- Виж в паспорта ми! - каза мъжът. - Аз съм себе си!
Той бе един прекрасно изглеждащ човек, в мек мечи кожух и с кожени ботуши. - Аз съм човекът, на когото всички се надяват. Ако ме посетиш утре, ще те почерпя за Нова Година. Пръскам пари, давам подаръци и да, дори организирам балове; и то какви! Тридесет и един прекрасни бала, това са всичките ми свободни нощи. Корабите ми са замръзнали, но в кабинета ми е топло и уютно. Аз съм търговец, казвам се Януари и нося само сметки!

 После слезе вторият пътник. Той беше комик, театрален режисьор, организатор на маскарадни балове и всякакви други забавления, за каквито би могъл да си мечтае човек. Багажът му се състоеше само от една голяма бъчва.
- С тази бъчва ще си спретнем несравнима веселба! - гръмко обяви той. - Обичам да забавлявам другите, пък и себе си, защото имам най-краткия живот от цялото семейство, само двайсет и осем дни. Да, понякога ми подаряват още един ден, но това не е от значение.  Ура!
- Тук не е позволено да се вика! - навъси се стражът.
- Аз мога да правя каквото си искам! - извика мъжът. Аз съм принц Карнавал и пътувам под името Февруари!

 - Марш, Март! - извика четвъртият, докато слизаше от каретата. - Март, Март, как още не си се запътил към стаята на охраната, там се пие твоя любим пунш, оттук мога да го помириша! Хайде, да те няма!
Но това не бе вярно;  странникът само искаше да си направи Априлска шега с него, за да покаже на обитателите на града какъв голям шегаджия е. Той бе много весел, малко работеше и много празнуваше.
- Добро настроение един ден и лошо на следващия! - отбеляза той. - Днес дъжд, утре слънце, заминаващи и пристигащи хора... Аз давам къщи под наем, организирам сватби и погребения, умея да се смея и да плача, имам летни дрехи в куфара си, но би било много глупаво да ги използвам сега. Ето ме! Обичам да нося копринени чорапи и зимни ръкавици.

 След него от каретата слезе една дама:
- Госпожица Мая - представи се тя. Беше облечена в зелена като буково дърво копринена рокля, а краката си бе обула в ботуши. В косата си имаше анемонии и така силно ухаеше на дива мащерка, че пазачът не успя да се сдържи да не кихне.
- Бог да те благослови! - каза тя и това беше поздравът й.
Толкова красива бе тя. И певица на всичкото отгоре! И не каква да е певица, ами горска певица! Не пееше по театри и панаири, не! Тя обичаше да се разхожда насред свежи зелени гори и да пее за собствено удоволствие.

 - Сега идва господарката, младата господарка! - чуха се няколко гласа от каретата.
И без да се бави в този момент от каретата слезе една дама - млада и деликатна, горда и хубава. По традиция тя организираше велик празник на най-дългия ден от годината, така че гостите й да имат време да изядат всички ястия, които им бъдат поднесени. Тя можеше да си позволи собствена карета, но все пак пътуваше като останалите в пощенската, защото искаше да покаже на всички, че не е горделива. Но госпожа Юни не беше сама - с нея беше по-големият й брат Юли.

 След него от каретата слезе и майка им - госпожа Августа, продавачка на плодове, притежателка на рибарници и плодородна земя, облечена в огромна селска пола. Тя беше дебела и запотена и взимаше дейно участие във всичко; самата тя дори носеше вода на работниците на полето.
- С пот на лицето да изкарвате хляба си - отсече тя. - Така е написано в Библията, пък после ще си правим пикници и ще танцуваме сред прохладата на короните на дърветата!
Такава беше майката.

 Най-сетне слезе и последният пътник - малка прегърбена бабичка с мангал в ръка. Тя изглеждаше студена, но очите й блестяха като две ярки звезди. Целият и багаж се състоеше от една саксия с едно елхово дърво.
- Аз сама ще пазя и ще се грижа за това дърво - обяви тя, -  за да може то да се извиси от земята до тавана на Бъдни вечер, да бъде покрито със стотици горящи свещи, златни ябълки и малки хартиени фигурки. Моят мангал топли повече и от печка. Ще извадя малка книжка с приказки от джоба си и ще чета на глас, така че всички деца да се кротнат, а куклите по елховото дръвче ще оживеят. Восъчното ангелче от върха на дървото ще полети със златните си крилца и ще целуне всички деца, чак до коледарчетата, които стоят навън и пеят коледни песни за Витлеемската звезда.