Детето не се адаптира бързо в училище. Не може да се противопостави на по-силните, не е сред популярните в класа и няма лидерски качества… Притеснени сме и разочаровани, но още по-тъжно ни става да забележим, че поведението на детето се променя. В разказите му все по-често присъства друго дете, което нарушава дисциплината в клас, ударило го е, подигава му се или напълно го игнорира. При всички тези случаи говорим за форми на агресивно поведение. Не бива да реагираме прибързано, но не бива и да подценяваме тревожността. Ако детето не желае да сподели проблема и преживяванията си в училище, поведението му ще ви подскаже как то се адаптира в клас. Наличието на следните признаци може да говори, че то е обект на агресия от страна на друго дете:

- Има необясними синини или ранички, за чиято поява дава нелогични обяснения;
- Не желае да посещава училище или определени часове, плаче на прага на училището;
- Често се оплаква от болки в корема, гадене и повръщане, главоболие, сърцебиене, треперене;
- Настроението му е променливо – весело е през почивните дни, напрегнато и тревожно – през учебно време, с повишена тревожност, депресивни състояния, затваря се в себе си;
- Има ниско самочувствие и нереална самооценка за себе си и външния си вид;
- Успехът му се понижава.

 Независимо, дали детето е събрало смелост да ви сподели, че някой съученик го тормози, или вие се съмнявате в това, проучете ситуацията и съберете повече информация от класния ръководител, други учители, родители и приятелчета на вашия син или дъщеря. В случай, че се окажете прави, ето какво е важно да прадприемете, за да прекратите проблемната ситуация и да осигурите комфорта на детето в учебното заведение:

- Информирайте училищните власти за собствените ви наблюдения и потърсете съдействие от класния ръководител, училищен психолог или директор;
- Уверете детето, че заставете зад него и ще му помогнете да се справи;
- Убедете го, че то трябва да информира учителите и възпитателите си, ако има проблем, и че това поведение не е доносничество;
- Обяснете му, че агресията не е нормално общуване и не бива да бъде толерирана или пренебрегвана;
- Дайте му пълната си подкрепа в утвърждаването на това да отстоява себе си, своите права и виждания. Научете го да казва уверено „Не“ – това е негово право!
- Посочете му неговите предимства. Когато то е обект на агресия, възприема детето, което го тормози, като по-силно физически и психически, поставя го на пиадестал и дори го идеализира;
- Обсъдете с вашето дете възможните изходи от ситуацията и му помогнете да си състави план за защита;
- Кажете му, че да избягаш когато те заплашват не е признак на слабост, а е вид самозащита;
- Разкажете му как вие сте се справяли в своето детство с подобни ситуации;
- Предпазвайте го от перфекционизъм или прекалена амбициозност – така то ще е по-достъпно в емоционален план до своите съученици и по-лесно ще намери приятели;
- Помогнете му да направи някои промени във външния си вид, ако това ще му помогне да се чувство по-уверено и спокойно в клас;
- Научете го да разбира емоциите и поведението на другите деца, както и на ползите от това да работиш в екип;
- Включете детето в занимания, които му доставят удоволствие и ще създадат положителни емоции в училището – занимания по интереси, спорт и др. Така то ще е е по-далече от своя насилник и ще има възможност да общува с други деца.
- Преценете дали детето ви не провокира умишлено другото дете;
- Не обвинявайте детето си, че е по-слабо, че е жертва на своя насилник.

 В случай, че тормозът от страна на другото дете продължава, можете да се срещнете с него в присъствието на негов родител, например когато вземате детето си от занималня. Можете заедно да им обясните, че е необходимо да бъдат толерантни едни към други и че всички деца са различни, но всички те имат положителни качества и черти. В случай, че другият родител не реагира адекватно и агресията над вашето продължава, сигнализирайте отново училищните власти по официален път – чрез внасяне в деловодството на училището на жалба.

 В този случай в определен в закона срок директорът трябва да ви изпрати писмен отговор на предприетите в учебното заведение мерки по изложения от вас проблем. Директорът и педагогическите специалисти са тези, които следва да осигурят конфорта на детето в клас и които следва да наблюдават и коригират взаимоотношенията между децата на територията на училището. Те трябва своевременно да бъдат информирани за притесненията на родителите, за да реагират адекватно.

 Детските психолози са категорични, че агресивното поведение в отговор на торомоза не води до разрешаване на конфликта между децата. Често се наблюдава напълно обратен ефект – децата стигат до физически сблъсък по между си, който може да е причина до тежки физически наранявания и дори фатален край.

Не учете детето си да удря! Научете го да търси съдействието на учител!

Теодора Пампулова е детски психолог и психотерапевт с частна практика, училищен психолгог, сертифициран медиатор от Министерство на правосъдието и координатор на Дружеството на психолозите в Пловдив и региона. Пише статии в областта на детската психология и детското развитие, работи с деца от 2 до 18-годишна възраст и с техните семейства.

Източник: www.noviteroditeli.bg