Последните години развитието на интернет, технологиите и глобализацията промениха тотално начина на работа, учене и живот в световен мащаб. Достъпът до информация вече е изключително лесен - само до едно търсене в Гугъл и вече можеш бързо, лесно и напълно безплатно да видиш и научиш неща, които преди години не сме могли дори да си представим. В световен мащаб, в най-различни области, настъпиха бързи и големи промени. В една презентация на тази тема прочетох следната статистика: “10-те най-търсени работни позиции през 2012 година, все още не са съществували през 2004“. Ето за каква промяна става въпрос. Образователната система на нито една държава в момента не е подготвена за подобно нещо. Системите са големи, тромави и се променят трудно и много бавно. Което ги прави неефективни в по-голямата си част.

 За да бъде ефективна една образователна система, тя трябва да може да те подготви за бъдеща реализация. Но как би могла да те подготви за позиция, която все още не съществува?! Това, което би следвало да се случва в училище е, учениците да бъдат провокирани да мислят и разсъждават, да творят, да генерират нови знания и идеи, да откриват себе си и нещата, които ги вълнуват. А това, което се случва на практика в по-голяма част е, че учениците трябва да запомнят определено количество информация, което да възпроизведат в определен момент, за да им се постави оценка. Информация, която е на един клик разстояние, а по Дискавъри може да се видят далеч по-интересни неща от скучните описания в учебниците. При тези условия и аз не бих имал мотивация за учене. И все пак е необходимо човек да премине през образователната система. За добро или за лошо. Не бих искал да отричам напълно която и да е било образователна система. Бях краен, за да ви подтикна да погледнете по-добре през очите на един тийнейджър. Защото това е ситуацията, която провокира много деца да ми задават въпроса: “Господине, това защо го учим?“, докато бях учител. И докато нямате отговор на този въпрос, който да бъде разбран от едно дете, едва ли ще успеете да ги стимулирате в ученето. А опитате ли се да го “накарате“, ще срещнете още по-голяма съпротива под различни форми, включително и неучене. Може да опитате системата на “моркова и камшика”, като наказвате за двойките или награждавате за шестицте. До определен момент може да изглежда ефективна, но в последствие ще срещнете още по-голям гняв и съпротива.

И все пак, какво може да се направи?

 Не се опитвайте да “накарате“, когото и да е било да учи, по какъвто и да е било начин. Вместо това вложете усилия и се опитайте да разберете тийнейджъра. Разберете какво го вълнува. Какви са неговите интереси? Към какво се стреми? Какво го спира да учи? Дали средата му пречи или учебниците са му скучни? Поговорете открито с него и го изслушайте – без да наказвате, осъждате или преценявате! Просто се опитайте да погледнете на света през неговите очи. Много голяма част от тийнейджърите не учат, защото не виждат смисъл в това. Един пример от моята практика: имах ученичка, която почти не идваше на училище (не знам как си оправяше отсъствията). За нея училището беше загуба на време. Тя ходеше на уроци по рисуване и танци, занимаваше се с неща, които й бяха интересни и вълнуващи. Готвеше се и за кандидатстудентски изпити. Идваше по веднъж на две седмици, за да я изпитат и пишат оценка. Разберете нещата, които вълнуват вашият тийнейджър и какво иска да постигне. Ако още не е наясно, заедно работете върху това. Стимулирайте го да търси и да се развива (начините са много и различни). Заедно седнете и намерете смисъл от училището в нещата, които иска да постигне. Направете план за развитие. Помогнете му да види, че училището е само едно стъпало, което трябва да премине, за да постигне целите, желанията, мечтите, които има. По този начин не само ще успеете да го стимулирате да учи, но и ще си спечелите един приятел.

превод: Емил Минев

Източник: www.inspirelearning.net