Много деца не се чувстват добре по време на дистанционното обучение, особено когато то продължи твърде дълго. Не могат да се фокусират и нямат мотивация. Случващото се е напълно нормално и има своите причини, но за щастие има и начини, по които ние, родителите, бихме могли да им помогнем. Защо дистанционното обучение не е ефективно?

 За голяма част от работещите родители дистанционното обучение е равносилно на стрес, защото учениците трябва да се справят сами, използвайки единствено наличните онлайн ресурси. Извървеният до днес път бе дълъг, трънлив и, уви, за част от хората все още не е приключил. Когато едно дете е мотивирано, то се справя еднакво добре и в двете форми на преподаване.

Защо повечето малчугани губят мотивация? Какво представлява мотивацията?

 Усещането за мотивация дължим на мозъчния център за възнаграждаване, който отделя невротрансмитера допамин. Той ни кара да се чувстваме приятно, активира и снабдява с енергия мозъка ни. Когато получаваме сигнали от центъра за възнаграждаване, нивата на допамин се повишават и имаме желание да продължим напред. Когато обаче концентрацията му спадне, изпитваме апатия и нямаме мотивация за каквото и да било. Един от най-големите врагове на допамина е стресът. В детския мозък той може буквално да занули нивото на невротрансмитера. Освен това, стресът потиска функцията на префронталния кортекс. Ако принудим детето да седне и да учи, то все пак няма разбере и усвои нищо, защото именно префронталният кортекс отговаря за мисленето.

 Пандемията от коронавирус изправи целия свят пред невиждано предизвикателство. Училищата бяха затворени, а учениците трябваше да преминат към дистанционна форма на обучение, без да знаят какво означава това. Липсата на подготовка причини силен стрес както на децата, така и на техните учители и родители, а той е заразен – напрегнатите и притеснени родители несъзнателно прехвърлят емоциите си върху децата. Крайният резултат е, че нивата на допамин в мозъка на децата рязко спаднаха. А с това и тяхната мотивация. Да не пропускаме и факта, че част от родителите опитват отчаяно да контролират поведението на децата си, което още повече допринася за влошеното им емоционално състояние.

 Напълно разбираемо е, че възрастните бяхме, и все още сме разтревожени от качеството на обучението онлайн. Нашата тревожност ни направи и прекалено настоятелни. Когато не спираме да повтаряме и напомняме, че трябва да си напишат домашните, да слушат в часовете и т.н., децата ни имат усещането, че нямат контрол над собствения си живот. Най-вероятно никой от нас не искал да постигне подобен ефект, но по-важното е, че малчуганите се чувстват точно така. Техните чувства имат значение.

 Натрупвайки се, тези няколко източника на стрес, водят до така наречения токсичен стрес, който се контролира много по-трудно. Той е особено опасен за развиващия се детски мозък, повишава значително нивата на стрес и унищожава клетки в амоновия рог (хипокампа), който отговаря за създаването и съхраняването на спомени. Затова на децата им е трудно да възприемат и запаметяват уроците.

Съвети за мотивация на ученици в дистанционна форма на обучение

1. Овладейте собствения си стрес

Ако успеем да го постигнем, не само ще помогнем на себе си, а и на децата си, защото те ще усетят промяната и ще са по-спокойни. Когато им показваме, че можем да преодолеем своята тревожност, неусетно ги учим как те самите да се справят със стреса и да бъдат по-устойчиви. За целта можем да опитаме някои дихателни практики, да започнем да спортуваме, да медитираме или да практикуваме осъзнатост.

2. Отпуснете юздите на децата

Звучи страшно, нали? Всеки от нас иска най-доброто за своето дете. Често ги контролираме, за да ги предпазим от грешки. Но добрите ни намерения в много от случаите са поредният източник на стрес, който атакува мотивацията и способността им да възприемат и запомнят.

3. Насърчавайте ученето, не извършването на конкретни действия

Виждали ли сте бебе или малко дете, което не е мотивирано? Едва ли. Малчуганите са любопитни по природа. Те обичат да научават нови неща. Ако детето отказва да си напише домашното например, можем да пренасочим усилията си към усвояване на новия материал, без да го притискаме. Училището не бива да се свързва единствено с писането на домашни или получаването на високи оценки. То трябва да учи децата, да им предава знания. Да, успехът е важен, но, за да бъдат мотивирани да учат, децата трябва да изпитват удоволствие от това.

Затова е по-добре първо да ги подтикнем да научат новите неща от урока и след това да напишат домашното. Ако продължават да отказват да го направят, просто трябва да ги оставим да си понесат последствията. Не бива да подценяваме децата. Когато се сблъскат с реалността и последиците от своите действия, те бързо разбират кое е правилно и кое – не. Не само ние, родителите, можем да ги научим на дисциплина. Нека сами разберат до какви последици водят постъпките им, да започнат да правят причинно-следствени връзки („Не си написах домашното и затова получих двойка“).

Ако непрекъснато повтаряме и притискаме малчугана, той ще насочи негативните си емоции към нас. Ще ни възприема като източник на стрес. Което от своя страна ще доведе до неговите опити да се бунтува, да ни победи. Тогава се загубва смисълът, който сме вложили в своите действия.

