Регистрирай се
Влез
Начало
Интересни
Харманли - по пътя за Цариград
+ Предложи публикация
03.08.2019

Харманли - по пътя за Цариград

  Свидетелства от археологическо естество за наличието на поселищен живот в околностите на днешния град Харманли са регистрирани през различни години. През 2004 г. археолозите Крум Бъчваров, Венцислав Божков, Виктория Петрова и екип от 5 студенти-стажанти извършват проучване на праисторическо селище, намиращо се на 3 km северно от града. То е датирано към късния неолит и ранния халколит (меднокаменна епоха). От времето на късна бронзова и ранна желязна епоха се слага началото на малко селище, намирало се в близост до днешния град, в местността, позната на харманлийци като „Чортлене“. То продължава битуването си и през по-късни епохи.

Изворът на белоногата

 Съществуващата могила в района на местния парк за отдих, наречен Градска градина, както и намерената при строителни работи в града украса за колесница, са свидетелства за съществувало в района на самия град антично селище. За това говори и откритата от предримска епоха керамика от разкопките в района на днешния парк „Изворът на белоногата“. От времето на Средновековието са намиращите се над Харманли останки от крепост и керамични фрагменти, открити при разкопки в околностите на днешния парк „Изворът на белоногата“. В днешния си вид и на днешното място обаче гр. Харманли се появява едва около 1510 г. Ето защо тази година се счита за начало на съществуването на съвременния град – наследник на живяло в предишни епохи население с богата материална и духовна култура.

 Всичко започва с кервансарая, построен да приютява пътниците по пътя им от и за Цариград, около който постепенно се оформя селище и „харман“ – равно място, където се е вършеело житото. Мястото е било подходящо за харман, поради наличието на вода (река Олу дере). Хората, работещи на хармана, са се наричали „харманлии“, откъдето произлиза името на града. Според историческите източници, а и според местни легенди, край Харманли се намира гробът на прилепския крал Вълкашин Мърнявчевич, баща на Марко – останал в народната памет като Крали Марко, победен от османците в битка край недалечното село Черномен (днес Орменио в Гърция) на 26 септември 1371 г.

 През 1833 г. в Харманли е създадено килийно училище, през 1835 г. – църквата „Св. Атанасий“, а след 1833 г. – и училище. Малко преди Освобождението е създадено и читалище (1870 г.), наречено през 1899 г. с името „Дружба“. През 1873 г. е пусната в експлоатация и отсечката от Баронхиршовата железница Цариград-Белово, превърнала се по-късно в част от трасето на прословутия „Ориент експрес“.

 Градът е освободен от османско владичество от частите на предния отряд на ген. Гурко на 6 (18 по нов стил) януари 1878 г. До 1885 г. градът е в рамките на Източна Румелия, а до 1913 г. е последният граничен град на Царство България, като едва след тази дата територията на страната е разширена до Свиленград. В града след Освобождението се поставят основите на типичния за малките градчета живот – държавни и обществени институции, банки, предприятия (предимно на леката промишленост – тютюнообработка, обработка на текстилни влакна, керамична фабрика от 30-те години на 20 век, маслодобивна фабрика и др.). Развива се образованието – през 1908 – 1909 учебна година е открит първият гимназиален клас в местното училище, по-късно превърнало се и в Педагогическо училище; откриват се начални училища – НУ „Алеко Константинов“ през 1910 г., основни училища – ОУ „Иван Вазов“, културата (драмсъстав към НЧ „Дружба“, ученически струнен оркестър и др. Създават се и войскови части – 6-ти конен полк и 9-та пехотна дружина, прославили се с участието си във войните. Градът дава свидни жертви по време на двете Балкански и Първата световна война.

 В следвоенните години, както и към края на Първата световна война, в Харманли масово се заселват бежанци от Беломорска (Източна) и Западна Тракия, но също и от Македония, Албания и Мала Азия. Те завинаги променят облика на иначе малкия до този момент град. До 9 септември 1944 г. градът остава с преимуществено аграрен облик, като основна част от населението се занимава със земеделие и животновъдство, и само малка част от хората са наемни работници или едри собственици.

 Едва след 9 септември в града са построени познатите и до днес предприятия, част от които вече не съществуват. Построен е Керамичен завод, Завод за елдвигатели, Мебелен завод. Филатурата (предприятие за обработка на копринени влакна) е заменена от Текстилна фабрика за платове от изкуствени влакна (бившето предприятие „Маргарит Гогов“), изхранващо над 1000 работници. Създава се и Завод за релета като част от тенденцията за изграждане на предприятия с перспективна продукция. То изнася своите изделия извън граница. Създадени са Хлебозавод, Комбинат за битови услуги и др. Изгражда се и модерен АПК с кравеферма, служила за пример. По немски образец е построена и мащабна свинеферма в близост до Преславец. Образованието също бележи успехи – открит е Техникум по текстил и Техникум по електропромишленост за сметка на съществувалия и закрит Аграрен техникум със специалности полевъдство и лозаро-винарство. В града съществуват няколко детски градини, три начални, едно основно и три средни учебни заведения. Учениците отбелязват успехи по олимпиади. Във връзка с професионалното обучение през 80-те години е открит и УПК. В областта на културата също са отбелязани успехи – ансамбъл „Хорищенци“ с р-л Атанас Николов прославя името на града далеч извън родните предели. Оформени се самодейни фолклорни колективи. В определен период съществува и роксъстав. Променя се изцяло обликът на града в резултат на ускореното жилищно и обществено строителство.

