Истината около доста неща, които смятаме за известни, често се оказва доста по-различна от общоизвестната. Дори за толкова популярни неща, каквито са крилатите фрази, които слушаме още от ранна детска възразст. Оказва се, че и около тях митовете са доста, доказва и новоизлязлата Енциклопедия на крилатите фрази на Вадим Серов. И ако се заровим да търсим кой, кога и по какъв повод е казал известни думи, резултатите ще са доста изненадващи. Не е случайна шегата на известният американски писател сатирик Амброуз Бирс: "Цитатът е невярно повторение на чужди думи". Твърде често техният автор е съвсем друг, а не този, в който уж сме сигурни.

Истината е във виното, In vino veritas на латински

 Автор на фразата е римският писател ерудит Плиний Стари, живял през 1 век от нашата ера. Той използва думите в труда си “Естествена история”. Смисълът е, че под въздействие на алкохола хората се разкрепостяват и говорят това, което мислят. Т.е. знамението е: каквото е на трезвия в ума, на пияния е на езика. Понякога фразата се използва с продължение - In vino veritas, in aqua sanitas - Истината е във виното, здравето във водата.

Който носи меч, от меч умира

 Тази фраза писателят Пьотр Павленко (1899-1951), сценарист на филма “Александър Невски”, влага в устата на княз Невски. Впоследствие князът се възприема като автор на думите. Те обаче са евангелски и в оригинал звучат така: „Взелите меч от меч загиват”.

Все пак тя се върти!

 Смята се, че това са култови храбри думи на великия астроном Галилео Галилей. Според легендата, след като подписал отрицанието на своето еретическо учение и изслушал присъдата на инквизицията за доживотен затвор, Галилей се изправил на крака в църквата Santa Maria sopra Minerva, тропнал с крак, и произнесъл знаменитата фраза. Колкото и красиво да изглежда легендата, колкото и мъжествен да е образът на Галилей в нея, той не е изричал тази фраза. Най-вероятно тя е възникнала благодарение на знаменития художник Мурильо, на когото бил поръчан портрет на Галилей след смъртта на големия учен. Поръчката била изпълнена от ученик на Мурильо през 1646 г. А след 250 години изкуствоведите установили, че широката рамка изкусно скрива “еретичната” част на картината. На нея се виждат астрономически ескизи, показващи въртенето на Земята около Слънцето и знаменитите думи Eppus si muove! Тук най-вероятно се крият корените на легендата. Галилей е изправен пред съда за ерес през 1633 г. заради труда си “Диалог за двете главни световни системи”, в който твърди категорично, че Земята се върти около Слънцето. За да спаси живота си, Галилей се отрича от идеите си и живее под домашен арест до смъртта си през 1642 г. През 2008 г. Ватикана реабилитира Галилей и му издигна паметник.

Религията е опиум за народа

 Който си мисли, че автор на фразата е вождът на революцията Владимир Илич Ленин, греши. Неин автор е немският писател Новалис (1772-1801). Но и това не е всичко. В увода към труда си “Към критика на Хегеловата философия на правото” Маркс пише: „Религията е въздишка на угнетената твар, сърце в безсърдечния свят, както и дух в бездушните порядки. Религията е опиум на народа.” Т.е. от една страна, не само цитатът е неточен, но и общият му смисъл се възприема невярно. Първоначално смисълът е, че религията не е отрова (някога опиумът не е смятан за наркотик, а е бил популярно обезболяващо, което се продавало в аптеките без рецепта), а отдушник, терапия, която облекчава страданието.

Пролетарии от всички страни, съединявайте се!

 Знаменитият лозунг също не е измислен от Ленин, дори не и от Карл Маркс, а от германския революционер Карл Шапер (1812-1870).

Роденият да пълзи не може да лети!