4. Фокусирайте се върху отношенията с детето, не върху писането на домашните

Топлите и сигурни взаимоотношения родител-дете са в основата на неговия щастлив и успешен живот в зряла възраст. Дори в тази крехка възраст на него не му липсват източници на стрес – учители, връстници, домашни работи, изпити и т.н. Всеки може да засили стреса, но само родителят може да обича детето толкова много, че да го накара да се чувства в безопасност, дори когато е сгрешило. Можем да бъдем за него пристан, място, на което да идва с желание, а не да избягва.

5. Подкрепяйте детето си и го научете да разпознава стреса

Ако детето не иска да учи, трябва да го подкрепим, вместо да го упрекваме. За да върнем мотивацията му, първо е нужно да повишим нивата на допамин, а обвинителният ни тон няма да го постигне. Разбирането и безусловната обич обаче ще успеят. Хубаво е да поговорим с него, да разберем какво го тревожи, да го насърчим да споделя емоциите си, включително и негативните. Когато човек разпознае стреса, е направил първата крачка към неговото овладяване. Както казва д-р Даниел Сийгъл: „Name it to tame it” („Назовете го, за да го овладеете“).

6. Създайте спокойна среда

Спокойствието може да се постигне и чрез балансирано хранене, качествен сън и подходящи условия за учене.

За съжаление, понякога имаме нужда от по-бързоизпълними препоръки. Такива, които да изпробваме още утре. Кристен ДиЧербо е експерт по образованието, който работи в организацията с идеална цел „Khan Academy“. Той съветва всички родители да си зададат два основни въпроса, преди да опитат да съживят желанието на децата си да учат:

1. Как мога да му помогна да повярва, че ще се справи?

2. Как мога да добавя стойност и смисъл към учебния процес?

Практични съвети за повишаване на мотивацията

1. Поставяне на цели и проследяване на прогреса

И целите, и напредъкът са изключително силни мотиватори, тъй като карат детето да повярва, че може и придават смисъл на заниманията му. ДиЧерби препоръчва да обсъдим с ученика какви да бъдат целите и как се движи той по отношение на постигането им. Така детето ще чувства, че упражнява контрол и че нещата зависят от него. Ето няколко примера за различните възрастови групи:

6 години: За най-малките ученици целите трябва да бъдат краткосрочни, а възможностите за избор – специфични и ограничени, за да не се объркват. Можем да предложим следното: „Нека изберем едно нещо, което да свършим докрай тази сутрин. Бихме могли да напишем изречения по ето тези три картинки или да решим ето тези 10 задачи.“

11 години: В тази възраст целите трябва да са малко по-дългосрочни, но все пак да са разделени на други, по-малки цели. Можем да кажем: „Хм, как ли ще се чувства твоето Аз в петък, ако оставиш всички домашни и уроци за тогава?“. Можем обаче да постъпим и по различен начин: „Хайде заедно да разпределим задачите, свързани с часовете ти по математика, за цялата седмица. Нека видим какъв е материалът. Какво би искал да приключиш до края на седмицата? Как би искал да разпределим в петте дни задачите и уроците по математика?“.

16 години: Тук фокусът трябва да падне върху онова, което детето иска да научи, след което да се обърне внимание на онова, което е нужно, за да го научи.

2. Уверете се в постижимостта на целите в кратки срокове - Ако целта е дългосрочна, трябва да преценим внимателно колко време е нужно. Разумният краен срок дава по-големи шансове за успех.

3. Намерете начин да проследявате прогреса на детето - Има много приложения, с които ние, възрастните, проследяваме физическата си активност или направените разходи. Защо да не можем да проследим и успеваемостта на ученика? Важното е да намерим средство за измерване на прогреса му. Само тогава ще можем да разберем кога той е постигнал целта и да споделим положителните емоции с него.

4. Покажете на детето как целта е свързана с нещата, които детето обича - То може да иска да усвои умение, което после да му бъде от полза при упражняване на негово хоби. Или пък да научи неща, които да го приближат до мечтаната от него професия.

5. Записвайте всяка трудност при усвояване на учебния материал - Няма дете, което да се справя еднакво добре по всички предмети. Когато сме наясно със слабите му места, ще бъде по-лесно и да намерим начин да му помогнем, за да не се обезкуражи.

6. Награждавайте детето, но го правете премерено - Всички знаем, че подаръците добавят стойност към онова, което децата правят. Много е важно обаче да знаем как точно да ги награждаваме, защото има опасност да постигнем обратния ефект – да попречим на вътрешната му мотивация. Има различни видове подаръци и награди – похвала, по-късен час за лягане, разходка до любимата площадка или парк. Стимулите трябва да бъдат дребни и да са такива, които бихме могли да предоставим колкото пъти е нужно. В началото можем да ги награждаваме по-често, след което да започнем да удължаваме интервалите между тях. Обикновено този момент настъпва, когато ученикът сам вижда ползите и резултатите от положения труд.

7. Покажете на малчугана какво поведение бихте поощрили - Трябва да се фокусираме върху усилията на детето, не върху крайния резултат.

8. От време на време го изненадвайте - Можем да го награждаваме по различно време, за да запазим момента на изненадата. Когато човек знае, че ще получи награда, но не кога и каква, той е по-постоянен в поведението си. Да мотивираме децата си не е толкова трудно, ако самите ние се освободим от своята несигурност и ги подкрепяме безрезервно. Дори и да искаме, не можем да ги държим винаги за ръка. Колкото по-рано се научат да бъдат независими и отговорни към задълженията и образованието си, толкова по-мотивирани ще са.

Източник: www.framar.bg