+ Предложи публикация
23.12.2022

Историята на коледната елха

 Сияещата елха се е превърнала в символ на Коледните и Новогодишни празници. Елхите се украсяват с ангелчета, свещички, топки и гирлянди също както е отрупано с плодове Райско дърво. Коледната елха, като символ на зимните празници има своята хилядолетна история. Традицията позволява да украсите в дома си красиви клонки от илекс, познати у нас като самодивски чимшир или бодлива зеленика.
 
 В древен Египет е имало обичай домът да се украсява с палмови клонки в последния ден от годината. Китайците и древните жители на Юдея също са имали подобни традиции. Скандинавците са декорирали къщите и плевните си с вечнозелени растения. Викингите вярвали, че именно тези растения са обещание за завръщането на пролетта след студената зима. Римляните украсявали дръвчета със свещи и дребни предмети по време на тържествата в чест на бог Сатурн. Келтите слагали по дъбови клонки плодове в чест на боговете на жътвата.

 Историята на Коледната елха е дълга и оспорвана. Едни вярват, че традицията води началото си от езическите празненства, други твърдят, че е чисто християнски обичай. Една от легендите е свързана с бенедиктинския монах Св. Бонифаций, почитан като апостол на Германия. Проповядвайки християнството, той използвал елхово дърво и неговата триъгълна форма като аналогия на Светата Троица - Отца, Сина и Светия Дух. Той изнесъл коледна проповед пред германските друиди в град Гайсмар. Езичниците смятали дъба за свещено и неприкосновено дърво. Монахът събрал друидите около един дъб и го отсякъл. Дървото паднало и смачкало цялата растителност около себе си, с изключение на една малка ела. Така Бонифаций убедил насъбралите се хора, че оцеляването й е чудо и че това е "божественото дръвче". През ХVI в. коледната елха постепенно се превърнала в традиция за Германия. През 1561 г. в страната бил обнародван и специален закон, според който "всеки гражданин не може да има в дома си за Коледа повече от едно дръвче, и то с размери не по-големи от осем стъпки".

 Легендата, според която основателят на Протестантското движение Мартин Лутер е създателят на Коледното дърво също е доста разпространена. В една зимна нощ, вървейки през гората, той вижда как звездите блещукат между клонките на дърветата, сякаш са украсени с безброй свещи. Възхитен от гледката, Мартин Лутер отсича една елха, която отнася на децата си у дома. Заедно, цялото семейство поставя свещички между клонките и дълго се любува на красотата на сияещото дръвче.

 През ХVІ в. навлизат нови мотиви в украсата на Коледното дърво. В Германия се появяват Коледни базари, където се предлагат подаръци, храни и дребни украшения, които да се поставят върху елхите. Гирляндите започват да се използват за украса през ХVІІ в. Според легендата една бедна вдовица много искала да зарадва децата си за Коледа. Затова им украсила елха. През нощта обаче няколко паяка изплели своите мрежи между клонките на дръвчето. Когато сутринта децата видели паяжините, решили да ги оцветят в сребристо, за да не се разстрои майка им. Всъщност гирляндите за елха започват да се произвеждат в Германия, като се използва истинско сребро, от което се изтеглят тънки нишки.

 От Германия коледната елха е пренесена в Англия, но доста по-късно става традиция, тъй като англичаните не били в особено топли отношения с немската монархия. По време на войната в Америка, Хесенските войници, които били на английска служба в Северна Америка, запознават американците с обичая на Коледните празници да се украсява дърво.

 През ХІХ в. настъпва истинска революция в украсата на Коледната елха. Започват да се произвеждат стъклени топки с разнообразни цветове и хартиени гирлянди. Малко бяло ангелче или звезда каца на върха на елхата. Родителите започват да оставят под елхата подаръци, с които да зарадват децата си на празника. През 1882 г. американците патентоват електрическите лампички.

