Красивото високопланинско цвете еделвайс е символ на чистота и издръжливост, независимо от суровите условия, които го заобикалят. Името на цветето идва от немски: Edel - благороден, Weiss - бял. То е род многогодишни тревисти растения от семейство Сложноцветни. Над 30 вида защитени високопланински растения се срещат в Европа и Югозападна Азия. В България се срещат Leontopodium alpinum subsp.alpinum в Пирин и Leontopodium alpinum subsp.nivalis в Стара планина. Изображението на растението е емблема на Българския туристически съюз (БТС). Стъблото на цветето е високо до 20 cm, туфесто и покрито с власинки. Листата са силно стеснени, прикрепени са към стъблото без дръжки и са покрити с бели копринени власинки. Долните листа са по-големи, а нагоре постепенно намаляват. Еделвайсът расте по недостижими места във високопланинските райони. По света има повече от двадесет вида еделвайс, като в Европа се срещат само два. Най-редките видове по света са в Еверест и в Хималаите. Изложен на силно прегряване от слънчевите лъчи власинковите клетки задържат въздух, наситен с водни пари и така се намалява изпарението от листата. От другата страна, власинковата покривка действа като "слънчобран" - намалява поглъщането на слънчевата топлина.

 Съществуват множество легенди за това красиво растение. Според една от тях живели някога сестра и брат, Едел и Вайс. Един ден, докато си лежали на поляна, Вайс видял един непознат бял цвят високо на скалите. Показал го на сестра си Едел и тя предложила да се покатерят догоре и да го откъснат като подарък за техните родители. Започнали да се изкачват, но колкото по-нагоре отивали, толкова по-трудно ставало. Едва успял Вайс да откъсне непознатото цвете, когато усетил, че камъкът се изплъзва под пръстите му. Извикал на сестра си, че пада, тя му подала ръка, но в желанието си да го спаси и двамата полетели в пропастта. На следващата година на мястото, където двамата паднали, поникнало цвете, което в памет на децата кръстили еделвайс.

 Има и много български легенди и предания за цветето. В една от тях се разказва за цяло село, което бягало от изпепелените си домове, от агарянския ятаган. За да спасят святостта на своята земя, людете предпочели изгнанието пред поганската вяра. Водил ги беловлас стогодишен старец, прегърбен и обронил глава. Като се измъкнали от сипището, дълго около хиляда крачки, старецът сложил съсухрената си десница на примижалите очи, огледал се и повел хората през горския гъстак. Зверовете се уплашили, птиците се разбягали. Смазани от мъка и глад, хората дълго влачили костеливите си ходила, без да питат накъде отиват. Като се разредила гората, старецът се спрял под каменистото свлачище, което било едничкият пролаз към върха на планината. Спрели людете да си отдъхнат, а отстрани скалите се зъбели голи, насечени, страшни. Непристъпното място, отделено с урвите от поробителя, отпуснало душите на изнемогналите бежанци. Понабрали те малко сила, позабравили страха, наклали огньове. Но тираните виждали и чували и на разсвет се нахвърлили връз непокорната рая. Тясната полянка се удавила в кръв. Горското биле почервеняло и се попарило от скръб. Османлиите размахвали като мълнии ятаганите и сечели без милост. Пощадили само гладните деца и ги заградили с хвойна като ярета-тази стока им била нужна за еничари. Засрамено слънцето побягнало и се скрило по-рано. Небето почерняло. Слетели кръвожадни орли от висините и се нахвърлили на окошарените дечица. Зафучали с мощни криле, забивали нокти в крехките телца и вдигнали във въздуха с писък… Чак когато се съвзели жестоките разбойници, видели по непристъпните голини белите меса на децата. Орлите ги спасили от чуждата вяра с цената на тяхната смърт. И настъпило чудо-на мястото на всяко разкъсано телце поникнало прекрасно бяло цвете с много лъчи като слънце. А разбойниците се вкаменили. Те още стърчат край нежните небесни стръкчета еделвайси.

 Еделвайсът се изсушава и използва за украса, тъй като запазва красотата си дълго време. Може да се отглежда в саксии. Расте върху варовити почви. Пчелите го обичат заради медоносните цветове, макар че го намират рядко. Поради безразборното бране има опасност еделвайсът да изчезне от нашите планини, затова късането му е забранено със закон и растението е включено в "Червената книга на България". Цветовете на еделвайса се използват в медицината за приготвяне на лекарства против болести на белите дробове, сърцето и др. B Стара Планина специално за опазването му е създаден резерват "Козя стена".

Източник: www.mysticallegends.com