 Не, авторът на фразата не е писателят Максим Горки, въпреки че става известна чрез знаменитата му “Песен на сокола”. Много преди Горки думите се появяват в баснята на Иван Хемницер (1745 - 1784) “Мужик и крава”. Баснята разказва за печалния опит на мъж да яхне крава вместо кон. Изводът е повече от очеваден: не можем да очакваме да литне този, който е създаден да пълзи.

Който не работи, не трябва да яде

 И тази фраза не е измислена от болшевиките - те просто са я повтаряли толкова често, че най-сетне са им приписали и авторството. Думите са взети от Второто послание на апостол Павел към тесалоникийците: „Ако някой не иска да се труди, той няма и да яде.”

Държавата - това съм аз

 Думите се приписват на знаменития френски крал Луи XIV. Смята се, че Кралят Слънце произнася фразата през 1655 г. на заседание на парламента. Кралят обаче не е произнасял подобна фраза - тя липсва в публикуваните от Роже Александър протоколи на заседанието на френския парламент. Според някои изследователи всъщност това са думи на една забележителна дама, английската кралица Елизабет I (1558 - 1603).

Здрав дух в здраво тяло

 Познатите ни от детството думи са едни от най-ярките в серията “Свободна текстова доработка”. Всъщност римският сатирик Ювенал, който ги произнася пръв, влага в тях точно противоположен смисъл. В своята „Седма сатира” Ювенал пише, че трябва да молим боговете за редкия дар - здрав дух в здраво тяло. На тази основа се появява известната римска пословица Mens sana in соrроrе sano - avis rаrа - В здраво тяло здрав дух е рядък късмет.

Лош е войникът, който не мечтае да стане генерал

 Тази фраза се приписва на пълководеца Александър Суворов. Тук е налице както орязване на фразата, така и бъркотия с автора. В сборника с афоризми-поучения “Войнишки забележки”(1855) на Александър Погоски (1816-1874), откриваме думите: „Лош е този войник, който не смята да стане генерал, а още по-лош е този, който твърде много мисли какво ще стане с него.” Крилата става само първата част на фразата, а продължението се забравя. В съвременно значение думите се използват като поощрение преди изпълнение на смел план или замисъл.

Целта оправдава средствата

 Девизът се приписва на йезуитите. Всъщност знаменитият йезуит Ескобар-и-Мендоза е казал буквално следното: „Целта придава на деянията тяхната специфична ценност, като в зависимост от добрата и лоша цел деянията се делят на добри и лоши.” Което не е съвсем същото. А и самите йезуити, за тяхна чест, официално се отказват от поддръжка на възгледите на Ескобар. Фразата им е приписана от Блез Паскал в “Писма до провинциалиста”. При това мисълта е използвана и по-рано: „Тъй като на този, на когото отказват правото да използва нужните средства, е безполезно и правото да се стреми към целта.” От това следва, че тъй като всеки има право на самосъхранение, то всеки има право да използва всички средства и да извършва всякакви деяния, за да опази себе си, казва Томас Хобс в “За гражданите”. На когото е позволена целта, позволени са му и средствата”, казва в “Основи на моралното богословие” Херман Бузенбаум. Впрочем най-ранната от известните фрази принадлежи на Овидий, при когото звучи така: Exitus acta probat - Резултатът оправдава действието. Що се отнася до истинския девиз на йезуитите, за такъв трябва да се признае "Ad majoren Dei gloriam" - "Към доминиращата слава Божия", известен като абревиатурата AMDG - хералдически девиз на Ордена на Исус.

Няма човек - няма проблем

 Традиционно фразата се приписва на Йосиф Сталин. Неин автор обаче най-вероятно писателят е Анатолий Рибаков (1911-1998), който я използва в романа “Децата на Арбат” (1987). Там Сталин произнася думите във връзка с разстрела на военните в Царицин през 1918 г.: „Смъртта решава всички проблеми. Няма човек, няма проблем.” По-късно в своя “Роман в спомени” Рибаков пише, че е възможно да е чул фразата от някого, а може и да я е измислил.

Източник: www.marica.bg