Регистрирай се
+ Предложи публикация
20.12.2015

Емоционалното "изгаряне" в учителската професия

  Поради своите специфични особености учителската професия винаги е била във фокуса на общественото внимание, а учителят винаги е бил натоварван с много високи очаквания и отговорности. Неслучайно именно учителите са сред рисковите професионални групи, засягани най-често от синдрома на емоционалното „изгаряне”. За съвременния учител и директор е много необходимо да знае за синдрома, да разпознава неговите признаци и фази на протичане както в себе си, така и у своите колеги, да предприеме адекватни стъпки за превенцията и преодоляването му. Разпознаването му е важно и от чисто човешка и морална гледна точка – за да не се обърква с липса на отговорност, симулиране, нежелание за работа, мързел и т.н. Нещо повече – той може да се срещне по-често сред амбициозните, силно мотивирани учители.

   Какво представлява синдромът на емоционалното „изгаряне”?

 Терминът емоционално „изгаряне” (англ. burnout – изгарям, горя) е въведен от американския психиатър Х. Фрайденберг през 1974 г. за обозначаване на съвкупност от признаци, които се появяват у хора, работещи в тясна професионална връзка с други хора, на които помагат и в този смисъл са зависими от тях. Самият той е забелязал в себе си и у свои колеги смущаващи промени, които по-късно изследва и метафорично обозначава по този начин.

 Между помагащия и получаващия помощ се изграждат сложни отношения, изискващи много търпение, любов, психична устойчивост, висока професионална мотивация. Често хората от т.нар. помагащи професии (учител, медицински работник, социален работник, психолог и др.) навлизат в професията с идеализирани представи и очаквания, а действителността се оказва друга. Непрекъснатото вживяване в проблемите на другите хора е съпътствано от сложна гама от чувства, които не винаги са положителни: разочарование, безсилие, недоверие, обида, гняв и др. Тогава у някои професионалисти предимно из средите на този тип професии може да се развие синдромът. В повечето литературни източници той се описва като „индивидуално преживяване в контекста на работата” и съвкупност от следните три признака:

1. Чувство на емоционално изтощение, безразличие, изчерпване, хронична умора. При учителите то се изразява в усещането, че не можеш повече да „даваш” от себе си на учениците, че си преситен от непрекъснатото вживяване в решаването на чуждите проблеми и болки.

2. Дехуманизация – проявяване на негативно отношение към зависимите хора (клиенти, ученици, пациенти, колеги), което може да достигне до цинизъм. В училищната среда този аспект може да се прояви, когато учител смята, че единствено ученикът е причина за затрудненията в ученето (неговият мързел, незаинтересованост и т.н.) и двойките, както и подигравателното отношение, са напълно заслужено наказание.

3. Негативно себевъзприемане в професионален аспект – чувство, че не се справяш вече така успешно, че не си добър в работата си, че се проваляш. Човек престава да вижда положителните резултати, които е постигнал, и акцентира само на неуспехите.

 Синдромът се разглежда и като един от новоописаните в психологическата литература защитни механизми на личността, който предупреждава, сигнализира за настъпващи проблеми и в този смисъл помага да се съхранят психическото и физическото здраве. Той дава възможност на професионалиста да изразходва енергийните си ресурси икономично и дозирано. Синдромът има силно изразена емоционална окраска, но има и други компоненти – когнитивни, физиологични, поведенчески. Когнитивните прояви са свързани с отчужденост от професионалните проблеми, апатия, почти липса на нови идеи за сметка на рутинно изпълняване на задълженията, негативна промяна в отношението към зависимите хора (а понякога и към началниците и колегите), свръхкритичност и др. Физиологичните прояви се изразяват най-често в лесна уморяемост, по-често боледуване, намален имунитет на организма, промени в апетита и съответно в теглото, безсъние и др. Поведенческите промени се проявяват обикновено в намалена работоспособност и ефективност, чести отсъствия от работа, склонност към крайни форми на поведение - рязко отдръпване, вечно недоволство, рисково поведение – прекомерна употреба на алкохол, агресивност.

