и родител.

 В рамките на кампанията „Заедно срещу насилието в училище“, УНИЦЕФ разработи специално анимирано видео „Чудовищните лица на насилието“ (автор Аспарух Петров - Аси), което цели да повиши чувствителността към проблема и да покаже различните видове насилие, които могат да се случат в училище.

Какви са видовете насилие и как да ги разпознаваме? 

 Насилието може да бъде от възрастен към дете, между деца и от дете към възрастен. Някои от формите на насилие са видими, други – по-трудно уловими, но и в двата случая последиците могат да бъдат много тежки за децата. 

 Физическо насилие е всяко физическо посегателство, което причинява болка или предизвиква страх у детето. 

 Психическо насилие са всички действия, които могат да имат вредно въздействие върху психичното здраве и развитие на детето – подигравателно отношение, заплахи, подценяване, дискриминация, отхвърляне и др. 

 Сексуално насилие е въвличането на дете в сексуални действия, които то не разбира напълно и за които няма капацитет да даде съгласието си да участва поради когнитивната си незрялост и млада възраст.

 Тормозът е специфичен вид насилие сред децата и е сред най-неуловимите форми на агресивно поведение и насилие. Но не всеки акт на насилие е тормоз. Тормозът между връстници e групов феномен, извършва се в присъствието на други връстници и в отсъствието на възрастни. Професор д-р Дан Олвеус определя тормоза като „повтарящи се във времето негативни действия от страна на един или повече ученици, когато някой умишлено причинява или опитва да причини травма или дискомфорт на друго дете чрез физически контакт, чрез думи или по друг начин.“ 

 Кибернасилието и кибертормозът се осъществяват в дигитална среда. Включват създаване и разпространение на обидни, заплашителни и подигравателни снимки и текстови съобщения, които уронват достойнството на детето или го унижават. Може да става дума за снимането на дете с мобилен телефон и разпространяването на снимки или видеозапис без негово съгласие, кражба на самоличност/профили, обиди, разпространение на слухове в социалните мрежи и др. Тези действия са изключително травматизиращи, защото запечатват и популяризират акта на насилие. Онлайн тормозът нараства значително през последните години, а част от случаите се зараждат именно между съученици в училище. Случаите на тормоз в интернет през 2016 г. са 38% от общия брой на случаите на насилие, което е огромен скок от 25% в сравнение с 2010 г.

 УНИЦЕФ вярва, че всяка една форма на насилие над дете може да бъде предотвратена. Затова през следващите 3 години организацията, съвместно с МОН, ще създаде и приложи цялостна програма за превенция на насилието и създаване на сигурна учебна среда. Повече информация можете да намерите на сайта на УНИЦЕФ: www.unicef.org/bulgaria.

Ако имате съмнение, че дете е жертва на насилие, носите моралната и гражданската  отговорност да подадете сигнал до отдел „Закрила на детето“, Държавната агенция за закрила на детето или МВР. 

Сигнали за деца в риск или жертви на насилие може да се подават електронно или на следните телефонни номера в страната:
- Национална телефонна линия за деца: тел. 116 111 и на тел. 112
- Държавна агенция за закрила на детето: тел. + 359 2 9339011; факс + 359 2 9802415; еmail: stopech@sacp.government.bg 

Източник: www.webstage.bg