Светът на твореца е светът на неговото въображение, поетиката на неговата чувствителност към красивото, вечното и чисто изобразителното. Георги Чапкънов – Чапа е художник създател на един богат, нов свят който извлича от динамиката на реалността онова, което за хората ще остане като художествена стойност в бъдещето.

 Георги Чапкънов е роден на 24 януари 1943 г. във Вълчи дол, Област Варна. Завършва Художествената академия в София, специалност “Скулптура”. Специализирал е в Париж. Ученик е на големия български художник, скулпторът Петър Рамаданов. През 1990 г. е професор в НХА и основава специалността “Художествена обработка на метала”. Днес той е творец, чието име е сравнявано с най-големите майстори в изкуството на съвременната скулптура в Италия, Япония, Германия, Белгия, Франция, Люксембург. И това не е случайно, защото в скулптурите му има нещо класическо идващо традициите на античната и ренесансова скулптура, изразено в изяществото и елегантното извиване на формите, в ритмичното им, сякаш “валсово” сливане в един пластичен образ.

 Когато извайва своите пластики той им предава истинско благородство. Отделните елементи в тях се налагат със силата и свободата на моделирането на формите – релефите, те напират от вътре навън с енергията на сътворението, като че ли влизат от един паралелен свят в нашия реален свят. Различният мащаб на скулптурните му творби съпоставен спрямо нашият е очевиден, но това не отслабва първичната им жизненост, а по-скоро утвърждава уникалната им същност – амалгама от божествени истини, човешки чувства и вечни теми. В образите доброто и злото, красотата и чувството на възхитителна радост, са в хармония на любовта. Всички пластики на Чапа, от ювелирните миниатюрни портрети, плакетите и малките пластики (и разбира се монументалните му творби, сред които най-известните са Св. София, паметника на Радой Ралин, на Петко и Пенчо Славейкови, Хитър Петър и много други), са създадени от съприкосновението на неговите пръсти и длани с една мъртва материя, каквато е металът, гипсът, восъкът. Те носят тайнството на неговото умение не само да ги моделира, но им да им вдъхне живот. Истинската причина поради която Чапа е бил и е във фокуса, е че каквото и да сътвори, то е толкова привлекателно, че не може да не активира чувствата на хората. Неговите приумици, родени от “нещата в живота” са израз на житейската му мъдрост и са заредени с положителната енергия на усмивката, на усещането за победата на доброто над злото, на красивото над грозното. Играта на светлосенките, изкусните преходи между гладките повърхности и искрящите контури на фините линии очертаващи образи на цветя, хора, фантастични птици и животни, въздействието на полираните до блясък обеми превръщат пластиките му в неръкотворно дело. Тематичният репертоар в изложбата е богат, той включва библейски теми, теми от ежедневието и неща вдъхновени от самият живот. Стилово те са единни, но Чапа търси съвършенството в изразните средства на различните видове изкуства – рисунка, маслена живопис, литография и бронзова пластика, и с артистична лекота дава пълна свобода на пластичното си въображение.

 Всички сътворени форми и фигури в изкуството му имат различно, уникално въздействие със своето понякога изпълнено с хумор и тайнственост излъчване. Те са истинско визуално изкушение за ценителите на изкуството с пресътворената в линии и форми красота, излъчваща нежност, сила и жизненост. Рисунките и литографиите изобразяват различни приумици и митологични сюжети създадени от художника като почивка от работата с метала. Те очароват и изумяват зрителите със своята полихромност и изящество. И в това Чапа е голям майстор, защото, както казва Роден – “скулптурата е сестра на живописта и също като нея играе със светлините и сенките. Ето защо скулптор който не е колорист, загърбва основното в занаята”. Чапкънов не участва нито днес, нито преди в трансформациите на постмодернизма, защото той има своето място в областта на изящното изкуство и на естетиката му, а неговият стремеж към одухотворена красота, го е довел до онова съвършенство на пластичните му творения, което го прави единствен.

 Сред музеите, които притежават негови произведения са Националната художествена галерия в София, Ермитажа в Санкт Петербург, музея "Пушкин" в Москва, "Оцокуши-Га-Хара Музей" - Япония, академията "Лалит Кала" в Ню Делхи, музея на открито "Моран" - Южна Корея, La Blade de Seprai в Швейцария, колекция "Петер Лудвиг" - Германия, Музей Moutier - Швейцария.

 Проф. Чапкънов е съавтор на герба на Република България (1997 г.); автор е на статуята “Св. София” в столицата (2000 г.). Автор е, също така, на много монети и медали, рисувал е портрети на едни от най-известните личности на България. Носител е на много награди, между които Първа награда за скулптура на СБХ - 1977, 1979, 1986; Наградата на Музея на открито "Хаконе" на името на Роден - Япония; Гран При на Музея на открито "Хаконе" на името на Хенри Мур - Япония; Наградата за скулптура от Триенале на изкуствата в Ню Делхи през 1991 г.; "Сулмона" - награда на Президента на Италия за портрета на режисьора Федерико Фелини през 1993 г.; Гран При в Париж -2002 г. Проф. Георги Чапкънов е автор и на уникалният “паметник на Дарителите” и на проф. Иван Шишманов в Свищов, както и барелефът на Цветан Радославов в София.

Източник: www.graffitgallery.com