Туризмът, транспортът, търговията и земеделието със сигурност са направили света едно по-глобално и социално място, но в света на природата нещата стоят по различен начин. Всъщност дори и там можем да говорим за "инвазии", "войни" и един вид колониализъм - когато едно растение, което притежава мощни механизми за оцеляване и размножаване, проникне в чужда среда, то започва да я "превзема".
Ето защо съвсем скоро Министерството на околната среда и водите публикува списък с най-опасните растителни видове, които се разпространяват в Европейския съюз и за които е необходима координирана политика за тяхното ограничаване. В галерията ни можете да разгледате кои са те и какви са визуалните им особености. Тук ще се спрем малко по-подробно върху всяко от растенията, които представляват най-голяма заплаха в България, поради което в никакъв случай не бива да ги засаждате в градината си.
Айлант, див орех (Ailanthus altissima) Познавате това растение много добре, защото то буквално вирее навсякъде. Известно в западните страни като "райско дърво" (Tree of Heaven), всъщност неговият естествен хабитат е в Китай, Корея и остров Тайван, но миграцията и естествените човешки процеси е успяла да го "засади" и в Европа още през 18 век. То се отличава с до 25 м. височина, короната му е кълбовидна и рехава, листата му са перести, дълги до 1 метър. Защо е вредно? Айлантът много бързо колонизира територии с нарушена природна среда и налага силен натиск върху други видове, като отделя алелопатични вещества, които пречат на развитието им - на тях се дължи и особената им миризма, която няма как да объркате. |
|
Блатен троскот (Paspalum distichum) Блатният троскот е вид многогодишна трева, която от дълго време присъства на повечето континенти, но се смята, че произлиза от местата с тропичен климат в Южна Америка. Тя се разпространява чрез коренища и столони, а максималната ѝ височина е около 60 сантиметра. Тъкмо заради мощните ѝ коренови системи тя е и вредна: троскотът засмуква хранителните вещества от почвата и функционира като вреден плевел. |
|
Бохемска фалопия (Fallopia x bohemica) Бохемската фалопия е хибрид между Гигантската и Японската, затова споделя характеристики и на двата родителски вида. Тя произлиза от Ирландия и е била декоративно растение, но е широко разпространена и като вредител, особено по реките и пътищата. Листата най-често са под формата на сърце, а в по-високите си части - и на лопатка. Фалопията е инвазивно растение, което означава, че се конкурира и измества полезните местни растения. За това помага и липсата на естествени врагове и способността ѝ да се разпространява и чрез фрагменти от корени и стъбла. |
|
Бяла акация, салкъм (Robinia pseudoacacia) Бялата акация е широкоразпространено дърво, чиито цветове често се използват и за лечение на различни състояния. Тя произлиза от Северна Америка, достига до 25 метра височина и има силно разклонена корона и напукана сиво-кафява кора. Листата се състоят от множество по-малки бели листенца, разположени едно срещу друго. Те излъчват много силен и приятен аромат; а на вкус са леко сладникави (макар и отровни). Бялата акация е внесена в България с цел укрепване на насипите на растящите се железопътни линии. |
|
Нуталиева водна чума (Elodea nuttallii) Името подсказва какво е отношението към това многогодишно водно растение, което се размножава като плевел в езера, реки и други плотки водни басейни. В Северна Америка, откъдето произлиза, то не е известно като плевелен вид, но в Евразия отглеждането му не се е поощрява. Въпреки това то често се използва като аквариумно растение заради атрактивния си външен вид. |
|
Многолистен бутрак (Bidens frondosus) Многолистният бутрак е северноамерикански вид цъфтящо растение от семейство Сложноцветни. То е широко разпространено в голяма част от Канада, САЩ и Мексико, докато в останалите части на света е привнесен вид. В повечето части на света е квалифицирано като екологичен плевел, обикновено се среща на пасища и полета и край пътищата. |
|
Обикновен кактус, опунция (Opuntia humifusa) Както пишат от МОСВ, всъщност малко хора знаят, че популярният кактус "Опунция" е един от най-инвазивните видове растения в Европа и нанася големи щети на природата, икономиката и здравето на хората. Това са вечнозелени, храстовидни растения, които натрупват голямо количество вода и са описани за първи път в България през 20-те и 30-те години на ХХ век. Целта им е била да красят царските дворци в Евксиноград и Кричим, но всъщност далеч не са приятелски настроени към останалите видове - разпространяват се много лесно, издръжливи са на суша, преживяват пожари и силни студове, а всичко това ги прави агресивен и лесно приспособим конкурент на българските растения. Разбира се, това не значи, че не можете да ги гледате в саксия у дома. |
|
Пелинолистна амброзия (Ambrosia artemisiifolia) Амброзията е едногодишно растение с произход от САЩ, което се появява в края на пролетта. Размножава се главно чрез коренища, но също и чрез семена. Расте до 70 см. и се разклонява в переста форма с меки листа с дължина от 3 до 12 сантиметра. Поленът му се разпръсква от вятъра и може да бъде силен алерген за хора със сенна хрема. Определя се като широколистен едногодишен плевел. |
|
Синя акация, аморфа (Amorpha fruticosa) Синята акация е медоносен храст от семейство Бобови, който цъфти в лилаво и произлиза от Северна Америка, Канада и Мексико. Както и своята бяла посестрима, синята акация се разпространява бързо, търпи всякакви климатични условия и се приспособява бързо, което я прави инвазивен вид спрямо останалите растения. |
|
Ясенолистен клен (Acer negundo) Последният представител на този черен списък е дребно широколистно дърво с произход от Северна Америка. Освен като често срещано улично и парково дърво, този клен може да бъде открит и в диворастящо състояние почти навсякъде, с изключение на крайните югоизточни и югозападни райони, до 1000 м. надморска височина. Лесно понася всякакви климатични условия, както и мръсния въздух, а именно поради тези фактори се смята за инвазивен вид, макар често с него умишлено да се озеленяват зелени площи в частни и обществени имоти. |
Източник: www.webcafe.bg