Поради своите специфични особености учителската професия винаги е била във фокуса на общественото внимание, а учителят винаги е бил натоварван с много високи очаквания и отговорности. Неслучайно именно учителите са сред рисковите професионални групи, засягани най-често от синдрома на емоционалното „изгаряне”. За съвременния учител и директор е много необходимо да знае за синдрома, да разпознава неговите признаци и фази на протичане както в себе си, така и у своите колеги, да предприеме адекватни стъпки за превенцията и преодоляването му. Разпознаването му е важно и от чисто човешка и морална гледна точка – за да не се обърква с липса на отговорност, симулиране, нежелание за работа, мързел и т.н. Нещо повече – той може да се срещне по-често сред амбициозните, силно мотивирани учители.

   Какво представлява синдромът на емоционалното „изгаряне”?

 Терминът емоционално „изгаряне” (англ. burnout – изгарям, горя) е въведен от американския психиатър Х. Фрайденберг през 1974 г. за обозначаване на съвкупност от признаци, които се появяват у хора, работещи в тясна професионална връзка с други хора, на които помагат и в този смисъл са зависими от тях. Самият той е забелязал в себе си и у свои колеги смущаващи промени, които по-късно изследва и метафорично обозначава по този начин.

 Между помагащия и получаващия помощ се изграждат сложни отношения, изискващи много търпение, любов, психична устойчивост, висока професионална мотивация. Често хората от т.нар. помагащи професии (учител, медицински работник, социален работник, психолог и др.) навлизат в професията с идеализирани представи и очаквания, а действителността се оказва друга. Непрекъснатото вживяване в проблемите на другите хора е съпътствано от сложна гама от чувства, които не винаги са положителни: разочарование, безсилие, недоверие, обида, гняв и др. Тогава у някои професионалисти предимно из средите на този тип професии може да се развие синдромът. В повечето литературни източници той се описва като „индивидуално преживяване в контекста на работата” и съвкупност от следните три признака:

1. Чувство на емоционално изтощение, безразличие, изчерпване, хронична умора. При учителите то се изразява в усещането, че не можеш повече да „даваш” от себе си на учениците, че си преситен от непрекъснатото вживяване в решаването на чуждите проблеми и болки.

2. Дехуманизация – проявяване на негативно отношение към зависимите хора (клиенти, ученици, пациенти, колеги), което може да достигне до цинизъм. В училищната среда този аспект може да се прояви, когато учител смята, че единствено ученикът е причина за затрудненията в ученето (неговият мързел, незаинтересованост и т.н.) и двойките, както и подигравателното отношение, са напълно заслужено наказание.

3. Негативно себевъзприемане в професионален аспект – чувство, че не се справяш вече така успешно, че не си добър в работата си, че се проваляш. Човек престава да вижда положителните резултати, които е постигнал, и акцентира само на неуспехите.

 Синдромът се разглежда и като един от новоописаните в психологическата литература защитни механизми на личността, който предупреждава, сигнализира за настъпващи проблеми и в този смисъл помага да се съхранят психическото и физическото здраве. Той дава възможност на професионалиста да изразходва енергийните си ресурси икономично и дозирано. Синдромът има силно изразена емоционална окраска, но има и други компоненти – когнитивни, физиологични, поведенчески. Когнитивните прояви са свързани с отчужденост от професионалните проблеми, апатия, почти липса на нови идеи за сметка на рутинно изпълняване на задълженията, негативна промяна в отношението към зависимите хора (а понякога и към началниците и колегите), свръхкритичност и др. Физиологичните прояви се изразяват най-често в лесна уморяемост, по-често боледуване, намален имунитет на организма, промени в апетита и съответно в теглото, безсъние и др. Поведенческите промени се проявяват обикновено в намалена работоспособност и ефективност, чести отсъствия от работа, склонност към крайни форми на поведение - рязко отдръпване, вечно недоволство, рисково поведение – прекомерна употреба на алкохол, агресивност.

