Известният писател Клайв Луис е казал: „Един ден ти ще пораснеш толкова, че ще започнеш отново да четеш приказки“. Приказките са невероятен, вълшебен свят, в който ние сме потопени от детството си. Докато сме малки, техният смисъл за нас е един, но пораствайки, откриваме и друго по-дълбоко съдържание.
"Мечо Пух" от Алън Милн — Ама, какво е станало с опашката ти? — попита Мечо Пух изненадано. — Какво да е станало? - попита Йори — Няма я! — Да не бъркаш? — Опашката ти или е тук, или не е тук! По мое мнение, не може да се сбърка. |
|
"Алиса в страната на чудесата" от Луис Карол - Или можеш да развалиш всичко като прибързаш или да изпуснеш момента. - каза Алиса. - Необходимо е да се действа, когато удари звънеца. След първата стъпка ще стане по-лесно, а пътят – по-ясен. Глупаво е да биеш звънеца сам, но още по-глупаво е да не го чуеш – каза котарака и изчезна, оставяйки само сива раирана опашка след себе си. |
|
"Мост към Терабития" от Катрин Патерсън Лесли: Баща ми казва, че телевизията убива мозъчните клетки. Скот: Баща ти нищо не разбира. Ние гледаме телевизия всеки ден! Лесли: Да, това ясно се вижда. |
|
"Грозното патенце", Ханс Кристиан Андерсен — Убийте ме! — прошепна патенцето и наведе глава към водата, очаквайки смъртта. Ала какво видя то в прозрачната вода? Своето собствено отражение, но не някаква грозна тъмносива птица, а бял, строен лебед. Не е нещастие да се появиш на света в патешко гнездо, ако си се излюпил от лебедово яйце. |
|
"Пипи Дългото чорапче" от Астрид Линдгрен — Моля те, Пипи, остани да спиш у нас първата нощ — рече Аника. — О, не — отвърна Пипи и скочи от коня си в снежнатя пряспа пред портата. — Сега трябва бързо да разтребя Вила Вилекула. Тя продължи през дълбоките преспи, които стигаха чак до кръста й. Конят я следваше послушно. — Но помисли само колко ще ти е студено — каза Томи: — След като толкова дълго време не е палено. — Ами! — отвърна Пипи. — Щом сърцето е топло и бие както трябва, на човек не му става студено. |
|
„Хрониките на Нарния“ от Клайв Луис - Но другите няма да ми повярват, че виждам – каза Луси. - Няма значение – отвърна Аслан. - А аз така се зарадвах, че те открих – проплака Луси – помислих, че ще ми позволиш да остана. Помислих че ще изръмжиш и всички врагове ще се ужасят, както преди. А сега всичко е толкова страшно. - Сега ти е трудно да проумееш, малка моя – каза Аслан – но никога нищо няма да е същото. |
Източник: www.obekti.bg