Попаднеш ли в музея, можеш да надникнеш в един различен свят—очарователен и примамващо автентичен—това е светът на възрожденските българи. Тук миналото е пренесено през времето и пространството, за да бъде споделено с поколенията и преживяно от посетителите.
Лазар Донков е в основата на създаването на „Етър“-а, чиито сгради са характерни за района на Централна Стара планина от втората половина на ХVІІІ и ХІХ век. Периодът на индустриална България тепърва предстои, а занаятчийското производство е в своя възход. При изграждането на музея са включени реставрирани обекти, съществували на същото място, други са пренесени от различни селища, а трети – са пресъздадени по архитектурни чертежи и рисунки.
Традиционни технически съоръжения, задвижвани с вода; жилищни сгради с помещения за занаятчийско-търговска дейност и обекти с обществено и култово значение—това са музейните обектите, които могат да бъдат разгледани. Единствената в България колекция от действащи водни съоръжения се намира в ЕМО „Етър“. Етър е старо име на Янтра — реката, която минава през град Габрово. Избрано е за име на музея като символ на връзката между реката и развитието на занаятите в региона.
Етнографски музей на открито „Етър“ притежава единствената в България колекция на технически съоръжения, задвижвани с вода. Десетте обекта работят пълноценно, благодарение на съществувалата в миналото вада, която по-късно е коригирана и оформена от създателите на музея. В основа на експозицията са три обекта, намиращи се на същото място, където са и днес—воденица караджейка, тепавица и валявица. Постепенно в музея са пренесени и изградени гайтанджийска одая, воденица долапкиня, бичкиджийница, точило, струг за гаванки, струг за бъклици и още една валявица. Архитектурният ансамбъл „Занаятчийска чаршия“ представя главна градска улица от периода на Българското възраждане. Ансамбълът от къщи включва пресъздаване на съществували в Габрово и околностите му оригинални архитектурни образци.
В „Етър“-а майсторите сами произвеждат и продават изделията си, както е било в миналото, а туристите могат да наблюдават старинните технологии, да разгледат оригинални инструменти, да се докоснат до уменията на занаятчиите и да отнесат вкъщи техни изделия. Етнографски музей на открито „Етър“ е открит на 7 септември 1964 година, а негов първи директор става Лазар Донков. Наред с майсторите и обслужващия персонал, през 1967 г. започват работа първите екскурзоводи. Колективът на музея постепенно се увеличава.
Музейната структура се допълва с нови специализирани отдели. Те имат за основна задача проучването, документирането и съхраняването на материалната и духовната култура на населението от района на Централна Стара планина. Създава се отдел „Фондове“, фотографско ателие, библиотека и други спомагателни звена. През 1989 г. музеят е награден с орден „Кирил и Методий“ — първа степен. На „Етър“-а е призната заслугата за опазване и популяризиране на българското културно-историческо наследство.
В наши дни мисията на Етнографски музей на открито „Етър“ се реализира от амбициозен екип, който наброява близо седемдесет служители, разпределени в различни области — научна, работа с публики, техническо обезпечаване. Музеят работи целогодишно, а през летния период е важно участието на младежите доброволци.
Източник: www.etar.bg