    Стадии на емоционалното „изгаряне”

 В специализираната литература съществуват няколко теории, описващи различен брой стадии в протичането на процеса. Независимо от броя на фазите описаните признаци са доста близки по съдържание. Тяхното представяне е полезно, тъй като биха послужили както за ориентири за диагностика и самодиагностика, така и за предприемане на мерки за стопиране на по-нататъшното развитие. Според Гринберг това е петстепенен прогресиращ процес със следните стадии:

1. „Меден месец” – човек навлиза с ентусиазъм и високи очаквания в работата си и влага много енергия и желание в нея.

2. Стагнация – поява на първите признаци на умора, апатия, „недостиг на гориво”. При високомотивираните хора тези признаци може и да не се проявят външно, тъй като те ще мобилизират вътрешните си ресурси и ще продължат да бъдат перфекционисти. При по-слабо мотивираните хора се забелязват видими признаци на загуба на интерес към работата, по-малко енергия, по-чести отсъствия и нарушения на трудовата дисциплина.

3. Хронична умора – изразява се както във физически признаци (безсъние, чести инфекциозни и други заболявания), така и в психологически прояви (раздразнителност, потиснатост, дори озлобяване към зависимите хора).

4. Кризис – човек ясно осъзнава, че очакванията му от професията не са се реализирали, не е можал да се справи, както е желал в началото, и няма сили и мотивация да работи „на пълни обороти”. Често се развиват хронични заболявания, които още повече намаляват работоспособността и удовлетвореността от труда.

5. Всички проблеми придобиват вече остра форма, като съществува реална опасност за физическото и психическото здраве на човек.

 Според специалистите развитието на синдрома би могло да бъде овладяно на всеки стадий. Също така цикълът може да се повтаря отново и отново. Това прави особено важен въпроса за навременното му разпознаване, както и разграничаването му от други сходни състояния – стрес, депресия и др. Бърнаут е тясно свързан със стреса, и то в помагащите професии, но „не е резултат от стреса сам по себе си, а от непреодоления социален стрес”. Той може да бъде описан като последен стадий в края на поредица от неуспешни опити за преодоляване на продължителен и силен социален стрес, свързан с работата. Редица изследвания показват сложна връзка между него и удовлетвореността от труда. Депресията може да бъде един от симптомите на бърнаут, но синдромът е свързан с професионалната дейност, а не изобщо с житейски проблеми.

Как да разпознаем в себе си и у колегите си симптомите на синдрома на емоционалното „изгаряне”?

1. Предупредителна фаза

а) Прекомерно участие:

– повишена активност;

– отказ от дейности, които не са свързани с работата;

– ограничаване на социалните контакти.

б) Изтощение:

– чувство на умора;

– безсъние;

– страх от нещастни случаи.          

2. Ограничаване на собственото участие

а) По отношение на сътрудници:

– загуба на положителното възприемане на колегите;

– преход от помагане към надзор и контрол;

– приписване на вината за собствените неуспехи на другите;

– доминиране на стереотипите в поведението към сътрудниците, а към клиентите – нехуманно отношение.

б) По отношение на другите хора:

– липса на емпатия;

– безразличие;

– цинични оценки.

в) По отношение на професионалната дейност:

– нежелание да се изпълняват професионалните задължения;

– изкуствени прекъсвания на работата, закъснения, ранно напускане;

– акцент върху материалната страна и същевременно неудовлетвореност от труда.

г) Нарастване на изискванията:

– загуба на идеали, концентрация върху собствените потребности;

– чувството, че си използван;

– завист.

3. Емоционални реакции

а) Депресия:

– постоянно чувство на вина, понижена себеоценка;

– неоснователни страхове, лабилност на настроението, апатия.

б) Агресия:

– защитни нагласи, обвиняване на другите, непризнаване на собствената вина;

– липса на толерантност и компромис;

– подозрителност, конфликти с околните.

