Умението да поддържаш косата красива и да създаваш забележителни прически за първи път се появява в древните цивилизации и обгърнатите с тайнственост държави, континенти и острови като Египет, Гърция, Азия и Хавай. В тях, заедно с ухаещата на цветя и билки кожа, косата е поставена в култ, а тези, които владеят фризьорския занаят са смятани за хора с магични умения, заедно със знахарите, астролозите и математиците.

 В 1600 година след Христа, в Европа, се ражда думата фризьор, а фризьорското майсторство освен за магично изкуство е признато и за професия. През този период фризьорите извършвали и някои медицински и зъболекарски услуги. По време индустриалната революция Марсел Грато (Marcel Grateau) създава първия уред за къдрене, като техниката и до днес носи неговото име (от английски и френски marcel – къдрене на маша). Той е и фризьорът популяризирал така актуалните ретро къдрици. В този период Александре Годфуа измисля сешоара, а в Чикаго е открита първа професионална академия за фризьори. С настъпването на Великата Депресия, през 30-те години на миналия Век, много фризьорски салони затварят врати, а част от козметичните компании, създаващи професионални продукти за коса, започват производство на бои за домашна употреба. Въпреки разрастването на този пазар и до днес фризьорите са специалистите, които познават в детайли структурата на косъма, различните типове коса и могат да постигнат мечтания цвят и форма без да й навредят.  

Първите данни за контролирана поддръжка на косата идва от далечен Китай и Египет. Няма точна дата, но все пак в миналото това все още не е било самостоятелно изкуство.

 Та в тези далечни времена единственото, което са правили е било намаляването на дължината на косата (при мъжете - посредством използването на пемза) и нейното подреждане,сресване и различни начини на връзване (прибиране при жените). Обикновено скъсяването е ставало с тънки и остри ножове, от които в последствие през средновековието произлиза добре познатият ни бръснач. За сресването са използвали гребени от кост (в по голямата си част) и в редки случаи са намирани при археологически разкопки - железни. А за подреждането на косата (или така наречената прическа в днешно време) и нейното оставане в дадена форма са използвали богат набор от масла - основата на днешните стилизиращи продукти.

 В малко по късно време епохата на велика Византия вече се наблюдават и различни прически - започват да навлизат фибулите. Основата на днешните шишове за коса. Разликата, е че тогава са имали общо приложение - от закопчалка на дреха до предмет за създаване на прическа (при жените). Историята на модата при прическите може да се проследи и при различните императори. Малко известен е фактът, че прически са правени и на брадите на високо поставените служители или такива с висок ранг.

 И така малко по малко стигаме до Средновековието. С напредването на науката и цивилизацията естествено и кръгозорът за създаване на различни предмети се увеличава. Подобряването на технологията за обработка на метал предоставя възможност на железният гребен да измести костния. Така се ражда и бръсначът. Първоначално е бил кинжалът, на който в последствие дръжката става чупеща се. Защо наблягам на това? Просто защото ножицата все още не е била измислена. Приложението му също като фибулата е било общо - от рязане на плат до подстригване и бръснене. Пак малко известен факт, е че шивачите за рязане на плат във френският двор са използвали бръснач. Чак когато ножицата е открита като инструмент във средновековието бръсначът отстъпва място.

Паралелно с това започва и третирането на косите с химични материали. Прехвърляме се във Френският двор като символ на суетата и модата. Жените започват да използват различни оцветяващи продукти от биологично и химическо естество. За оцветяването в тъмни тонове са използвали отвари на различни растения - едно, от които е кестенът. Най интересното, е че за изсветляване са използвали-живак. Е последиците няма да ги коментираме-на медиците се пада тази чест.

С отслабването на влиянието на църквата и нейните догми и настъпването на бума на открития естествено нещата се променят. Химията започва да се развива, познатите предмети с обща функция започват да се променят и все повече да имат ограничено ползване. Но да се върнем при Крал Луи... Модата на прическите тогава е била доста шантава - по това време някъде се създава перукерството. Характерно за перуките, е че са били огромни като в отделни случаи в тях са вплитани малки кошнички с живи цветя.

В началото на 19 век тази си мода отмира, но пък грижата за косата и нейното оформяне започва да се чувства все по осезаемо. Това е един дълъг преход свързан с научният бум. През Първата световна война се появява минимализмът като мода. Дрехите се стесняват, дължините на косите също (всеки пести от всичко-военна криза). Така се ражда карето.

 Но най-осезаемо е през Втората световна война.Появяват се и фибите (провокирани от него)... След войната и възстановяването от нея естествено и косите започват да са по дълги. До появяването на Vidal Sassoon. С подобрението на старото каре, вкарвайки бретонът като част от прическата и постепенното изтъняване (подстригването на пластове) - това преобръща света на фризьорството. Както появата на бръснача, ножицата и може да се сравни единствено с Коко Шанел за модата в дрехите. И до ден днешен школата на Vidal Sassoon си остава една от водещите в модното подразделение - откотюр.

С напредването на технологиите се създава и боята за коса в началото на 80-те години, електрическата маша (преди това е била маша загряваща се със спиртник под нея и директен пламък) и всички останали продукти, аксесоари и материали.

Източник: www.paulmitchell.bg