Криворазбрана родителска обич погубва децата, казва Илияна Калинова – председател на новосъздаденото сдружение „Проактивност”, психолог в Общински детски комплекс, кариерен консултант и един от шестимата посланици на мобилност у нас.

- Г-жо Калинова, сипем упреци към децата колко са агресивни, но в последните случаи от изминалите няколко седмици главни герои на саморазправата в класната стая са родители?

- Това е някаква криворазбрана родителска обич. Че така защитават детето си. Отиват да се намесват в детски или тийнейджърски отношения, които учениците би следвало сами да решат. Освен това в училище има директор, педагогически съветник, класен ръководител. Но родителите взимат правосъдието в свои ръце. И решават, че ще наложат със сила правото на тяхното дете. Защото не вярват на учителите. Какво значи да се обърнеш към учителя с „мършо”. Как оттук нататък детето ще общува с този учител, със съучениците си, как ще се впише в училищната среда. Обществото ни е разтурено. А училището е огледало на обществото и няма как да очакваме да бъде различно.

- Отново стигаме до семейството, което не е изградило ценностна система у детето си.

- 25 години от прехода минаха и новите родители се развихрят.

- Какъв е обликът на новите родители?

- Това са родителите, които израснаха в този период. Поколение, за което ценности няма, ако не броим парите. Училището, като институция, изобщо не присъства. Трябва да го изкараш и толкова. Една част се опитват да реализират неосъществените си амбиции чрез своите деца, при това на всяка цена. Другата крайност са безхаберните, в повечето случаи безработни родители, за които то изобщо няма значение. Поколенческият проблем е жесток. Тези родители, които бяха дестинагодишни по време на прехода, сега са на 35 – зрели хора. За тях има само „моето”, но не и „нашето”. И по този начин възпитават и децата си. Разговорите вкъщи са: „Не я слушай тая”, „Не го гледай тоя”. Малко родители имат критично отношение към децата си.  Кои от тях ходят на родителски срещи? Тези, с чиито деца няма проблем, и които са заинтересовани. Десетина от 26. Според мен е крайно време е да се промени начинът на провеждане на родителските срещи и не основните теми да са събирането на пари и оценките. А как училището да помогне на семейството да общува по-успешно с детето си си. Все още има много да се работи в посока на комуникация училище-родители.

– Учениците пък често отправят упреци колко е скучно в час.

- Разбира се, че е скучно. Не може във века на технологиите да няма интерактивна дъска във всяка класна стая. Наскоро ученици ми споделиха, че отказват да помнят в кой район на България какви полезни изкопаеми има, след като могат за секунди да направят справка с телефона си. Така се натрупва негативизмът. Това, че са наблъскани в малки класни стаи, също е повод за неразбории. Малкото пространство провокира закачки, блъскане, конфликти.

- Какво трябва да се направи, откъде да тръгнем, за да очакваме поне някаква минимална промяна?

- Ако аз имам възможност, ще потърся начини да приобщя родителите. Трябва да се инициират кампании не толкова за ограмотяване, а за налагане на добрите модели на родителстване. Има такава мисъл, че възпитанието на децата започва от масата за вечеря. Да възпитаваш детето си, като му предаваш твоя пример. Родителят да сподели как е постъпил в колегите, с шефа си . Така неговите тревоги и радости, дават модели за справяне на детето. Ние сме мрънкащо общество. Това се променя много трудно. Обществото като цяло не си е избистрило ценностите, налице е едно опростачване.

- Министерството на образованието задължи всяко училище да има стратегия за спазване с агресията, но тя май остава само на хартия.

 Всяка година изсичаме по една малка горичка, за да се затрупаме с поредната бумащина. Моето лично участие за преодоляване на проблема е създаването на сдружение „Проактивност”, което е насочено към ученици горен курс, студенти и млади хора, които искат развитие. За да създадем общност от хора, които бавно и полека да променят мисленето и обществото. За да може българските младежи да остават да работят в България и да се чувстват добре, а не втора ръка хора. Вярвам че те притежават невероятен заряд и ресурси, за чиято реализация аз се стремя да помогна. Няма как успееш, ако живееш пораженчески. Важно е движението. Сдружението обединява психолози, учители, кариерни консултанти, които работят с млади хора. Целта е да ги накараме да опознаят себе си. В подготовка сме на кампания под мотото „Споделящият читател”. Един път месечно ще организираме срещи с тийнейджъри, за да обсъждаме прочетени от тях заглавия, които са ги впечатлили и искат да ги споделят, както и ние да им препоръчваме подходящи автори и книги.

Източник: www.u4avplovdiv.com