 Демократичните промени слагат своя отпечатък и върху Харманли. Голяма част от социалистическите предприятия са фалирали, като понастящем активно действат предимно фирми в областта на търговията, услугите (автокъщи, сервизи, ателиета и др.), леката промишленост (шивашки цехове), хранително-вкусовата промишленост и строителството. През последните няколко години се забелязва активизация в жилищното строителство и изграждане на обществена инфраструктура (пътища или сгради), но все още реализираното е далеч от желаното.

 Малко след като се влезе в града, се пресича река Харманлийска (Олу дере), по чието по-горно течение има красиво дефиле, оставащо в югозападните покрайнини на града. Там по склона на местните възвишения се е образувала живописна местност с борова горичка, която се спуска към река Харманлийска и се издига над нея.

 В града се намират останките на така наречения „кервансарай“. Той е представлявал своеобразна крайпътна станция, служела за пренощуване на пътниците от и за Цариград, както и за смяна на впрегатните животни на султанските коли, вестоносци и т.н. Той се смята за причината за създаването на града. Първоначално е бил по-малък. През втората половина на XVI в. Сиавуш паша получава от султана за особени заслуги местните земи (от Харманли до Свиленград). Той достроява и модернизира до известния ни от илюстрациите в пътеписите кервансарай. Днес от него е запазена само една от стените, на която е поставен надпис, свидетелстващ за 500-годишната история на града.

 Над река Харманлийска, зад сградите на общинския съд и музея, се намира „Гърбавия мост“, който някога е свързвал „като свод, по който минава пътя на царя и бедняка“ двата бряга на река Харманлийска. Той е един от най-старите мостове в областта – строен през 1585 г. и е със своеобразна архитектура. Според археологически проучвания той и Кервансараят са строени по едно и също време и най-вероятно по инициатива на тогавашния управител на областта Сиавуш паша (по произход хърватин, приел исляма и издигнал се до длъжност везир). Мостът е връх на османското изкуство – каменен, сводест, павиран, с надпис на старотурски и с превод на български. Сега под него не тече реката, която е отбита встрани поради проект от преди много години, според който под моста трябвало да има езеро с лодки. Красиво място е връх Трифона, от който целия град се вижда като на длан.

 Друга съществена забележителност в околностите на Харманли е долменът край село Остър камък. Предполага се, че това е неолитно жилище на праисторическите хора, населявали този район. В източния край, на излизане от Харманли в посока Свиленград, се намира „Изворът на Белоногата“. Той е превърнат в чешма, до която има плоча с куплет от едноименната поема (Изворът на белоногата) на Петко Славейков и статуя на самата белонога Гергана, прославила българката и смаяла самия велик везир на Османската империя със скромното си, но достойно държание.

 Олтарът на църквата „Св. Иван Рилски“ е забележителен образец на резбарското изкуство. В местността Дефилето, по течението на р. Харманлийска, може да се видят привлекателни природни феномени, включително и малък водопад. В околността могат да се видят и останките от средновековна крепост.

Над 150 000 родители и обучаеми
търсят уроци и курсове в УЧИТЕЛИ БГ
  • Бърза и лесна регистрация
  • Създавате професионален профил
  • Рекламирайте Вашите уроци и курсове
Регистрирайте се сега и
намерете подходящи ученици!
Съгласен съм с Условията за ползване
     и Политиката за лични данни


Отзиви за УЧИТЕЛИ БГ reviews


Създайте Ваш профил в сайта УЧИТЕЛИ БГ - над 150 000 родители и обучаеми на месец търсят индивидуални или групови уроци    Регистрирай се
Последно търсени:
Салса танци София
Спортни танци видео деца
Курс Английски
Клуб по Спортни танци Варна
Да учим Немски онлайн
Учи Английски Онлайн
Тренировки Кик Бокс София
Салса и Латино танци
Балетни школи
Курсове за Ноктопластика
Фризьори
Курс по разговорен Английски
Танцови школи София
Школи по Английски език в Люлин
Курсове по Испански език за деца
Примерни тестове по История
Народни танци деца
Уроци по Италиански език София
Курсове Френски език София
Уроци по Плуване за деца
Уроци Немски език
Курсове разговорен Английски
Клуб по Спортни танци Пловдив
Диалози на Английски език
Школа по Математика Пловдив
Гърция История
Матури по Английски
Уроци по Английски цени
Уроци по Български и Математика
Уроци по висша Математика София
Школа по Пиано Варна
Училища Френски език
Учители БГ използва бисквитки РАЗБРАХ