    Стадии на емоционалното „изгаряне”

 В специализираната литература съществуват няколко теории, описващи различен брой стадии в протичането на процеса. Независимо от броя на фазите описаните признаци са доста близки по съдържание. Тяхното представяне е полезно, тъй като биха послужили както за ориентири за диагностика и самодиагностика, така и за предприемане на мерки за стопиране на по-нататъшното развитие. Според Гринберг това е петстепенен прогресиращ процес със следните стадии:

1. „Меден месец” – човек навлиза с ентусиазъм и високи очаквания в работата си и влага много енергия и желание в нея.

2. Стагнация – поява на първите признаци на умора, апатия, „недостиг на гориво”. При високомотивираните хора тези признаци може и да не се проявят външно, тъй като те ще мобилизират вътрешните си ресурси и ще продължат да бъдат перфекционисти. При по-слабо мотивираните хора се забелязват видими признаци на загуба на интерес към работата, по-малко енергия, по-чести отсъствия и нарушения на трудовата дисциплина.

3. Хронична умора – изразява се както във физически признаци (безсъние, чести инфекциозни и други заболявания), така и в психологически прояви (раздразнителност, потиснатост, дори озлобяване към зависимите хора).

4. Кризис – човек ясно осъзнава, че очакванията му от професията не са се реализирали, не е можал да се справи, както е желал в началото, и няма сили и мотивация да работи „на пълни обороти”. Често се развиват хронични заболявания, които още повече намаляват работоспособността и удовлетвореността от труда.

5. Всички проблеми придобиват вече остра форма, като съществува реална опасност за физическото и психическото здраве на човек.

 Според специалистите развитието на синдрома би могло да бъде овладяно на всеки стадий. Също така цикълът може да се повтаря отново и отново. Това прави особено важен въпроса за навременното му разпознаване, както и разграничаването му от други сходни състояния – стрес, депресия и др. Бърнаут е тясно свързан със стреса, и то в помагащите професии, но „не е резултат от стреса сам по себе си, а от непреодоления социален стрес”. Той може да бъде описан като последен стадий в края на поредица от неуспешни опити за преодоляване на продължителен и силен социален стрес, свързан с работата. Редица изследвания показват сложна връзка между него и удовлетвореността от труда. Депресията може да бъде един от симптомите на бърнаут, но синдромът е свързан с професионалната дейност, а не изобщо с житейски проблеми.

Как да разпознаем в себе си и у колегите си симптомите на синдрома на емоционалното „изгаряне”?

1. Предупредителна фаза

а) Прекомерно участие:

– повишена активност;

– отказ от дейности, които не са свързани с работата;

– ограничаване на социалните контакти.

б) Изтощение:

– чувство на умора;

– безсъние;

– страх от нещастни случаи.          

2. Ограничаване на собственото участие

а) По отношение на сътрудници:

– загуба на положителното възприемане на колегите;

– преход от помагане към надзор и контрол;

– приписване на вината за собствените неуспехи на другите;

– доминиране на стереотипите в поведението към сътрудниците, а към клиентите – нехуманно отношение.

б) По отношение на другите хора:

– липса на емпатия;

– безразличие;

– цинични оценки.

в) По отношение на професионалната дейност:

– нежелание да се изпълняват професионалните задължения;

– изкуствени прекъсвания на работата, закъснения, ранно напускане;

– акцент върху материалната страна и същевременно неудовлетвореност от труда.

г) Нарастване на изискванията:

– загуба на идеали, концентрация върху собствените потребности;

– чувството, че си използван;

– завист.

3. Емоционални реакции

а) Депресия:

– постоянно чувство на вина, понижена себеоценка;

– неоснователни страхове, лабилност на настроението, апатия.

б) Агресия:

– защитни нагласи, обвиняване на другите, непризнаване на собствената вина;

– липса на толерантност и компромис;

– подозрителност, конфликти с околните.

4. Фаза на деструктивно поведение

а) Интелектуална сфера:

– понижена концентрация на вниманието, невъзможност за изпълняване на сложни задачи;

– ригидност на мисленето, липса на въображение.

б) Мотивационна сфера:

– липса на собствена инициатива;

– понижена ефективност на дейността;

– изпълняване на задачи по строги инструкции.

в) Емоционално-социална сфера:

– безразличие, избягване на неформални контакти;

– безучастно отношение към живота на другите или прекалена привързаност към конкретни лица;

– избягване на всичко, свързано с работата;

– самодостатъчност, самотност, липса на хоби, скука.

