03.03.2020
И твойто име само кат мълвяха... умираха без страх
Покойници, вий в други полк минахте,
де няма отпуск, ни зов за борба,
вий братски се прегърнахте, легнахте
и "Лека нощ" навеки си казахте -
до втората тръба.
Но що паднахте тук, деца бурливи? За трон ли злат, за някой ли кумир? Да беше то - остали бихте живи, не бихте срещали тъй горделиви куршума... Спете в мир.
|
Българио, за тебе те умряха, една бе ти достойна зарад тях, и те за теб достойни, майко, бяха И твойто име само кат мълвяха, умираха без страх.
|
Но кой ви знай, че спите в тез полета? Над ваший гроб забвеньето цъфти. Кои сте вий? Над сянката ви клета не мисли никой днес освен поета и майките свети.
|
Борци, венец ви свих от песен жива, от звукове, що никой не сбира: от дивий рев на битката гръмлива, от екота на Витоша бурлива, от вашето ура.
|
И тоз венец - той няма да завене, и тая песен вечно ще гърми из българските планини зелени, и славата ще вечно пей и стене над гробни ви хълми.
|
Почивайте под тез могили ледни: не ще да чуйте веч тръба, ни вожд, ни славний гръм на битките победни, към вечността е маршът ви последни. Юнаци, лека нощ!
Иван Вазов
|
|
Материалът е осъществен с любезното съдействие на фотограф Пенчо Чуков
Оценка 4.81
от 37 гласували