Илия Бешков Дунов е роден на 24 юни 1901 г. в с. Долни Дъбник, Плевенско. Завършва гимназия в Плевен, следва две години в Юридическия факултет на СУ „Св. Климент Охридски“, учителства в родното си село. През 1921 г. започва да учи живопис в Художествената академия, в класа на проф. Никола Маринов и завършва през 1926 г. Сътрудничи на редица издателства, вестници и списания, в които отпечатва над хиляда свои творби. Илюстрира и оформя повече от 60 книги. От 1945 г. до смъртта си през 1958 г. преподава рисуване, илюстрация и оформление на книгата в Художествената академия и завежда катедра „Графика“. От 1953 г. е професор.

 Бешков е един от най-забележителните български творци от първата половина на миналия век. Жизненият му път е белязан от бурни събития: Първата и Втората световни войни, политически преврати и промени на властта, като основните периоди в творчеството му съвпадат с ключови събития от историята на България. Бешков е човек с активна гражданска позиция, израз на която са прочутите му карикатури. Именно в областта на карикатурата той постига върховете си като художник – те са едни от най-забележителните постижения на българската публицистика. Самият Бешков пише за същността на този жанр: „Карикатурата черпи идеите, сюжета и темата си направо от живота, от действителните факти от обществения, политическия, стопанския и битовия живот. Тя следва отблизо факта, случката, събитието, без които тя е немислима. Винаги актуална, будна и подвижна, тя прониква всестранно в живота и, ставайки пълен негов изразител, тя се превръща в богата съкровищница на знание за народа и епохата.“

 Дневникът на Бешков „Черната тетрадка“ е изключително ценно сведение от 50-те години на миналия век, отразяващо събитията през погледа на недолюбвания от властта по това време творец. В „Черната тетрадка“ са публикувани автентични документи от полицейското досие на Бешков в периода 1925–1958 г. и албум, обхващащ най-значимите произведения от творчеството на големия карикатурист от периода 1914–1958 г. „Черната тетрадка“ на Илия Бешков предлага среща с един наистина гениален творец, необикновен човек с активна гражданска позиция. Личният дневник на талантливия карикатурист, автентичните документи от досието му и публикуваните произведения потапят в духа на епохата и проследяват жизнения път на един от най-големите български творци на културата, доблестен човек, който остава верен на своите принципи независимо от политическите режими. На последната страница е записал: “Свободата иде по пътя на истината.” Това прозрение едновременно “изразява неговата творческа и духовна същност” и служи като ключ към дълбочината и посланията на размислите му. Не очаквайте в дневника на Илия Бешков да прочетете битови истории или пикантерии от живота на тогавашната интелигенция. Има само една записка от юли 1950 г., която с много уговорки може да бъде приета за “жълта” според днешните характеристики. “Сключих бас с Гетман (ген. Александър Гетман, директор и на Народния театър, и на операта), че на 1 септември американците ще бъдат на 38-ия паралел в Корея (Южна Корея) за 5000 лева. Понастоящем те са в Тег Пусан и Чинджу.” 38-ият паралел и досега разделя двете Кореи.

 В своите записки, наречени “Хрумвания”, Илия Бешков размишлява за творчеството и отговорностите на художника, за човешкия дух и старостта, за любовта и омразата, за цивилизацията, нейните пороци, но и нейното “безсмъртие, което се състои в свободата на личността...” И в словото си Бешков е толкова образен, колкото и в рисунките си Оригиналната му мисъл сякаш не среща прегради. Добавете към всичко това и вроденото му сладкодумие и ще разберете защо художникът е имал толкова много слушатели и почитатели.

  Казват, че преди години изкуствоведът Димитър Аврамов казал по повод предаването “Панорама”, един от създателите на което е и Александър Бешков: “На това място трябваше да е баща му! Улиците щяха да опустеят. Цяла България щеше да е пред екраните...” Но има и още нещо, което поразява в тези записки. Пророчеството на Бешков. Ето какво е записал художникът през септември 1950 г. - “Русинът има единствената потребност - да се похвали с нещо - каквото и да е - царизъм, болшевизъм, деизъм, атеизъм, анархизъм или нихилизъм, стига те да са “най-” и да заплашват света, което отговаря тъкмо на страха му от света. Бои ли се русинът от света? Не, но той съзнава, че е ненавистен, непоносим или в най-добрия случай съжаляван в цивилизования свят, в който свят той няма дял и никакво участие в изграждането му през вековете. Непоносимо страдание за русина е това съзнание - да си през вековете една ръмжаща мечка извън оградите на цивилизацията. “Православна” Русия води единадесет “освободителни” войни, за да завоюва Полша, България и Турция, и като не успя - това правоверно православие беше заменено за 24 часа с болшевизъм, с атеистично православие, което започна нови “освободителни” войни срещу България, Полша, Турция... и целия свят. Христос беше заменен със Сталин, досега успешно.

 Не мислете, че Илия Бешков е антикомунист или русофоб. Той никога не е бил “анти”, а винаги “про”, такава е душевната му нагласа. Но умее да разсъждава аналитично и умно. Словото на Бешков е издавано многократно в книги - през 1965, 1973, 1981... Винаги в големи тиражи, винаги изчерпвани. Но никога с целия текст, написан и изговорен от художника. Заради партийни и идеологически неудобства. Сега читателят за първи път може да прочете всичките “хрумвания” на Бешков. Както и да види в досието му колко много си приличат прийомите и действията на всяка тайна власт.

 Първото постановление за негово задържане е с дата 5 май 1925 г. Обвинението е по Закона за защита на държавата “... задето е знаял за готвения атентат и държавен преврат от страна на комунисти и земеделци и не е съобщил на властта.” На 18 май 1925 г. е освободен по “липса на извършено престъпление”. През ноември 1946 г. Държавна сигурност го взема на отчет и му открива наблюдателно дело “Приспособленец”. Информатори и агенти като Борил, Горкин, Янков и други го следят едва ли не на всяка крачка. Делото срещу художника е закрито на 24 януари 1958 г. - ден след неговаата смърт. “Събрани заедно, досието и дневникът на Бешков са едно от най-тъжните, драматични и силни свидетелства на времето”, пише в предговора си акад. Светлин Русев.

Източници: www.24chasa.bg