През април тази година фронтментът на „Рамщайн“ Карл Линдеман неочаквано изпя една съветска песен на Победата. Това предизвика голям интерес и породи много въпроси сред неговите фенове. Оказа се, че израсналият в град Рощок в бившата ГДР музикант, обича тази песен. С нея го свързва емоционален детски спомен как неговата майка му е пяла „Любим град“. Когато Линдеман разбира, че по повод на Деня на Победата в Русия се снима филм за знаменития съветски ас Девятаев, и че в саундтрака е предвидено да се включи песента, известният музикант се свързва с режисьора на филма Бекмамбетов и му предлага да я изпълни сам.
В своя вариант Лидеман възприема дори интонацията на оригиналното изпълнение на Евгений Долматовски, макар че песента е известна най-вече с гласа на великия Марк Бернес. Немският акцент на фронтмена на "Рамщайн" се приема със симпатия от музикалните фенове и песента е посрещната повече от радушно.
В далечен край другарят ми отлита,
родните ветрове летят след него.
В синкав дим разтваря се любимият град,
познат дом, зелен парк и нежен поглед.
През всички боеве и войни другарят ще премине,
без сън, забравил тишината.
Любимият град може да спи спокойно
и да сънува, и да зеленее в пролетта.
Когато се завърне у дома моят другар,
родните ветрове ще долетят след него.
Любимият град ще се усмихне на приятел:
познатият дом, зеленият парк, веселият поглед.