+ Предложи публикация
05.07.2020

И розите се почувствуваха смутени - Малкият принц

 Аз съм отговорен за моята роза ♥ Малкият Принц
(XXI, фрагмент)

 Така малкият принц опитоми лисицата. И когато наближи часът на заминаването, лисицата каза:

– Ах! … Аз ще плача.

– Ти си виновна – каза малкият принц, – аз не ти желаех никакво зло, но ти поиска да те опитомя…

– Разбира се – каза лисицата.

– Но ще плачеш! – каза малкият принц.

– Разбира се – каза лисицата.

– Но тогаз ти не печелиш нищо!

– Печеля – каза лисицата – поради цвета на узрялото жито.

И добави:

– Иди да видиш отново розите. Ти ще разбереш, че твоята е единствена в света. Сетне ще се върнеш да си вземеш сбогом и аз ще ти подаря една тайна.

Малкият принц отиде да види пак розите.

– Вие никак не приличате на моята роза, вие не сте още нищо – каза им той. – Никой не ви е опитомил и вие не сте опитомили никого. Вие сте сега такива, каквато бе моята лисица. Тя беше лисица, подобна на сто хиляди други лисици. Но аз я направих мой приятел и сега тя е единствена в света.

И розите се почувствуваха много смутени.

– Вие сте хубави, но празни – каза им малкият принц. – За вас не може да се умре. Разбира се, някой обикновен минувач ще помисли, че моята роза прилича на вас. Но тя сама има много по-голямо значение, отколкото вие всички, защото тъкмо нея съм поливал аз. Защото тъкмо нея съм поставял под стъклен похлупак. Защото тъкмо нея съм пазил с параван. Защото тъкмо върху нея убих гъсениците (освен две-три, за да излязат пеперуди). Защото тъкмо нея слушах да се оплаква, да се хвали или дори понякога да мълчи. Защото тя е моята роза.

И се върна пак при лисицата:

– Сбогом… – каза той.

– Сбогом – каза лисицата. – Ето моята тайна. Тя е много проста: най-хубавото се вижда само със сърцето. Най-същественото е невидимо за очите.

– Най-същественото е невидимо за очите – повтори малкият принц, за да го запомни.

– Твоята роза ти е толкова ценна поради времето, което си загубил за нея.

– Моята роза ми е ценна поради загубеното време… – рече малкият принц, за да го запомни.

– Хората са забравили тая истина – каза лисицата. – Но ти не трябва да я забравяш. Ти ставаш отговорен завинаги за всичко, което си опитомил. Ти си отговорен за твоята роза

– Аз съм отговорен за моята роза… – повтори малкият принц, за да го запомни.

От: „Малкият принц“, Антоан дьо Сент-Екзюпери, превод от френски Константин Константинов, изд. „Народна младеж“

Източник: www.webstage.bg

Оценка 4.89 от 27 гласували
Създайте профил в УЧИТЕЛИ БГ - сайтът с най-много запитвания за уроци и курсове.
Регистрирайте се като:
Учител Треньор Детегледачка Детски психолог
Школа Училище Занималня Спортен клуб Детска градина, ясла Детски клуб, център
Родител / Обучаем


Създайте Ваш профил в сайта УЧИТЕЛИ БГ - над 150 000 родители и обучаеми на месец търсят индивидуални или групови уроци    Регистрирай се
Учители БГ използва бисквитки РАЗБРАХ