5. Психосоматични реакции и понижаване на имунитета:

– неспособност за релаксация в свободното време;

– безсъние, сексуални разтройства;

– повишено кръвно налягане, тахикардия, главоболие;

– разстройства в храносмилателната система,

– зависимости от никотин, кофеин, алкохол.

6. Разочарование и отрицателна нагласа към живота:

– чувство за безпомощност и безсмислие на живота;

– екзистенциално отчаяние.

    Кога сме застрашени от синдрома на емоционалното „изгаряне”? Кои условия благоприятстват появата и развитието му?

 Като цяло учителската професия е рискова за прояви на хроничен стрес, бърнаут и др. нервно-психически заболявания. И все пак не всички учители са обхванати от тях, което показва, че има личностна предразположеност, както и наличие на комплекс от други условия, които благоприятстват появата им. Редица изследвания сочат, че както определени личностни и индивидуални особености, така и фактори на работната среда могат да способстват за развитието на синдрома:

  •   Индивидуални и личностни особености

    Трудов стаж. Интересното е, че докато в чужди изследвания синдромът се проявява през първите години от навлизането в професията, то у нас той е свързан с по-продължителния трудов стаж. Този факт е показателен за трайната тенденция от стресови въздействия в българската училищна действителност, което прави много по-трудна работата по преодоляването на синдрома.

   Пол. При жените, които са доминиращи в учителската професия, бърнаут се проявява предимно като емоционално изтощение, докато при мъжете на преден план излизат дехуманизацията и отчуждението. За разлика от други комуникативни професии при учителската като цяло се запазва ангажираността с проблемите на зависимите хора (учениците). Това показва, че въпреки огромното напрежение и стрес учителската професия не загубва същностните си характеристики.

   Образователно равнище. Някои изследвания сочат, че по-високото образователно равнище е свързано с по-високи стойности по скалите на бърнаут. Тази връзка обаче е по-сложна, тъй като обикновено именно професионалистите с по-високо образование изпълняват и по-отговорни функции, свързани с повече напрежение и стрес.

  • Личностни характеристики: 

 Фрайденберг характеризира хората, поддаващи се на „изгаряне”, като склонни към съчувствие, меки, хуманни, лесно поддаващи се на влияние, идеалисти и заедно с това – неустойчиви, интровертни, фанатични. Други автори  също посочват сходни личностни особености, които се оказват предразполагащи за появата на бърнаут: повишена тревожност, интровертност, идеализъм, свръхентусиазъм, работохолизъм, свръхмотивираност и амбициозност, високи очаквания, перфекционизъм в професията и др. Характерно за хората, които са засегнати по-често от синдрома, е, че те са били високомотивирани в началото, с чувство за призвание, мисия и лична отговорност, влагали са цялата си енергия и ентусиазъм със съзнанието, че помагат на другите. Затова обикновено се среща при учители, които са имали много високи очаквания от професията си, силно са се раздавали и вживявали в проблемите, което е изчерпало силите им и те са минали на „противоположния полюс” на емоциите.

 Различните учители имат специфичен отговор на стресорите в учителската професия, по различен начин се справят с тях в ежедневието си. Ако учителят има външна локализация на контрола, т.е. смята, че не може да влияе на събитията от живота си, и стилът му на справяне (coping) и решаване на проблеми е пасивен, то вероятността от появата на бърнаут е по-голяма. Особено неблагоприятно е съчетаването на някои от горепосочените фактори у един учител – например емоционална неустойчивост и импулсивност с неефективен стил на поведение (избягване, пасивност).

  •  Условия на работната среда

       В резултат на дългогодишни изследвания са изведени шест ключови области на работната среда, които благоприятстват развитието на бърнаут: трудовото натоварване, възможностите за контрол на изпълнението, възнаграждаването, общността, справедливостта и споделените ценности в организацията. В цял свят учителската професия е отнасяна към стресогенните професии. Силните катаклизми в българското общество през последните две десетилетия допълнително рефлектират и в нея, тъй като учителят е професионално свързан с всички прослойки на обществото чрез своите ученици.

