Трудно  е да се пише за може би най-великия разказвач на приказки, живял някога, без да се изпада в баналности. Та нали няма дете по света – от Токио до Лос Анджелис и от Мелбърн до Осло, което да не е сънувало заедно с Оле Затвори очички, да не е плакало с умиращата от студ Кибритопродавачка, да не е било изпепелявано от любов като Оловния войник, да не се е смразявало при вида на Снежната царица или да не се е вживявало в ролята на Грозното патенце  с надеждата, че то, както и самото патенце, някога ще се превърне в красив лебед? Простичко казано, роденият на 2 април 1805 г. в Оденсе, на датския остров Фюн, разказвач е първият, който показва на много деца (а и не само деца) разликата между красивото и грозното, между преходното и  вечното, между доброто и злото. И го прави с онази неподражаема романтика, която кара сълзите да напират зад усмивката, но чрез която и зад най-тъмния буреносен облак винаги прозират сребърни лъчи.

 Детството на Ханс Кристиан Андерсен е трудно. Баща му е беден обущар, а домът, в който прекарва детските си години, се състои от една единствена стая, в която през деня бащата приема клиентите си. Майката на великия писател е 15 години по – възрастна от баща му, за когото се омъжва, когато е бременна в седмия месец с Ханс и след като вече има незаконна дъщеря от друг. Тя е описвана като сприхава и работи като перачка. Дядо му е душевно болен, когото съседите наричат “лунатика.” Бабата, в чиито ръце е оставен малкият Ханс, често изпада в депресии и той се чувства унизен и необичан от никого – нещо, за което спомагат несъразмерно високият му ръст, дългият му нос, огромните му ходила и острите болки в корема, погрешно определени от местния доктор като епилептични припадъци. Бащата на Андерсен умира, когато момчето е едва на 11 години, и малкият Ханс Кристиян е принуден да започне да си вади хляба сам първо като чирак в тъкачна работилница, а по-късно и като черноработник в тютюнева фабрика. На 14 той заминава за Копенхаген с надеждата да стане актьор и да използва сопрановия си глас в Кралската опера. Разочарованието идва няколко години  по-късно, когато гласът на вече 17- годишния Андерсен е мутирал.

  Ханс Кристиан Андерсен тръгва на училище, където отново става обект на подигравки  от единадесет годишните му съученици. Въображението на Ханс заедно с психологическите травми създали много фобии. През целия си живот той се страхувал от тъмното, постоянно се оплаквал на свои познати и приятели, стига малко да настинел, и много страдал, ако някой го критикува. Той правел колекция от положителните статии във вестниците, и почти плачел, докато четял критиката. Страхувал се от кучета, от непознати, от това, че ще го ограбят, както и от това, че ще изхарчи прекалено много пари за дадена покупка. Когато бил момче, бъдещият писател мечтаел да играе в Кралския театър. Той започнал да участва в местни пиеси, за да събере пари. Така събрал пари за път до Копенхаген и дори помолил местен собственик на печатница да му напише препоръчително писмо до прима балерината на Кралския театър. Четиринадесетгодишният Ханс заминал за Копенхаген, без да се страхува от бъдещето и от това, че страда от дислексия. Той бил убеден, че истинският му баща е крал Кристиан осми. На 33 години писателят изведнъж получава щедра кралска стипендия, което го убеждава в правотата на мислите му.

 С много усилия и лишения младият Андерсен завършва Копенхагенския университет и заминава на пътуване в чужбина. До края на живота си той ще остане запален пътешественик не само заради удоволствието от пътуването, но и заради хората, с които се среща в чужбина: Виктор Юго, Хайнрих Хайне, Балзак, Александър Дюма и Чарлз Дикенс. Макар повечето хора по света да свързват Ханс Кристиан Андерсен с неговите приказки, писателят е автор и на много пътеписи, няколко романа и театрални пиеси. Най–голямата мъка в живота на Андерсен е, че нито една жена не пожелава да обвърже живота си с неговия. Първата и може би най-голяма любов, която изживява, е свързана със сестрата на негов съученик. Макар сгоденото вече момиче да не му обръща внимание и да остава при годеника си, Андерсен й посвещава поема и до края на живота си носи у себе си нейно писмо. Голямата тайна на Ханс Кристиан Андерсен си отива със самия него – според последното му желание това писмо е изгорено след смъртта му.

 Вместо семейство и вярност в любовта, до последния си ден Андерсен остава верен на писането и не загубва способността да разказва реалността просто и ясно по детски. През 1872 г. претърпява тежка контузия, след като пада от леглото в дома си в Копенхаген. Въпреки това, неговата последна колекция от истории се издава след инцидента и през същата година. Междувременно обаче у Андерсен се появяват симптоми за рак на черния дроб, който отнема живота на писателя на 4 август 1875 г.
  Още приживе датското правителство отдава чест към творчеството на автора, като издига паметник с облика на Андерсен. Направен в Копенхаген, той изглежда така, както великият писател винаги е желал – да бъде сам, седнал в кресло, с книга в ръка. Въпреки че минават дълги години от загубата на великия разказвач на приказки, творчеството му не спира да се откроява със стойностен принос за литературата и от 1956 г. в литературните среди започва да се връчва наградата „Ханс Кристиан Андерсен“. Тя се присъжда на автор или илюстратор на детски литературни произведения и е престижно отличие за всеки писател по света. Разбира се, с творчеството си Андерсен прославя не само името си, но и своята страна. Ето защо, освен изградения паметник в столицата, тя отдава и редица други заслужени почести, които всеки посетител на Дания може да види и в днешни дни. Статуя на Андерсен присъства в приказния парк „Legoland“, като цялата е изработена от конструктор „Lego“. Дори и някои герои от приказките на автора впечатляват датчани и също се превръщат в увековечени статуи. В Копенхаген в парка „Чърчил“ е издигната статуя на малката русалка – главната героиня от едноименната приказка на Андерсен. Статуята се превръща в символ на града и в туристическа атракция. В резултат на вдъхновение от приказката „Палечка“ е направена и скулптура „Палечка и жабокът“, която се намира в увеселителния парк „Йесперхус“ в датския град Нюкьобинг.

 Днес Андерсеновите приказки са преведени на повече от 60 езика и безспорно са световна литературна класика. Цветя, животни, хора и приказни същества – героите на автора се раждат, изживяват страдания, постигат мечти, извършват героични подвизи и учат малки и големи читатели да бъдат добродушни, честни и истински мечтатели.