Ако търсим природни феномени в Русия, ще се затрудним какво да изберем от тази красива и богата земя, разположена на огромна територия. Една от перлите обаче със сигурност е Долината на гейзерите в източната част на полуостров Камчатка в руския Далечен изток.

 Долината е разположена на около 200 километра североизточно от Петропавловск. Тя е единственият район с гейзери в цяла Евразия и е втората в света област по концентрацията им на много малка територия. Гейзерите по принцип са рядко явление, но тези в долината, освен че са много, са едни от най-красивите в света. На площ от около 6 кв.км са разположени около 90 гейзера и много топли извори, главно по левия бряг на минаващата оттам река Гейзерная.    

 Долината се намира в резервата “Кроноцки”, като целият район е включен в списъка на ЮНЕСКО за световното наследство под името “Вулканите на Камчатка”. Тя представлява каньон, дълъг 8 км, който на места достига 4 км ширина и 400 м дълбочина. Тук може да видите всички известни съвременни форми на хидротермална активност, като постоянно действащи и пулсиращи кипящи извори, горещи езера, гейзери, кални котли, малки кални вулкани, парни струи и нагрети площадки - всичко това съвсем близо едно до друго на много малка площ.

 Всяка секунда между 250 и 300 л термални води се изливат в долината. Големите гейзери са повече от 20 и почти всички си имат имена. По-известните сред тях са Сахарний (от руски – Захарен), Тройной (Троен), Конус, Фонтан, Малий (Малък) и Болшой (Голям). Някои от гейзерите избликват на всеки 10-12 минути, други - веднъж на 4-5 часа.

 Долината е открита през април 1941 г., когато хидроложката от резервата “Кроноцки” Татяна Устинова, която заедно с лаборант върви покрай устието на река Шумная, навлиза в тесен проход между скалите. Двамата спират недалеч от мястото, където в реката се влива неизвестен приток. Навсякъде все още има сняг. На отсрещния склон се вижда парче земя, върху която снегът се е разтопил, а отгоре се носи лека пара. Изведнъж силна струя вода бликва точно към тях. Двамата хукват да бягат, но скоро осъзнават, че струята не може да ги достигне. Избликналата вода спира също толкова внезапно, колкото е и започнала, и Устинова решава, че е наблюдавала истински гейзер, първия известен в Камчатка. Тя го кръщава Первенец (Първороден). После Устинова започва да изследва долината и открива много гейзери, топли извори, вряща кал и топла земя покрай устието на река Шумная. Долината е рекламирана в бившия СССР като един от най-впечатляващите обекти за туристи. Чужденци обаче започват да я посещават едва след 1991 г., като на година тук идват около 3000 души.

 Гейзерите са естествени топли извори, които имат постоянна ритмична активност и се срещат доста рядко. Цикълът на активността им се състои от няколко фази. При първата водата пълни подземна кухина, а след това и басейн, разположен над земята. По пътя си нагоре към повърхността свръхнагрятата вода губи от налягането си и започва да ври. След това тя се трансформира в пара и увеличава рязко обема си, при което гейзерът изригва. Тези “експлозии” са наистина много шумни. Фонтанът от гореща вода може да е вертикален – като при Великан и Болшой, или наклонен - като на гейзерите Тройной и Пионер. Фонтанът на Великан е 2 м в диаметър и достига 30 м височина. Другите гейзери не са чак толкова големи, макар че също са впечатляващи.

 След изригването идва фазата на изпаряването. Когато парата се разсее, тя оставя след себе си засъхващата празна “уста” на гейзера. В същото време под земята водата започва да се събира за следващото изригване. Продължителността на пълния цикъл е различна за всеки от гейзерите. Така например Великан изригва на всеки три часа, Тройной - на всеки два, а Малий се показва през половин час. В долината има и много пулсиращи топли извори. Те се различават от гейзерите по това, че избликват по-кротко, на много по-къси интервали. Термалните почви не се покриват с постоянен сняг през зимата, растителността започва да се развива и да цъфти по-рано през пролетта, птичките правят гнезда, а кафявите мечки се събуждат по-рано.

 Когато застанете в края на долината, пред вас се разкрива изумителна гледка – гирлянди от пара във въздуха, фонтани с вряща вода, невероятни багри по склоновете, по които се стича гореща вода, и зеленина, която ви залива отвсякъде. Въздействието е хипнотично. Макар и красива, долината е много коварна и не прощава на лекомислените туристи, като всяка година взема своя дан от попарени и изгорени хора. Най-опасните места са покрити с трева, която изглежда съвсем безопасна. Понякога човек изпитва непреодолимо изкушение да стъпи на зелената морава. Трудно е за туриста, който не познава потайностите на долината, да си представи, че невинната зеленина често прикрива изгаряща кал отдолу, кракът потъва в нея като в масло.

 Опасно е да ходите в долината без ботуши, но от друга страна, не всеки вид ботуши могат да ви спасят от изгарянията, защото понякога горещото мочурище е повече от 1 метър дълбоко. Единственото сигурно нещо, което наистина няма да ви подведе, е пелинът. Растението предпочита абсолютно сигурни местенца, върху които да расте. Там, където видите, че расте пелин, може да си отдъхнете, да седнете или даже да полегнете без страх, че земята под вас ще се отвори. Разбира се, властите в резервата са сглобили за туристите специални дървени пътеки, по които ходенето е наистина безопасно.

Източник: www.obekti.bg