Златни правила от професор Юлия Гипенрейтер – доктор на психологическите науки, експерт в областта на детската психология и семейните отношения.

1. Безусловното приемане на детето означава да го обичаш не защото то е красиво, умно, способно, отличник, помощник и т.н., а просто затова, че го има! 

2. Не се намесвайте в заниманието на детето, ако то не моли за помощ. Когато не се намесвате в заниманията му, вие му казвате: "При теб всичко е наред! Разбира се, че ще се справиш!" 

3. Ако на детето му е трудно и то е готово да приеме вашата помощ, задължително му помогнете. При това поемете само онова, което то не може да направи само, а останалото оставете детето да свърши само. С усвояването на новите действия от детето, постепенно му ги предавайте да ги върши то. 

4. Утре детето ще прави само онова, което днес е правило с мама, и именно благодарение на това, че го е правило "с мама". Зоната на съвместни действия е златният резерв на детето, неговият потенциал за близкото бъдеще. 

5. Постепенно, но неотклонно се освобождавайте от грижата и отговорността за личните ангажименти на вашето дете и му ги предавайте да ги върши то. 

6. Личността и способностите на детето се развиват само в онази дейност, с която то се занимава по собствено желание и с интерес. 

7. Няма такива ситуации, в която може да се удря дете. Да, известно е, че Пушкин е бил своите деца, но тогава това се е смятало за нормално. 

8. Можете да изразявате своето недоволство от отделни действия на детето, но не и от детето като цяло. Можете да осъждате действията на детето, но не и неговите чувства, независимо от това колко те са нежелателни или непозволени. Недоволството от действията на детето не бива да бъдат системни, иначе това ще прерасне в отхвърлянето му. 

9. Прегръщайте детето по няколко пъти на ден, 4 прегръдки са абсолютно необходими на всеки просто за оцеляване, а за добро самочувствие са нужни не по-малко от 8 прегръдки на ден! Между другото, те са нужни не само на детето, но и на възрастните. 

10. Измислете няколко занимания с детето или няколко семейни дейности, традиции, които ще създават зона на радостта. Направете някои от тези занимания редовни, така че детето да ги очаква и да знае, че ще ги има задължително, ако то не направи нещо много лошо. Отменяйте ги само ако се случи нещо наистина непростимо. 

11. Най-доброто наказание за детето е да го лишиш от нещо хубаво, а не да му сториш нещо лошо. 

12. Децата много повече от нас, възрастните имат нужда да се движат, да изследват предмети, да пробват силите си. Да им се забраняват подобни действия е все едно да се опитваме да преградим пълноводна река. По-добре е да се погрижим да насочим нейното течение в удобно и безопасно русло. 

13. На децата е необходим не само ред, но и правила за поведението им, те ги искат и ги очакват! Това прави живота им разбираем и предсказуем, създава им усещане за безопасност. 

14. На детето му е радостно, когато разбират потребностите му. Една от най-важните е свободата да изследва света и да получава впечатления. Детето изследва своите възможности и малко по малко повдига летвата. Когато е малко, то иска да се покатери на дървото, като поотрасне - иска да отиде с приятелите си в съседния двор, като стане още по-голямо - да се прибира вкъщи по-късно от обикновено. Тук много зависи от това как ще се държат родителите му. Нотации и забрани са безсилни. 

15. Всичко, което искаме да променим в децата си, би следвало преди всичко да проверим внимателно - дали не би било по-добре да го променим в нас самите. Например нашия педагогически ентусиазъм. Вероятно е по-добре да го насочим към себе си.

Източник: www.webstage.bg