4. Фаза на деструктивно поведение

а) Интелектуална сфера:

– понижена концентрация на вниманието, невъзможност за изпълняване на сложни задачи;

– ригидност на мисленето, липса на въображение.

б) Мотивационна сфера:

– липса на собствена инициатива;

– понижена ефективност на дейността;

– изпълняване на задачи по строги инструкции.

в) Емоционално-социална сфера:

– безразличие, избягване на неформални контакти;

– безучастно отношение към живота на другите или прекалена привързаност към конкретни лица;

– избягване на всичко, свързано с работата;

– самодостатъчност, самотност, липса на хоби, скука.

5. Психосоматични реакции и понижаване на имунитета:

– неспособност за релаксация в свободното време;

– безсъние, сексуални разтройства;

– повишено кръвно налягане, тахикардия, главоболие;

– разстройства в храносмилателната система,

– зависимости от никотин, кофеин, алкохол.

6. Разочарование и отрицателна нагласа към живота:

– чувство за безпомощност и безсмислие на живота;

– екзистенциално отчаяние.

    Кога сме застрашени от синдрома на емоционалното „изгаряне”? Кои условия благоприятстват появата и развитието му?

 Като цяло учителската професия е рискова за прояви на хроничен стрес, бърнаут и др. нервно-психически заболявания. И все пак не всички учители са обхванати от тях, което показва, че има личностна предразположеност, както и наличие на комплекс от други условия, които благоприятстват появата им. Редица изследвания сочат, че както определени личностни и индивидуални особености, така и фактори на работната среда могат да способстват за развитието на синдрома:

•   Индивидуални и личностни особености

    Трудов стаж. Интересното е, че докато в чужди изследвания синдромът се проявява през първите години от навлизането в професията, то у нас той е свързан с по-продължителния трудов стаж. Този факт е показателен за трайната тенденция от стресови въздействия в българската училищна действителност, което прави много по-трудна работата по преодоляването на синдрома.

   Пол. При жените, които са доминиращи в учителската професия, бърнаут се проявява предимно като емоционално изтощение, докато при мъжете на преден план излизат дехуманизацията и отчуждението. За разлика от други комуникативни професии при учителската като цяло се запазва ангажираността с проблемите на зависимите хора (учениците). Това показва, че въпреки огромното напрежение и стрес учителската професия не загубва същностните си характеристики.

   Образователно равнище. Някои изследвания сочат, че по-високото образователно равнище е свързано с по-високи стойности по скалите на бърнаут. Тази връзка обаче е по-сложна, тъй като обикновено именно професионалистите с по-високо образование изпълняват и по-отговорни функции, свързани с повече напрежение и стрес.

• Личностни характеристики: 

 Фрайденберг характеризира хората, поддаващи се на „изгаряне”, като склонни към съчувствие, меки, хуманни, лесно поддаващи се на влияние, идеалисти и заедно с това – неустойчиви, интровертни, фанатични. Други автори  също посочват сходни личностни особености, които се оказват предразполагащи за появата на бърнаут: повишена тревожност, интровертност, идеализъм, свръхентусиазъм, работохолизъм, свръхмотивираност и амбициозност, високи очаквания, перфекционизъм в професията и др. Характерно за хората, които са засегнати по-често от синдрома, е, че те са били високомотивирани в началото, с чувство за призвание, мисия и лична отговорност, влагали са цялата си енергия и ентусиазъм със съзнанието, че помагат на другите. Затова обикновено се среща при учители, които са имали много високи очаквания от професията си, силно са се раздавали и вживявали в проблемите, което е изчерпало силите им и те са минали на „противоположния полюс” на емоциите.

