Какво би могло да бъде по-безобидно от чашка чай? Въображението ни свързва тази напитка само с приятни образи. Удивително изглежда днес, но е имало времена, когато чаят се е считал за много опасен, особено за жените и дори се е превърнал в заплаха за традиционната социална структура.

Приготвяне на чай в Пекин, 1901 г.

 До средата на ХVI век чаят е бил практически непознат извън пределите на Азия. С откриването на търговските пътища между Изтока и Запада, китайският (а по-късно и индийският) чай се превърнал във важна част от търговския обмен. При най-първите контакти европейците смятали чая за „развален“, защото го асоциирали с търговията с опиум.

Берач на листа в Китай.

 През 1662 г. британската кралската невеста Катарина де Браганса пътешествала из Португалия и Обединеното кралство. Като част от сватбения подарък и били поднесени няколко чувала с най-добрия китайски чай. Бъдейки заклета поклонничка на чая, Екатерина скоро представила напитката  на мъжа си крал Карл II Стюард и на вниманието на английската общественост. Така се родила националната любов на англичаните към чая.

Катарина де Браганса, 1665 г.

 Подобно на почти всяка нова „мода“ чаят също почти веднага си спечелил привърженици и противници. Редица английски писатели и мислители са превъзнасяли преимуществото на чая: той придавал бодрост на духа, правил хората по-умни, лекувал болестни. Но мнозина били на обратното мнение. Още през 1682 г. един критик определил чая като „силно изсушаващ, ускоряващ остаряването и изменящ цвета на лицето“.

Сушене на чай в Шри Ланка.

 През следващите десетилетия чаят от най-висш сорт достигнал и до обикновените хора и фурорът му станал още по-голям. Макар че много от хората считали, че той е „опасен като опиум“. Вестникарски публикации утвърждавали, че чаят правел мъжете слаби и подли, а също така е вреден и за жените, като предизвиквал намаляване на жизнената енергия, способствал за спонтанния аборт и намалявал кърмата. Като цяло чаят бил определян като „лоша напитка“ – бил с чуждоземен произход и не така питателен като млякото и бирата. Но нищо не можело да спре нарастването на неговата популярност.

Търговски кораби в пристанище Портсмут, Англия.

 Когато пиенето на чай навлязло в живота на британците, у мнозина се появила зависимост, за която се считало, че можела да доведе до алкохолизъм. И дори нещо още по-лошо: съществували опасения за наркомания. Чаят не само съдържал кофеин, но бил консумиран и с друга заплаха от Новия свят: захар, който карал хората да пълнеят, развалял зъбите и променял характера на хората.

Бостънското чаено парти – началото на Американската революция, 1773 г.

 През XVIII век Америка и Европа били обхванати от революции, „обикновените“ хора вземали съдбата си в свои ръце. Низшите класи започнали да искат подобряване на условията на живот и пиели все повече чай. Много въстания започвали в чайните заведения и в кафенетата като отговор на „откритото общество“ на проблемните въпроси. През 1773 г. в пристанището на Бостън разярените местни жители изхвърлили от корабите във водата контейнери с пресован британски чай, което се превърнало в началото на американската революция и на войната за независимост на САЩ.

Мери Кесет - „Чай в пет часа“.

 С възникването на традицията на пиене на чай, за жените възникнала възможност, която по-рано не съществувала - да се събират заедно. Ако през вековете в обществото мъжете винаги са общували помежду си, то сега и жените можели да се наслаждават на чая, поднесен в приятна компания. С пиенето на чай възникнали и първите кълнове на бъдещото движение на феминизма.

Превод от руски език: Александър Василев

Източник: www.sci-hit.com