 Кои от особеностите на учителската професия, свързани и с работната среда, са благоприятни за появата на синдрома:

– интензивното общуване с деца и млади хора, което е и източник на професионално удовлетворение, но и причина за емоционално „пресищане”;

– нереалистично високите очаквания на обществото, че учителят ще реши основните проблеми на образователната система, семейната среда и т.н.;

– неясните критерии за успешност, ефективност на учителския труд;

– чувството за несправедливост  в училищната среда – в заплащане, оценка  и признание на труда, разпределяне на задълженията и др.;

– необходимостта да се взимат бързи и отговорни решения в множество динамични педагогически ситуации;

– на равнище училищно ръководство – потискане желанието за промени, иновации, професионално израстване; чувството, че нямаш подкрепа от колеги, ръководство, родители и др.

Несъответствието между индивидуалните и личностни особености на професионалиста (учителя) и факторите на работната среда се смята от специалистите по проблема за определящо и увеличава вероятността от развиване на бърнаут.  

   Последствията... 

 Негативните последици както за личността на учителя, така и за учениците и организацията като цяло, едва ли имат точен икономически еквивалент. Тяхното изражение е по-скоро в сферата на психологическите, социалните и физическите измерения на човешкото здраве и човешките взаимоотношения, както и в чувството ни за щастие, удовлетвореност от труда и професионална ефективност.

  • Влошено физическо и психическо здраве на учителя;
  • Влиянието върху близкото обкръжение (колеги, ученици, родители, семейство, приятели) може да бъде също твърде силно и неблагоприятно. За всички е доста трудно да общуват и работят пълноценно с учител, преживяващ бърнаут. Обикновено се стига до влошаване на качеството на професионалните и личните взаимоотношения, което още повече кара човека да се чувства „не на мястото си”. Изследвания сочат, че бърнаут е в известен смисъл заразителен – по-точно, ако в организацията има учител, който го преживява, това неминуемо се отразява и на колегите му. Поради по-лесната си внушаемост жените са по-склонни от мъжете да пренасят чужди симптоми върху себе си. Като се има предвид, че учителят работи с деца и младежи в процес на интензивно съзряване и неукрепнала психика, последствията и за двете страни могат да бъдат доста тежки. Български изследвания категорично показват зависимостта между психичното здраве на учителите и тревожността и депресивните състояния на учениците.
  • Влошено качество на педагогическата дейност, което най-често се изразява в: отсъствия от работа, смяна (или силно желание за смяна) на работата, формално изпълняване на задълженията, липса на творчество и др. Всички те неизбежно рефлектират върху цялостната ефективност на училищната общност.

 Последиците от синдрома на емоционалното „изгаряне” в учителската професия и за отделния учител, и за организацията като цяло показват сериозността на проблема. В следващ брой на списанието ще бъдат разгледани някои възможности за превенция и справяне, които, надявам се, биха помогнали в това отношение.

Автор: доц. д-р Снежана Янакиева, СУ „Св. Климент Охридски” - Департамент за информация и усъвършенстване на учители, София

Създайте профил в УЧИТЕЛИ БГ - сайтът с най-много запитвания за уроци и курсове.
Регистрирайте се като:
Учител Треньор Детегледачка Детски психолог
Школа, Курсове Училище Занималня Спортен клуб Детска градина, ясла Детски клуб, център
Родител / Обучаем


Създайте Ваш профил в сайта УЧИТЕЛИ БГ - над 150 000 родители и обучаеми на месец търсят индивидуални или групови уроци    Регистрирай се
Последно търсени:
Тренировки по Тенис на корт в Бургас
Плуване в София
Курс по Фотография Варна
Уроци по История софийски университет
Уроци по Български за чужденци
Уроци по Турски език
Частни уроци по Немски Велико Търново
Народни танци в детската градина
Бг Салса
Уроци по Електрическа Китара
Курс Немски
Индивидуално обучение по Руски език
Математика за 6 клас
Изучаване на Френски език
Латино танци уроци
Как да научим Английски лесно
Уроци по Английски
Италиански онлайн
Онлайн Немски
Езикови школи Варна
Уроци по Музика за 5 клас
Народни танци за начинаещи Варна
Школа за Народни танци София център
Сертификат по Английски език
Уроци по Салса онлайн
Английски език за българи
Изучаване на Италиански
Курсове за Маникюр цени
Курсове курс по Народни танци
Индивидуални уроци по Плуване Варна
Частни уроци по Литература Русе
Уроци по Салса Бургас
Учители БГ използва бисквитки РАЗБРАХ