В училище почти всички предмети биват преподавани така, както ни се струва, че не бива да се прави. Физиката също не прави изключение. Прекалено много математика и слаба връзка с действителността. Няма нито практика, нито нормални учебници. За това, което така ни дразни в училищната физика, разказват двама учители-физици: Иван Леонов и Александър Юрасов.

1. Предметът изглежда прекалено сложен заради математиката.

 Малко хора си дават сметка, но в задачите по физика от самата нея там са само рисунките и съставянето на системата на уравненията. След това започва банална математика, за което в учебниците никой не се е сетил да поставени предупредителни знаци и текстове. И в резултат на това целият стремеж на учениците да достигнат до тайните на Вселената се разбива в битовата математика. А защо на децата трябва да се дават толкова много задачи? Дори и двойкаджия по математика може да разбере физиката, ако количеството на задачите се намали и той бъде научен да забелязва и да описва явленията.

2. Материалите, които се представят на уроците, не са свързани с днешното време.

 Ще успеем ли с помощта на идеите на Стивън Хокинг да доставим мини-роботи до най-близката звезда система Алфа-Центавър след двадесет години? И какво толкова е успял да направи Исак Нютон през 1687 г., че през 2018 г. хората да бъдат готови да платят 3,7 милиона долара на аукцион на Christie's, само и само да се сдобият с рядкото издание на неговите научни трудове? Всички тези истории се развиват тук и сега и очевидно звучат далеч по-привлекателно от баналните задачки с волтметри и амперметри. Тези истории биха увлекли ученика към света на съвременната физика, помагайки му да разбере колко необятен е нейният свят. Защо ние учителите вместо да бездействаме, да не започнем да следим развитието на съвременната наука и да не използваме тези примери? Да разказваме например как Илън Мъск изстрелва ракети за многоразови полети и какво да правим, за да издържа повече мобилният ни телефон с едно зареждане. Но, уви, засега повечето ученици „засичат” на първите букви от азбуката на физиката и не могат да видят цялата „красота, хазарт и магия на физиката”.

3. Прекалено много задачи, с прекалено малко практичност.

 Колко ли много задачи можем да решим с абстрактните „тела” и „обекти”? Считам, че е дошло времето да работим с конректни условия: за колко време ще изстине шварц кафето, ако вървим, държейки го в ръка при минус 10 градуса; а ако кафето е капучино, нещо ще се измени ли? (О, да – ще се измени). Или с каква скорост трябва да завиваме със скейборда, за да успеем да вземем завоя, отчитайки силата на триене между гумите и асфалта? Сигурен съм, че учителите ще се учудят колко много желаещи да решат задачата ще се появят (и едновременно с това ще разберат колко много скейтбордиста има в класа).

Мария Кюри: Животът не е лесен за нито един от нас. Но какво от това?

4. Необходима е повече практика.

 Условният ученик Васил се е научил да решава задачите, научил е формулите и законите, може да напише всяко физично уравнение. Но за какво му е нужно всичко това? Васил трябва да се научи и да прилага всичките свои знания. Повече практика! Вземете пример от кръжоците по робототехика и роботика. Навремето ние водихме децата на екскурзии в FabLab, където се намират най-различни съвременни машини – започвайки от 3D-принтери и завършвайки с лазерни гилотини. Така децата виждат със собствените си очи, що е това физика, защо съвременния лазер не винаги може да разреже метала или защо дървото не е подходящ обект за отпечатване на 3D-принтер. Теория, която е откъсната от практиката, е скучна и безинтересна, особено ако става дума за тази в училищата. Важно е да се разказва за това как работи дистанционното управление на телевизора, прекъсвачът на лампите или пък главният атрибут на кухнята – хладилникът.

5. За часа в училище децата трябва да са подготвени предварително.

 Готови ли са наистина децата в седми клас за предмета физика? Не. Кой знае защо учителите по физика губят голяма част от учебното време (и е добре, че е само част), за да изграждат математическото мислене у децата. В резултат на това 7 клас се превръща в математическо мъчените: измъчват децата по алгебра, по геометрия и по физика. Всичко е неразбираемо и сложно. В подобна ситуация любовта към предмета е не „заради”, в „въпреки” всичко, което се случва в училище.

6. А необходим ли е учебник по физика?

 Признайте си – колко пъти сте отваряли учебника по физика в училище? Не, не за да препишете формулите за контролното, а заради това да прочетете например абзаца за цикъла на Карно. „Отличен” по физика все още не означава, че обичаш предмета или го разбираш, но от друга страна е вярно обратното твърдение – че ако обичаш и разбираш физиката, добрите оценки неминуемо ще се появят. В идеалния случай учителят трябва да учи не толкова на физика, колкото на любов към науката, а информацията ученикът трябва да получава от учебника. Съвременният учебник трябва да съдържа актуални примери и в него няма място за огромните чаршафи от абстрактни текстове. Всеки урок трябва да е състои от няколко страници, на които например да е описан принципът на работа на двигателя с вътрешно горене и да се разказва за ролята на цикъла на Карно в конкретния процес. В края на краищата тези няколко страници могат да бъдат прегледани дори и в междучасието преди часа.

7. От „Да Винчи” до „Интерстелар”.

 Понякога се получава така, че учениците научават за физиката повече от сериалите и филмите, отколкото от уроците в училище. Седмокласниците знаят повече за устройството и работата на различните прибори, ако са гледали научнопопулярните канали. А за разнообразието при професиите (че има например физици-теоретици и физици-експериментатори) научават от сериали като „Теория на Големия взрив”. Грехота е да не се възползваме от случая и да не обсъдим с децата Доплеровия ефект, котката на Шрьодингер, гравитиационните вълни и т. н. Има много филми, които учениците сами гледат и които могат да бъдат обсъдени в клас. Когато на голям екран излязоха филмите „Марсианецът” и „Интерстелар”, интересът към физиката значително се увеличи. Какви знания трябва да притежава човек, за да оцелее сам на Марс? Ще се учудите, но много от физическите принципи, за които се разказва във филмите, се учат и в училище. Но много често, в хода на забързания учебен процес те биват споменвани само мимоходом.

Превод от руски език за УЧИТЕЛИ БГ: Александър Василев

Източник: www.mel.fm