Съвременният човек възприема канцеларските материали като нещо напълно естествено. И това е разбираемо – та нали много хора ползват тези вещи на практика постоянно: учениците – в училище, студентите – във ВУЗ-овете, а офис-служителите на своите работни места. И при това днес вече никой не се замисля над въпроса как се се появили тези обичайни и толкова полезни вещи.

1. Молив

 Родоначалникът на съвременния молив е бил древноримски пишещ инструмент, наречен „стилус”. Някои от най-ранните стилуси били направени от олово. Някъде около 1500 г. година в Англия е открито първото голямо находище на графит. В самото начало англичаните го използвали единствено за маркировки по корпусите на корабите. Графита вършел чудесна работа, защото не се отмивал от водата и се нанасял с лекота.

 Тъй като находището давало чист графит, който много лесно се нацепвал на отделни продълговати парчета, постепенно хората осъзнали, че с него може и да се пише. Така през 1564 г. в Англия този минерал заменил тежкия метал. Графитът оставял тъмна следа по хартията, но той бил толкова мек, че леко се ронел и чупел. За да се предпазят графитните пръчици, върху тях започнали да навиват тънки конци (най-напред в Италия).

 По-късно се появили кухи дървени пръчици, които станали праобраз на съвременния молив. За първи път масовото им производство започнало през 1662 г. в Нюрнберг, Германия. А през 1890 г. моливите започнали да се оцветяват в различни цветове, като първи на света се появили моливите в яркожълти корпуси. Този цвят бил избран, защото жълтото традиционно се асоциира с китайската императорска династия, а най-добрият графит се доставял именно от Китай.

2. Гума

 До 1770 г., когато за първи път се появила гумата, много хора използвали малки парченца восък, за да поправят грешките в текст, написан с молив. За да се поправят грешки в текст, написал с мастило, се използвали пясък или пемза. А японците триели написаното с молив с помощта на топчета от мек хляб. Английският инженер Едуарт Нърн бил първият, който използвал гумичка, направена от каучук и бил така впечатлен от резултата, че започнал да произвежда и продава гумички като приспособление за корекция на текст. Проблемът с първите гумички се състоял в това, че те били еластични и леко се разпадали, а освен това имали и неприятна миризма. Когато Чарлз Гудиър изобретил вулканизацията, този проблем бил лесно разрешен.

3. Химикалка

 Започвайки от 1888 г., когато американският кожар Джон Лауд патентовал своята версия на химикалката, за да разкроява кожи, повече от 350 други изобретатели масово започнали да патентоват допълнителни конструкции за химикалката, но нито една от тях така и не стигнало до масово производство. Изобретението на Лауд изключително много наподобява механизма на днешната химикалка – резервоар с мастило, като накрая в гнездо е поставено стоманено топче. Химикалката на Лауд, обаче, е твърде неприложима когато става въпрос за надписване на други повърхности освен кожи.

 През 1935 г. вестникарите Ладислас и Грег Биро, разочаровани от първите химикалки, които използвали, се опитали да изобретят по-добро пишещо средство. Той забелязал, че мастилото, използвано за печатане на вестници, изсъхва бързо, и решава да направи писалка, използваща подобно мастило. Оказва се, че то е твърде вискозно и не може да се използва с обикновените писалки, след което Биро започва да експериментира.

 В резултат на своите опити братята измислили мастилото, което било с нужната вискозност, за да се пише лесно и гладко с него, като позволявало химикалката да се държи под ъгъл, а не задължително изправена. Те започнали да произвеждат своите химикалки Biro в Аржентина, но продажбите не вървели много добре. Затова след Втората световна война братята продали патента си на Eberhard Faber за 500 000 щатски долара. Но новият собственик решил да отложи производството и скоро срокът на патента изтекъл. Милтон Рейнолдс, търговец от Чикаго, станал мултимилионер, след като започнал да продава химикалките на Биро в Съединените щати. А след това в надпреварата се включили и останалите производители, които започнали да усъвършенстват химикалките. Най-голям успех имал френският производител Марсел Бик, чиято марка днес се е превърнала в най-разпознаваемия търговски знак за химикалка.