 С навлизането на елхата като неизменен елемент от Коледните празници се появява и проблемът с изсичането на дърветата и нарушения природен баланс. Това налага производството на изкуствени елхи. Първата такава елха е произведена от гъши пера в Германия. Малко след това предприемчива американска фирма за четки започва производството на изкуствени дръвчета по същата технология.

 Летописи разказват, че по коледните празници древните друиди в  Галия, щедро раздавали клонки от красивото растение илекс. От илекса са познати около 300 вида, отнасящи се към семейство Джелови. В България наричат растението отсвен  джел, още  самодивски чимшир и бодлива зеленика. Естествени находища има в Странджа, Средна гора, Родопите и Беласица. Обикновено това са високи храсти - 3-4 м, но има и случаи, когато се оформят дървета с височина над 10 м. Стъблото е тънко, но жилаво. Храстът се разпространява силно. Листата са удължени-овални, а периферията им е асиметрично осеяна с множество бодливи зъбчета. Повърхността им е кожеста. Баграта интензивно зелена, блестяща. Самодивския чимшир или бодливата зеленика все още не са традиционни на България, но красотата на растението е очевидна.

 Илексът цъфти през май-юли с разкошни бели цветчета, които издават приятен аромат. Най-често клонките за коледната украса се аранжират във вода. Когато празниците отминат, ако в помещението е достатъчно топло, те образуват коренчета. През пролетта тези млади растения може да се засадят на постоянно място. И понеже нараства бавно, илексът може да се отглежда и в саксии. Те имат това предимство, че остават на открито без растенията да пострадат от зимните студове. Около Коледа саксиите са добре дошли в празничната стая, окичени като жива елха

 И до наши дни в края на декември из всички Британски острови, според древната келтска традиция, по улици и цветарски магазини неизменно се продават тези клончета. От тях правят коледни украси, венчетата за стени или за празничната коледна трапеза. С тях дори украсяват коледните сладкиши, изпечени в специални форми. И у нас вече няколко години в цветарските магазини могат да се намерят млади плодоносещи дръвчета в саксии. Те с успех заменят отрязаната елхичка за Коледа. При някои видове, произхождащи от Европа и Северна Америка, листата са дълги около 10 см и широки 3-4 см. Има сортове с почти жълт цвят. Плодчетата са овални, дребни. След като узреят, придобиват интензивна червена или жълта окраска.

 Трябва да се знае, че плодовете на илекса са отровни. Дървесината на джела е много бяла, затова се цени при направа на мозайки и инкрустации. В листата му се съдържа илицин, илексова киселина, танин и др. Като рядък вид той е под защитата на закона и е вписан в Червената книга на България като рядък вид. Събирането му е забранено. Част от находищата му са включени в резерватите "Узубоджак" и "Силкосия".

 Всяка година Норвегия подарява на Великобритания елхата, която се поставя на площад "Трафалгар" в Лондон. По този начин скандинавската страна благодари за подкрепата, оказана от Великобритания по време на Втората световна война. Британската столица обаче не е единствената, която получава подобно "благодарствено" дърво от Норвегия. От 1949 г. до днес Нюкасъл получава дърво от побратимения град Берген - отново в знак на признателност за проявеното съюзничество през мрачните дни на войната.

 Историята на коледното дърво е дълга и изпълнена с много въпросителни. Едно нещо обаче е сигурно - традицията за украсяване на елхата е следвана от милиони хора по света. Каквато и символика да влагат в нея - вероятно за повечето от тях празничният сезон няма да бъде същият без украсено, светещо коледно дърво.

Източник: www.frognews.bg

Оценка 4.92 от 25 гласували
Създайте профил в УЧИТЕЛИ БГ - сайтът с най-много запитвания за уроци и курсове.
Регистрирайте се като:
Учител Треньор Детегледачка Детски психолог
Школа Училище Занималня Спортен клуб Детска градина, ясла Детски клуб, център
Родител / Обучаем


Създайте Ваш профил в сайта УЧИТЕЛИ БГ - над 150 000 родители и обучаеми на месец търсят индивидуални или групови уроци    Регистрирай се
Учители БГ използва бисквитки РАЗБРАХ