 Различните учители имат специфичен отговор на стресорите в учителската професия, по различен начин се справят с тях в ежедневието си. Ако учителят има външна локализация на контрола, т.е. смята, че не може да влияе на събитията от живота си, и стилът му на справяне (coping) и решаване на проблеми е пасивен, то вероятността от появата на бърнаут е по-голяма. Особено неблагоприятно е съчетаването на някои от горепосочените фактори у един учител – например емоционална неустойчивост и импулсивност с неефективен стил на поведение (избягване, пасивност).

•  Условия на работната среда

       В резултат на дългогодишни изследвания са изведени шест ключови области на работната среда, които благоприятстват развитието на бърнаут: трудовото натоварване, възможностите за контрол на изпълнението, възнаграждаването, общността, справедливостта и споделените ценности в организацията. В цял свят учителската професия е отнасяна към стресогенните професии. Силните катаклизми в българското общество през последните две десетилетия допълнително рефлектират и в нея, тъй като учителят е професионално свързан с всички прослойки на обществото чрез своите ученици.

 Кои от особеностите на учителската професия, свързани и с работната среда, са благоприятни за появата на синдрома:

– интензивното общуване с деца и млади хора, което е и източник на професионално удовлетворение, но и причина за емоционално „пресищане”;

– нереалистично високите очаквания на обществото, че учителят ще реши основните проблеми на образователната система, семейната среда и т.н.;

– неясните критерии за успешност, ефективност на учителския труд;

– чувството за несправедливост  в училищната среда – в заплащане, оценка  и признание на труда, разпределяне на задълженията и др.;

– необходимостта да се взимат бързи и отговорни решения в множество динамични педагогически ситуации;

– на равнище училищно ръководство – потискане желанието за промени, иновации, професионално израстване; чувството, че нямаш подкрепа от колеги, ръководство, родители и др.

Несъответствието между индивидуалните и личностни особености на професионалиста (учителя) и факторите на работната среда се смята от специалистите по проблема за определящо и увеличава вероятността от развиване на бърнаут.  

   Последствията... 

 Негативните последици както за личността на учителя, така и за учениците и организацията като цяло, едва ли имат точен икономически еквивалент. Тяхното изражение е по-скоро в сферата на психологическите, социалните и физическите измерения на човешкото здраве и човешките взаимоотношения, както и в чувството ни за щастие, удовлетвореност от труда и професионална ефективност.

• Влошено физическо и психическо здраве на учителя;
• Влиянието върху близкото обкръжение (колеги, ученици, родители, семейство, приятели) може да бъде също твърде силно и неблагоприятно. За всички е доста трудно да общуват и работят пълноценно с учител, преживяващ бърнаут. Обикновено се стига до влошаване на качеството на професионалните и личните взаимоотношения, което още повече кара човека да се чувства „не на мястото си”. Изследвания сочат, че бърнаут е в известен смисъл заразителен – по-точно, ако в организацията има учител, който го преживява, това неминуемо се отразява и на колегите му. Поради по-лесната си внушаемост жените са по-склонни от мъжете да пренасят чужди симптоми върху себе си. Като се има предвид, че учителят работи с деца и младежи в процес на интензивно съзряване и неукрепнала психика, последствията и за двете страни могат да бъдат доста тежки. Български изследвания категорично показват зависимостта между психичното здраве на учителите и тревожността и депресивните състояния на учениците.
• Влошено качество на педагогическата дейност, което най-често се изразява в: отсъствия от работа, смяна (или силно желание за смяна) на работата, формално изпълняване на задълженията, липса на творчество и др. Всички те неизбежно рефлектират върху цялостната ефективност на училищната общност.

 Последиците от синдрома на емоционалното „изгаряне” в учителската професия и за отделния учител, и за организацията като цяло показват сериозността на проблема. В следващ брой на списанието ще бъдат разгледани някои възможности за превенция и справяне, които, надявам се, биха помогнали в това отношение.

Автор: доц. д-р Снежана Янакиева, СУ „Св. Климент Охридски” - Департамент за информация и усъвършенстване на учители, София