Преди 5000 г. в Китай се е появил сладоледът и китайските императори са първите, за които е известно, че са яли сладолед. Те смесвали сняг и лед от планините и прибавяли в сместа портокали, лимони и зрънца от нар, а понякога вино и мед. Твърди се, че точно тези рецепти и начини за съхранение били държани в тайна, разсекретена едва през 11 век в книгата „Ши-кинг” – канонически сборник с древни песни. Китайците научили арабските търговци да смесват плодови сиропи със сняг, а арабите разпространили рецептата сред венецианците, а по-късно и сред римляните.
По времето на Александър Македонски при продължителната обсада на градовете със сняг от планините приготвяли десерт, в който замразявали ягоди и вода. За да не се разтопи снегът, били устройвани щафетни игри с роби. А войниците на великия пълководец се сетили да добавят плодове, вино, мед и мляко. През 62 г. след Христа император Нерон изпращал робите си в планините, за да донесат сняг и лед, в които готвачите слагали нектар, плодове и мед. За да се съхрани за по-дълго време снегът, Нерон наредил да бъдат построени специални студени стаи под императорския дворец.
Европа научила за замразения десерт през XIII век от… Марко Поло, който донесъл от Китай в Италия рецепти на плодов сладолед. Те му били подарени от монголски хан, а блюдото много наподобявало шербет и на мига влязло в списъка с най-изискани десерти на италианските аристократи. Рецептите били пазени в тайна, а придворните готвачи давали обет за мълчание. Първият град, в който започнали да произвеждат и продават сладолед, бил Париж. През 1676 г. 250 парижки сладкари създали корпорация за производство на сладолед, но официалната рецепта за приготвянето му все още била държавна тайна. Само след 100 г. във Виена била издадена готварска книга с рецепти за сладолед. Един екземпляр от книгата се запазил и до днес и в него могат да се намерят много интересни рецепти като: сладолед с каймак отгоре, а вътре с добавена канела, ванилия и мараскин (вишнев ликьор); сладолед с лимон, горчив портокал, ягоди и малини. Всъщност книгата си е сериозен научен труд и в нея има теологически и философски обяснения за явлението замръзване на водата.
Хенрих ІІІ – синът на Мария Медичи, обичал сладоледа повече от всичко. И през 1533 г., когато неговата майка става кралица на Франция, омъжвайки се за френския крал Анри II, тя взима със себе си от Италия рецептата за правене на замразено мляко. Всички готвачи във Франция започнали да го приготвят, един от тях отворил магазин и даже се сетил да прибави нови вкусове като шоколад и ягоди към замразеното мляко. През 1686 г. италианецът Франческо Прокопио открил в Париж първото кафе-сладолед „Прокоп”, където се отбивали Волтер, Анатол Франс, Дидро, Бомарше, Балзак, Верлен, Русо, Наполеон и Бенджамин Франклин. Днес XVII век се счита за златния век на сладоледа, защото ознаменувал неговото разпространение, както и появяването на други охладени десерти като парфета, мусове, „ледени бомби”.
От Франция тайната рецепта била занесена в Англия. За първи път сладоледът бил сервиран на богато угощение, което английският крал Чарлз I дал за приближените си. Кралският готвач, по произход французин, поднесъл кремообразен и сладък десерт, който никога преди никой от тях не бил опитвал. Едва след смъртта на Чарлз І през 1649 г. готвачът продал рецептата на богати търговци. И сладоледът бил разпространен в Европа.
В Америка рецепти за приготвяне на сладолед попаднали чрез английските преселници, когато през 1774 г. доставчикът на хранителни стоки Филип Лензи обявил в нюйорските вестници, че идва от Лондон и носи рецепти на различни сладости, в това число и на такава рядкост като сладоледа. През 1834 г. американецът Джон Перкин патентовал идеята си за използване на компресорен апарат. Десет години по-късно англичанинът Томас Мастерс получил патент за машина за производство на сладолед -калаена кана с въртящи се три шпаклички, около които имало лед, сняг или примесени със сол амониеви соли, амониева селитра, амониеви нитрати или калциев хлорид. Според патентното описание машината можела едновременно да охлажда, замразява и разбива сладоледа.
