Отдавна исках да напиша този пост, но постоянно отлагах, защото ми се струваше, че това е доста тегава работа, а времето все не стига и не стига... И така минаха много месеци, идеята не ме напускаше, а в денонощието имаше все същите 24 часа. Затова, отхвърлила перфекционизма, пиша това, което ще се получи за времето, което имам в излишък (и простете ми, моля, печатните грешки, ако забележите такива).

1. Разбрах, че всички деца са различни.

 Дори ако това са деца, родени от едни и същи родители и възпитавани в рамките на едно и също семейство, те все пак ще бъдат различни. Възпитанието, разбира се, има значение, но неговата роля е силно преувеличена. Всяко дете има свой вроден темперамент, свои наклонности, свои особености на развитието, свои нюанси. И това е прекрасно! Всяко дете влиза в нашия живот, за да ни научи на нещо. Еднаквите деца – това е или фантастика, или признак за това, че вие повтаряте класа.

2. Аз станах значително по-търпелива и по-спокойна.

 Мисля, че прочитайки думата „по-спокойна”, мъжът ми ще въздъхне тъжно и укорително ще ме погледне. Да, аз понякога викам, пищя и вдигам скандали. Но в общи линии престанах да се безпокоя силно по най-различни поводи, както беше по-рано. Сега мен изобщо не ме впечатлява това, че детето е открило, че има пикало и го дърпа втора поредна седмица; това, че обича да бяга голо или да се облича в рокли, че още суче мляко или все още е с памперси, че яде или не яде повече от мен. Не се вълнувам, че има остра респираторна вирусна инфекция, сополи или температура (да-да-да, всички деца боледуват и това ще им мине). Кризите на възрастта не ме разстройват, а по-скоро ме забавляват. Усещам къде може да се даде свобода на детето, а къде трябва да държа на своето и да опазвам границите на позволеното.

3. Апропо, за границите.

 Рамки на позволеното задължително трябва да има. По-рано ми се струваше, че това не е правилно; струваше ми се, че трябва да се даде свобода на детето и просто да го насочваш, обяснявайки. Уви, това не работи. Нужни са ясни граници на това, което е позволено на детето и на това, което то не бива да прави. Например: „Ние ядем десерти само след основното хранене”, „Първо уроците, после детските”, „Който не си е измил ръцете преди ядене, той остава гладен”, „Точно в 20.00 часа отиваме да си мием зъбите” и т. н. И ако ги има тези ясни граници, то не се налага да обясняваш, защо сега не може да се яде сладолед или шоколад (дори едно парченце!), защо трябва да се мият ръцете, ако те така или иначе са чисти и защо мама не разрешава да се гледа още една серия на „Лунтик”. Правилата са си правила (суров закон, но закон).

4. Аз не затормозявам съзнанието си по темата за преждевременното развитие на детето.

 В многодетните семейства да спреш детето от такова развитие е невъзможно. По-малките вървят след по-големите, които на тях им изглеждат като истински богове, знаещи всичко и умеещи най-различни неща. Най-важното тук според мен е правилно да се отгледа най-голямото дете, да вложиш максимални усилия за него, защото именно то ще бъде именно този идеал, който ще се спремят да постигнат по-малките. Но! За да отгледаш правилно първото дете, няма нужда още на едногодишна възраст да го водиш на занятия за развитие на деца. Просто не го слагайте в проходилката, а му позволявайте да бъде редом до вас и да опознава света под вашето зорко око. Всичко останало е въпрос на техника.

5. Започнах да ценя, утвърждавам и поддържам семейната йерархия.

 Свобода и равенство? Не, това не е за нас. С раждането на третото дете, ние с мъжа ми стигнахме до извода, че йерархията в семейството е необходима, а нейното отсъствие е пагубно. Мама и татко са главните, децата са простолюдието. Татко е най-главният; него го слуша даже и мама. Голямата сестра е главната сред всички деца. Големият брат е по-главен от малкия, но това не само дава права, но поражда и задължения. Проблемът тук все още е само един: този, който не с е вписал в рамките на семейната йерархия, няма никакъв авторитет. Льова например отказва да слуша баба си и дядо си, защото „те не живеят заедно с нас” и „татко е най-главният, а те не са главни”. Но ние работим по този въпрос.

