С наближаването на Националното външно оценяване за седмокласниците, тревожността у децата расте. Често тя се подклажда и от родителските амбиции. Това може да изиграе лоша шега на изпита, предупреждават специалисти. Децата трябва да се явят на него спокойни, без да изпитват страх. Не трябва да им се внушава, че едва ли не от този изпит зависи нечий живот.

Работилница за отличници „Етикет“ потърси мнението на Пенка Койчева, клиничен психолог в Медицински център „Детско здраве“ при МБАЛ „Здравето“ – София. Тя е и юрист, и външен специалист „кризисни интервенции” към "Държавна агенция за закрила на детето".

 „Родителите са хората, от които детето очаква зрели и адекватни реакции. Често у него се създава впечатление, че ако не се справи според техните очаквания, то ще претърпи грандиозен провал“, казва тя. Уточнява още, че детето запомня, че високите оценки са всичко, което се иска от него и чрез тях то ще бъде одобрено или неодобрено и даже отхвърлено.Тревожността на родителите се пренася и върху детето. Изкуствено се нагнетява усещане за страх, като се придава по-голяма тежест на нещо, което всъщност далеч не е толкова значимо. „Когато човек изпитва силен страх, той може да реагира чрез бягство, чрез конфронтация или чрез замръзване (блокаж). Помогнете на детето да не изпитва този страх – като най-напредне създавате и не развивате този страх. Често той се поддържа и от амбициите на различни роднини“, казва Пенка Койчева. Детето остава само срещу страховете си и срещу лагери от възрастни, които „правят така за негово добро“.

 „Не го сравнявайте със себе си, както и с постиженията на другите деца. Децата умело разчитат родителските жестове, мимики, пози. Не изглеждайте така, сякаш от това буквално зависи нечий живот“, съветва психологът. Пенка Койчева подчертава още, че непрекъснатото обсъждане на темата у дома, също лишава детето от адекватен пристан, особено на вечеря, преди нощния сън, през почивните дни. „Не му запълвайте всяка минута с учене, особено за сметка на физическата активност и спортуването. Не го затормозявайте с административните подробности около кандидатстването, освен с подредбата на желаните учебни заведения. Направете всичко това леко, с усмивка, с конструктивно договаряне и като обсъждате желанията и на детето. Чуйте го! Не изпадайте в монолози, самосъжаления, не пийте шепи с лекарства и не натяквайте на детето, че всичко това е заради него. Не му вменявайте малоценност и вина. Не квалифицирайте. Не проектирайте своите нереализирани амбиции върху него. Запитайте се, правилно ли избрахте бъдещото училище? Не забравяйте да следите какво се случва с талантите на детето“, съветва Пенка Койчева.

 Специалистът твърди още, че за детето е важно да бъде стимулирано с похвала, с добри и искрени думи. „Показвайте и казвайте колко е значимо за вас, каквото и да се случи. Бъдете до него чрез делата си. Децата усещат фалша. Не превръщайте в мелодрама един щастлив житейски етап. Подарете на детето си обич и изживяване. Не го учете да постига високи цели, за да получава материални награди от вас. Вярвайте, че дори нещата да не се получават според вашите очаквания, най-доброто за детето се случва. Приемете, че не сте господари, режисьори и продуценти на всяка негова житейска ситуация. Най-важното е съхраняването на здравето на детето. Любовта и животът не приключват в седми клас“, завършва своите съвети Пенка Койчева.

Източник: www.etiketbg.net