Църквата "Света Петка Самарджийска" се намира в центъра на София, в близост до катедралата „Света Неделя“. Tя е един от малкото действащи средновековни храмове в София. Сегашната църква е издигната в периода от XIІ до ХVІ век., има предположения, че неин ктитор е бил дарителят на Боянската църква - севастократор Калоян. Впоследствие се установява, че "Св. Петка" е построена върху стара римска гробница (крипта) от IV в., което предполага, че тук може да е имало предишен раннохристиянски храм, в непосредствена близост е минавала крепостната стена на антична Сердика.

 През средновековието църквата „Света Петка Самарджийска“ е била част от духовното сърце на София, наред с множеството храмове, които се издигали в един сравнително малък параметър. За жалост, при прокарването на новия градоустройствен план след Освобождението, те са унищожени. Името си храмът получава по време на османското робство, когато е наречен на света Петка Иконийска - покровителка на самарджиите (майстори на седла и самари), чийто квартал се е намирал в този район през средновековието, те се черкували тук и поддържали храма. За първи път той се споменава през XVI век, в писмо отпратено до султана (придружено с дарове) от християните софиянци, с молбата да бъдат съхранени църквите в центъра на града. Искането е било удовлетворено, а подаръците – приети. След Освобождението на България от османско робство, по време на управлението на софийския кмет Димитър Петков, оцелелите дори и през най-трудните времена средновековни църкви, са разрушени, поводът е "да се изправят улиците на града". Тогава, като по чудо не са унищожени църква и ротондата "Св. Георги".

 Друг преломен момент за старинния храм настъпва непосредствено след Девети септември 1944 г., когато социалистическите строители правят опити той да бъде съборен. Но се случват знамения, които спират това безумие: "Един от тези, които се качили на покрива, за да бутнат кръста, пада от там и умира на място..." Благодарение на този случай, войнстващите атеисти се разколебават и не събарят храма, но го правят паметник на културата, в който дълги години никой не може да влезе, а впоследствие е превърнат в музей. Едва през 1992 г., Българската православна църква настоява храмът да й бъде върнат и тогава, месец преди разкола, той отваря вратите си за вярващите. От 1992 до 2004 година е имало свещеник, принадлежащ към разколническия синод, през този период тук се е влизало с такса.

 Самата църква представлява малка еднокорабна постройка с полуцилиндричен свод и широка апсида. Лежи върху основите на антични сгради и гробници, които в момента са експонирани в криптата. Градежът на широките около 1 м стени е от камъни и тухли споени с хоросан. Цялата вътрешност на храма е била изписана със стенописи, за жалост днес от тях е останала малка част, съхранена през годините в доста лошо състояние. Различават се поне два живописни слоя: първият и най-ранен е от края на XIV в., вторият и преобладаващ стенописен пласт е датиран XV-XVI в. Изобразени са редица библейски сцени: "Рождество Христово", "Страданията на Кръста", "Разпятие", "Полагането в Гроба" и "Възкресението Христово", както и евангелски сцени с проповедта и чудесата Христови. Има предположения, че стенописите от XVI в. са дело на зографа-монах свети Пимен Зографски, същият със своите ученици е възобновил стотици църкви из българските земи, сред тях са и тези от Софийската мала Света гора.

 След археологическото проучване на църквата от екип с ръководител Магдалина Станчева, и цялостното ѝ възстановяване, стенописите са консервирани от художник-реставратора проф. Любен Прашков. Съществува хипотеза, поддържана и от известния български писател Николай Хайтов, че в „Св. Петка Самарджийска“ е погребан Васил Левски. Основанията за тези твърдения са проведените археологически разкопки през 1956 година и някои сведения в печата от 1937 година, препредаващи разказите на потомци на извършилите препогребването. През 80-те години на XX в. се развива остра полемика по въпроса, но до окончателно решение не се стига.

Източник: www.svetimesta.com