6. Разбрах, че аз съм основата и ако на мен ми е зле, значи на всички им е зле.

 И аз започнах да се уча да се грижа за себе си. Преди живеех на принципа „най-доброто за децата”, а сега принцпът се обърна наопаки. Най-напред се старая да дам на себе си, а едва след това – на децата. Щастливо отпочиналата си майка – залог за спокойната и радостна атмосфера в семейството, защото изморената, разбитата, изстисканата като парцал мама няма да направи щастливи своите деца. Те винаги гледат нейното лице и улавят погледа и, стараейки се да прочетат в него това, което се крие вътре в мама. И ако виждат, че мама не е щастлива, за това те винят най-напред себе си. Така са устроени децата.

7. Моят мъж е такава семейна основа, каквато съм и аз.

 И точно заради това на първо място (след мен самата) стои мъжът, а едва след това – децата. Мъжът има безусловен авторитет (виж т. 5 за йерархията) и това според мен е само от ползаза децата.

8. Моят шопинг се измени до неузнаваемост.

 С първото дете харчих някакви невероятни суми за всякакви детски залъгалки, дрешки, нещица и финтифлюшки. Купувах тонове вещи за Ана, но почти нищо не купувах за себе си, защото детските вещи не се нуждаят от примерване и да ги купиш става бързо, а времето никога не стига, затова по-добре да и купя на нея, а за мен някога по-нататък... Сега всичко стои по друг начин. Разбрах, че децата 1) растат много бързо; 2) цапат се; 3) абсолютно не се нуждаят от голямо количество дрехи – и в крайна сметка на тях им е все едно какво ще облекат. За да усетя всичко това, на мен ми трябваха почти 8 години майчинство и три деца. Сега аз купувам вещи основно за себе си, а на децата – по остатъчния принцип (има ли пари, време и желание – ще купя на детето нова блузка, няма ли – ще поноси и старата).

 Овладях Аз-ът на интернет-шопинга и започнах да купувам дрехи на децата в онлайн-магазините в САЩ, където те имат разумна цена и често се случва „сейл”-ове или „суперсейл”-ове. Отчитайки дори цената за препращането, предприемачеството по закупуването на дрехи за три деца на различна възраст, е дело много изгодно в сравнение с пазаруването на дрехи в Москва. Винаги чакам акции от сериите „днес допълнителна 40%-на отстъпка на всичко, включително clearance”, избирам само от този раздел най-симпатично, защото магазините са много и така не се усещам скована от големия избор (избор има винаги!) и като резултат получавам цял кашон с детски вещи за стотинки.

 За себе си също купувам вещи по разпродажби. Но помня някога да съм купувала нещо на цялата му стойност. Просто ми е жал да давам 150-200 долара за това, което след месец-два ще струва 3-4 пъти по-евтино.  Със сигурност знам, че мога да намеря по-добро приложение на тези спестени пари. В шкафа ми има не по-малко от двадесетина красиви рокли, в които изглеждам прекрасно, но нито една от тях не струва повече от 60 долара.

9. Започнах да харча по-малко за декоративна козметика.

 На 35 години разбрах, че залогът за красив външен вид са правилното хранене, активното движение, достатъчното количество нощен сън и щастливите, сияещите от щастие очи. Това е основата. Всичко останало са спомагателни средства от серията «опция».

10. Разбрах, че не можеш да се справиш с всичко и се примирих с това.

 Точно по същия начин се примирих и с това, че е по-добре да направиш нещо не по най-идеалния начин, отколкото да не го направиш изобщо. И ето сега изведнъж си спомних, как попитах веднъж една приятелка, която има вече пет деца, какво е научила от раждането на петото дете? Тя се замисли за няколко секунди и след това каза, че с петото дете се е научила да не обръща внимание на мнението на околните за нея. Казва, че някак си само е дошло усещането за спокойствие и увереност в собствените сили,  собствените действия и убеждения. И нека тези другите си мислят каквото си искат, на нея не и пука. Всеки има право на собствено мнение; и тя също - на свое, различно от това на останалите.

Превод от руски език: Александър Василев

Източник: www.adme.ru