Не съм съвсем сигурна какво означава да бъдеш добър учител. Понякога смятам, че това означава отлична организация, добре складирана информация, която е подредена в „чекмеджетата на паметта”, умение и дисциплина да работиш по план. Понякога съм  готова да се обзаложа, че добрият учител е полезен, когато е инструмент на познанието. Всъщност не е от значение толкова самата материя, която преподава, колкото умението да събуди любовта към ученето като човешка активност. Ценното е да набляга не само върху запаметяване на фактологията, колкото върху разбирането и вникването в същината. В осмислянето на самия познавателен процес, който по-нататък ученикът среща във всеки аспект на живота, защото няма ден от нашия земен живот, в който да не научим  нещо ново?!

 Тъй като животът до голяма степен се случва в процесите на взаимодействие, призваният да бъде учител усеща и ролята си в поставянето на основите на партньорските взаимоотношения, откроява ценността на колективната работа и ученикът става по-успешен сътрудник и по-умел в комуникацията с околните. Когато се сещам за моите любими учители – това бяха най-харизматичните, най-ведрите хора и ми предаваха собствения си искрен интерес към предмета. Успяваха да провокират у мен любопитство към непознатото, дързост да „кажа своя дума”, насърчаваха волята ми да работя усърдно и много. Запалваха у мен страстта към ученето. У тях нямаше и следа от поведението „Аз знам повече от теб и сега ще те науча”. Струва ми се, че едно от основните предизвикателства пред учителите в днешно време е да съумеят да избегнат тази прекомерна авторитарност, власт и дистанцираност, привнесени им от институцията. Когато преподавателят е всред учениците си и мине някак на техните вибрации, автоматично каналът, по който тече информацията, става по-широк и в него обменът протича по-свободно и леко. А какво би станало, ако учителят и ученикът си разменят ролите? Дали няма поне двойно да се умножи коефициентът на полезност, заради задвижването на двустранен процес? Според дзен философите най-добрият учител е този, който, задавайки въпросите си към ученика, успее да активира неговото налично знание. Съумее да го накара да тръгне по Пътя сам, да поеме отговорността за живота си. Защото всички имаме своите неуверености и провали, своите върхове и прозрения. И стигаме до извод, че всеки от нас в даден момент е в позицията на учител за някого.

  Много обичам една популярна мъдрост на белочерковския даскал Бачо Киро Петров: „Ако срещнеш жаден човек, хубаво е да го напоиш, но още по-хубаво е да му покажеш пътя към извора, за да пие, колкото иска душата му.” Собственият ми опит показва, че колкото по-добре усещаме равнопоставеността и отвореността, с която някой ни приема, толкова по-добре усвояваме нови умения и имаме желание да се развиваме. И много пъти си припомням  една реч  на Стив Джобс пред  студенти, в която той  пламенно  говори: „Не губете вяра! Убеден съм, че единственото нещо, което ме караше да продължавам бе, че обичам това, което правя. Трябва да откриете това, което обичате! Вашата работа ще заема голяма част от вашия живот и единственият начин да бъдете напълно удовлетворени е да вършите това, което смятате за страхотна работа. Единственият начин да вършиш страхотна работа, е да обичаш това, което правиш. Ако не сте го открили още, продължавайте да търсите! Не се примирявайте!” Учителстването за мен продължава да бъде интересно, любопитно и малко трудно пътуване – разпознаване на другите, с които се срещам. Приключение, което обаче предполага знание, отговорност и разбиране. И което непрекъснато ме кара да бъда „в час” със света, с хората около мен, със световните работи.

Валентина Дянкова

Източник: www.myvelikoturnovo.com