4. Флумастер

 Флумастерите, в които се използват мастила на водна основа са се появили едва през 60-те години на ХХ век, благодарение на японския изобретател Юкио Хори. През 1963 г. Carter’s Ink пуснала на пазара Hi-Liter – маркер, подобен на изобретения от Хори. В двата флумастера се използвал капилярния принцип, за да може мастилото да достига до писеца. Флуоресцентните мастила се появили едва през 1978 г.

5. Транспортир

 Транспортири за измерване на ъглите съществуват вече повече от 500 години. Картографът Томас Бландевил в своята монография  от 1589 г. „Описание на универсалните карти” първи описал този инструмент. Пръв ли е измислил Бландевил транспортира или не, не знаем със сигурност, защото неговите съвременници също са описвали подобни инструменти. В началото на XVII транспортирите вече широко се използвали от морските навигатори. През ХХ век те се появили и в училище.

6. Пергел

 Оказва се, че пергелът е съществувал още в древни времена. В Британския музей може да се видят образци на древноримски пергели. Първоначално двете рамена на пергела били с остри краища, за да може да се начертае кръг върху пергамента, който след това се повтарял с мастило. През XVII век едното рамо на пергела било оборудвано с приспособление за закрепване на молив или графитна пръчица. В миналото пергелите се правели от различни материали, в това число от месинг, други сплави от мед, никел и др., алуминий, стомана, дърво и пластмаса. И често за украса върху тях се нанасяли красиви орнаменти, а някои от тях имали механични приспособления за по-удобно разтваряне на инструмента.

7. Класьор

 Немският изобретател Фридрих Зьонекен е по-известен с това, че е измислил перфоратора. Но през 1886 г. той изобретил и механизма на ринговете за класьор. По-късно се добавили още два ринга и се появили и класьорите с четири ринга. А когато измислили календар-бележниците, хората веднага започнали да ги захващат с ринговете на Зьонекен. Но истинско признание този днес незаменим за всеки офис продукт, получил едва през 1899 г., когато започнало масовото му производство.

8. Капси

 Макар че листата, закрепени със спирала се появили още през 1854 г. Кенет Дж. Русо и Джордж Блок се досетили да патентоват капсите (малки пръстени за укрепване на ръба на дупки в хартията) едва през 1992 г. Днес документите с капси се продават навсякъде, но в миналото капсите се поставяли със специални клещи.

9. Кутия за храна

 Кутиите за храна започнали да се продават още в края на XIX век, но тогава те се наричали „кофички за обяд”. Съдейки по названието, не е трудно да се досетим, че те приличали на кофи и били оборудвани с капак. При това те били произвеждани от метал. Постепенно хората започнали да правят свои собствени по-удобни „кутии за обяд”. Първите комерсиални кутии за храна се появили през 1902 г. и вече приличали на умалена кутия за пикник. В пика на тяхната популярност (1950-1970 г.) само в САЩ за 20 години били продадени 120 милиона бройки. Днес кутиите за храна преживяват истинско възраждане.

10. Раница

Раницата всъщност се е появила съвсем наскоро. А допреди нейното широко разпространение учениците връзвали по няколко учебника с върви или с колан и така отивали на училище. През 1938 г. компанията Gerry Outdoors изобретила първата раница с цип, но по това време този продукт не бил предназначен за учениците. Раниците се продавали основно на туристите и скиорите. През 1967 г. Gerry Outdoors създала първата съвременна найлонова раница, която веднага станала хит сред туристите. А специален, олекотен вариант на раницата, предназначен специално за деца ученици, създала по-късно компанията JanSport.

Превод от руски език за УЧИТЕЛИ БГ: Александър Василев

Източник: www.sci-hit.com