Според класацията на Световния форум за иновации в образованието WISE, детската градина „Фуджи“ в Тачикава, Токио е „най-прекрасната детска градина в света“. Представяме ви най-голямата детска градина в Япония, където 600 деца учат в атмосфера на отвореност, непринуденост и свобода, без прекалено обгрижване. Според японските педагози естественият шум на детския свят създава умение за силна концентрация на вниманието и бързо превключване от забавление в учене. Градината е построена около огромно дърво от вида Зелкова. Масивното дърво е засадено преди повече от 50 години. В миналото то е било покосено от тайфун и почти изкоренено, но с времето успява напълно да се възстанови. Според местните жители дървото е било любимо място за игра на децата още преди да бъде построена детската градина през 2007 година.

 Поради особената елипсовидна форма на сградата и възможността на децата да играят безопасно на покрива, те тичат всеки ден около 3 до 6 километра, без някой да ги принуждава да го правят. Могат да се катерят по дърветата, обезопасени с мрежи, или да се пързалят от върха на сградата до земята по пързалки за по-бързо слизане в учебните помещения. Директорът на детската градина смята, че да паднат или леко да се наранят за децата е полезно, за да изработят инстинкт за съхранение и да бъдат по-подготвени за света. Иновативната концепция  на световноизвестния японски архитект Такахару Тезука за детска градина, където ученето е привлекателно дори за трудните за комуникация деца, защото е едно безкрайно забавление.

 Азиатската училищна система често се определя като наблягаща на дисциплината, докато от друга стана западният тип обучение обикновено бива разглеждано като наблягащо на творчеството и свободата. И, докато тази най-обща представа не е неоснователна, тя също така не е и напълно точна.

 В западната култура ние често се опитваме да изолираме децата, ние работим в посока да сведем шума и евентуалните разсейващи фактори до минимум. Фразата „управление на класната стая“ се отнася до способността на даден учител да контролира своите ученици: опитваме се да дисциплинираме децата си и да ограничаваме тяхната естествена склонност да бъдат необуздани, да тичат наоколо, да играят и да бъдат активни. Даваме им готови играчки и игри, така че тяхната енергия и непокорство да бъдат удържани, вместо да им позволим да използват собственото си въображение, за да си измислят свои собствени игри. А след време се чудим защо нашите ученици не са енергични, пламенни и любознателни.

 Въпреки че голяма част от училищата стъпват върху идеята за строга дисциплина, има известни институции, които преначертават азиатското ранно обучение. Детската градина „Фуджи“ в Тачикава, Токио е сред тях.

 Детска градина „Фуджи“ се помещава в двуетажна, отворена, елипсовидна сграда. Класните стаи са разположени в пръстен на приземния етаж, а отгоре има плавно скосяващ се покрив, върху който децата играят; в центъра на пръстена има двор, който също е на разположение на учениците за игра. Думата „класна стая“, обаче, е погрешно употребена тук – няма класни стаи, защото няма и стаи. Разбира се, всеки учител разполага с пространство в сградата, което е посветено на неговия/нейния клас, но няма стени между класовете. Всъщност, училището оспорва цялостното понятие за границите: класовете не са разделени от стени, същото важи и за всички вътрешни и външни площи.

 Покривът служи за основна площадка за игра (игрище) на децата, въпреки че няма катерушки, люлки или други традиционни съоръжения за игри на открито. Вместо това има три дървета, които растат както през класните стаи, така и през покрива, и именно те служат за катерушки. Учениците могат да се катерят и да играят свободно по тези дървета, тъй като има мрежи, изпълващи празното пространство между дървото и покрива, които биха уловили децата, ако се  случи те да паднат (а те го правят – и често дори нарочно!).

 Също толкова привлекателно за учениците се явява и откритото пространство на покрива: освен дърветата, прозорците на покрива и единствената пързалка, която свързва покрива със земята, на втория етаж няма нищо друго. На децата, обаче, съвсем не им е скучно. Те си измислят свои собствени игри или често просто тичат по протежението на елипсовидния покрив без конкретна цел. Отделно от главната сграда има пристройка, в която също си играят децата. Тази конструкция е само 5 метра висока, но има 7 етажа и е проектирана с цел да насърчава естествения инстинкт на детето да изследва и да се катери. Снабдена е с минимален брой парапети и не е предвидена мека настилка.

 Много хора, които не са запознати с проекта за това училище, биха проявили съмнение по отношение на него. Как предпазват учениците от разсейване? Как контролират учениците? Какво се случва, ако даден ученик напусне мястото си, за да се разхожда? И как се забавляват учениците по време на свободна игра?

 Сградата оспорва същността на всеки един от гореизброените въпроси. Архитектът, Такахару Тезука, и директорът на детска градина „Фуджи“ вярват, че свободата и шумът, който се генерира от зоната за игри върху покривното пространство, както и отворените класни стаи, имат благоприятен ефект върху учениците. Когато дадено дете започне да не го свърта на едно място или се почувства отегчено, му се позволява да се разходи. Децата с аутизъм също извличат ползи от заобикалящата ги среда. Вместо да си намери скривалище, детето може свободно да се движи между класовете. Това води до изненадваща липса на стереотипно аутистично поведение в училището, както и до изумителна способност за концентрация у всеки ученик. Учениците се научават да функционират добре въпреки евентуалните разсейващи фактори, а така също се учат как да взимат самостоятелни решения, използвайки свободата, която им се дава.

 Покривната зона също така насърчава воденето на един здравословен начин на живот. Децата са родени, за да бъдат свободни – всеки, който има опит в работата с деца, знае, че огромното мнозинство от тях обичат да скачат наоколо, да играят и да изследват, когато им се даде такава възможност. Детска градина „Фуджи“ е проектирана по начин, който насърчава тази безкрайна енергия, без изобщо да се опитва да я контролира и обуздава. Учениците обичат да тичат по покрива и изминават средно 2.5 мили (или 4 км) на ден.

 Тезука казва, че е проектирал сградата в елипсовидна форма тъкмо заради естествения инстинкт на децата да тичат в кръг. Нещо повече, академични изследвания са стигнали до извода, че възпитаниците на детска градина „Фуджи“ излизат от учeбното заведение по-атлетични в сравнение с връстниците си от други детски градини.

 Дизайнът на сградата също така предвижда излагането на учениците на малки дози опасност. Докато конвенционалното мислене настоява, че децата трябва да бъдат предпазвани от всяка опасност, в детска градина „Фуджи“ учениците са постоянно изложени на опасност от остри ръбове и не много застрашаващи падания. Това позволява на учениците да започнат да се учат да се движат в рамките на нашия хаотичен и често опасен свят, а по време на този процес те се научават да си помагат един на друг. Те се учат да работят заедно с цел преодоляване на трудностите и стават по-силни и по-издръжливи.

 В детска градина „Фуджи“ на учениците се разрешава далеч по-голяма свобода, отколкото дори на техните западни връстници, и те са по-приспособени към нея. Те се учат да взимат самостоятелни решения, по-творчески настроени са и са по-активни, разчитат един на друг и си помагат, общуват помежду си. Учат се от грешките си и се научават да се концентрират въпреки заобикалящата ги шумна/буйна среда. Ако вземем този модел и го приложим в образователни институции по целия свят, нашите деца ще бъдат ли по-добре подготвени да се справят с бъдещите предизвикателства?

Източник: www.mamaninja.bg