По времето на Наполеон ІІІ в Париж за първи път започнали да правят знаменития сладолед от каймак и плодове. В Италия по това време големите любители смесвали най-невероятни продукти и измислили сладоледеното асорти с добавки на плодове, орехи, ликьори, парченца бисквити, и даже го оцветявали. В Австрия приготвяли кафе със сладолед и шоколадов сладолед. По това време се появили сладоледите с разбит каймак, нарязани бадеми и вишнев ликьор, както и куполообразните изделия, размесени със замразена бита сметана с ягоди и шоколадови стърготини. Новите видове сладолед, които се приготвяли по случай някакво тържество, бързо навлезли в масовото производство. През 1919 г. американецът Нелсън разработил рецепти за сладолед, глазиран с шоколад. Нарекли го ескимо пай или „кифличката на ескимоса”. Нелсън показвал продукта си заедно с филм за ескимосите. В крайна сметка думата пай отпаднала и сладоледът останал просто „Ескимо”.
Днес сладолед се произвежда в почти всички страни в света и за приготвянето му се използват над 200 продукта. За официален рожден ден на сладоледа се счита 10 юни 1786 г., когато сладоледът бил пуснат в Америка за масова продажба.
Eто 10 малко известни факта за сладоледа:
1. Историята на сладоледа започва в древен Китай, където управниците създавали огромни ями за съхранение на лед като се смята, че били особено пристрастени към ароматизирания. В Европа римските императори разполагали с бързи бегачи, които им носели сняг и лед от Апенините. Те смесвали леда с плодове, мед или розова вода, което не се различава много от някои видове съвременен сладолед.
2. Първата ледена близалка е патентована в САЩ през 1923 г. Тя е изобретена от производителя на лимонада Франк Еперсън, който твърди, че открил идеята съвсем случайно още през 1905 г., оставяйки лъжица в чаша с лимонада. През нощта лимонадата замръзнала и така се появила първата ледена близалка.
3. Пухкавия и мек сладолед бележи своя бум през 70-те и 80-те години на миналия век. Този вид сладолед имал проблеми с хигиената при създаването си, тъй като много хора се разболявали след угощението. Причината била, че съдържал сурови яйца. Днес яйцата са заменени от пастьоризиран заместител на прах.
4. През 19-ти век италианските емигранти продават сладолед от своите микробуси или от прозорците на домовете си – първите салони за сладолед.
5. В САЩ има специален ден (23 юли), на който се отбелязва Денят на ваниловия сладолед.
6. Нанси Джонсън изобретила машината за правене на сладолед през далечната 1843 г. Тя била управлявана ръчно с манивела, която задвижвала производството на сладоледа.
7. Якоб Фусел от Балтимор създал първата фабрика за промишлено производство на сладолед на 15 юни 1851 г. в Пенсилвания.
8. Произходът на първата сладоледена фунийка е неизвестен. И все пак в музея за съвременно изкуство в Ню Йорк има колекция от фунийки за сладолед от Итало Марчиони от 1896 г. През 1902 г. в Манчестър (Англия), Антонио Валвона получил първия известен патент за машина, която прави вафлени фунийки.
9. Бившият премиер на Великобритания Маргарет Тачър е била част от екип разработчици, които изобретили нов метод за съхранение на сладолед като развили и идеята за първия замразен сладолед.
10. В скандинавските страни Финландия, Швеция и Норвегия пресмятат, че консумацията на сладолед годишно е над 12 литра на глава от населението. За сравнение, в Италия, родното място на най-добрия съвременен сладолед, годишното потребление на човек е около 5,5 литра.
Източник: www.myvelikoturnovo.com