Силистра лежи в източната част на Айдемирската низина и крайните разклоненния, на Добруджанското плато, на 20 м надморска височина. Климатът е умереноконтинентален със средна годишна температура 11,2°С, а годишната валежна сума 546 л на кв. м. Никой от нашите дунавски градове не може да сърперничи с многовековна Силистра, на нейната изпълнена с важни събития история. Ако за другите дунавски градове има периоди на упадък и забвение дотолкова, че не са фигурирали векове наред в стари географски карти, за Силистра няма помръкване. Нейната крепост е била свидетел на битки, в които последователно са участвували траки, гърци, римляни, византийци, българи, руси, татари, румънци, турци..., наследник е на римския Дуросторум, което в превод означава "яка крепост". За пръв път това име се споменава от римския историк Ди Касий във връзка с преместването седалището на XI Клавдиев легион от Панония в Дуросторум през 105 година. През 169 г. по времето на Марк Аврелий Дуросторум става мунипиция - самостоятелен град, който се налага като център на Долна Мизия и важна митническа станция.

 През 303 г. в Дуросторум - средище на разпространение на християнството, бил посечен войникът Дазий заради предаността му към новата религия - християнството, като отказал да изпълни езически ритуал, посветен на Кронос (Сатурн). Мощите му са пренесени в град Анкона (Италия). На клада бил изгорен след много мъчения местният жител Емилиян. Обявени за светци, те фигурират в католическия календар и са имена на две силистренски улици. В Дуросторум през 390 г. е роден големият пълководец Флавий Аеций, разгромил на Каталунските полета хунския вожд Атила, наречен "Бич божий". Между римските императори, идвали в цветущия град, са Диоклетиян и Валант. Византийския град Доростол до 600 г. е бил епископски център. Намерена е надгробната плоча на последния епископ Дулчисимус, запазена в Софийския археологически музей. Българите нарекли града Дръстър. След покръстването Дръстър е главният, български религиозен център. В българската държава има важни административни функции - център е на комитет, а през време на византийското иго от 1018 г. е главен град на областта Паристрион (Подунавие). През 1074 г. тук избухва въстание, ръководено от Нестор. През 1388 г. го завладява влашкият войвода Мирча Стари, а от 1413 г. е в преде­лите на турската империя. Поради това Ана Комнина, дъщеря на имп. Алексей Комни, отбелязва, че Доростол е "най-забележителен от придунавските градове". През 1153 г. Идриси го нарича Диристър, а Хаджи Калфа през XVII в. Дристра, откъдето идва и сегашното Силистра. На изток от града, на румънска територия на остров Пъкуюл луй Соаре (българското му име е Плоска, а турското Адакьой) са открити останките на сред­новековно пристанище и крепост. Според някои специалисти това е нелокализирано българско пристанище Вичина, седалище на българския речен флот от Омуртагово вре­ме насетне.

 Към 1695 г. в Силистра е роден Партений Павлович, книжовник и духовник, ръкоположен през 1751 г. за помощник-епископ в Сремски Карловци (Сърбия). Счита се за първия български светски поет. Край Силистренската крепост, която по-късно става част от отбранителния четири­ъгълник на турската империя Русчук-Силистра-Варна-Шумен, са се сражавали големите руски пълководци Румянцев, Суворов, Багратион, Кутузов, Димич Забалкански. Седем го­дини от 1828 година Силистра е вкусила от свободата, когато тук идва руската войска, начело с капитан Георги Мамарчев. По повод обсадата на Силистра през 1854 г. Фридрих Енгелс в статия на в. "Ню Йорк дейли трибюн" коментира: "Силистра е преминала през по-големи повратности на събдата, от която и да било друга крепост"... В тази битка е взел участие руският писател Лев Николаевич Толстой. През 1958 г. силистренци получиха като дар ключа на силистренската крепост, взет като трофей на 12 юни 1810 г. от руските пълководци Каменски и Кутузов и пазен 156 г. в Санкт Петербург. От 1913 до 1940 г. Силистра е в пределите на Румъния. През 1880 г. градът е набро­явал 10 642 жители, през 1934 г. - 15 069, през 1985 г. - 53 619, а през 1992 г. - 48 287. В силистренско са първото и трето по големина села в страната - Айдемир и Кали­петрово.

 Силистра, като всички наши по-големи градове, бързо нарасна, като съхрани част от оная Силистра от миналото - разнолика и интересна. На мястото на малки къщички израснаха многоетажни жилищни и обществени сгради в комплексите "Римска гробница", Цветарника", "Бесарабия", "Космос" и др. Преди години изчезна старата силистренска чаршия с дюкянчета и работилнички. През 1943 г. е съборена голямата Байраклъ джа­мия, но е запазена Куршумлу джамия, както и някои стари бейски къщи. Има кътчета, където е запазена атмосфера, подобна на Тетевен или Дряново. Дори църквата "Св. Пе­тър и Павел" е дело на дряновския майстор Стойко. На ул. "Куюмджи Генчо" има къщи от различни времена. Една от тях с дъсчена обшивка като созополските къщи се сочи като най-старата. Редица сгради в Силистра с малки керемидки на стръмните покриви и красиви ко­лонки, сводове и куполи са в румънски архитектурен стил. Като влияние на архитектурата на Виена и Будапеща, достигнало до нашите дунавски градове и най-силно изразено в Русе, са няколко силистренски сгради, между които се откроява сградата на бившето педагогическо училище, строено през 1891 г. Сега тук се помещава художествена гале­рия и музей. Срещу тази сграда е новата постройка на драматичния театър "Сава Доброплодни". Килийно училище в града е имало от 1812 г., а от 1890 г. педагогическо учили­ще. Негов наследник е настоящето педагогическо училище филиал на Русенс­кия университет.

 В началото на века в Силистра имало само малки фабрики като тези на Диамандопулу за коняци и ликьори, на Овчаров за сода и лимонада, на И. Попов за восъчни свещи, на Атанас Сидери за брашна, както и Първата българска привилегирована фабрика "Прог­рес" на Никола Давидов. Девет десетилетия по-късно Силистра е значителен индустри­ален град с 31 комбинати, заводи и фабрики, в които са заети 18 000 работници. В този град за пръв път в страната бяха произведени електронни калкулатори /ЕЛКА/.

 На хълм край града в крепостта "Меджодитабия" е подредена музейна експозиция, където между много неща могат да се видят римска шлем-маска от II век. мраморна статуя на богинята на плодородието Деметра, слънчеви часовници с изобра­жение на Изида и Сераспис и с образа на Орфей, колективна монетна находка на 3000 византийски бронзови монети от XI век, част от които са лети в Дръстър. Намерени са през 1983 година. Много интересна гробница от IV век е открита през 1943 г. Тя е от вре­мето на император Теодосий I и е забележителна с античните си рисунки. През 1969 г. е открито погребението на знатен магистрат, датирано от една монета от времето на импе­ратор Проб (276-282 г.). Той е бил погребан с конете и колесницата си, от която са запазе­ни много скъпи апликации от електрон (сплав на злато и платина). През 1969 г. е издигнат в близост до жп и автогарата обелиск в чест на 1800 години, откакто селището получава самостоятелни градски права. Край Дунав се простира градската градина, в която са от­крити останки от крепостта Дурусторум - Доростол - Дръстър. В сградата на някогашнив конак (по-късно затвор) е уреден етнографски музей. В него е показан битът на Добруджа - носии от времето на "Алфатарския цар", Вълко Чорбаджи и Йовковата Боряна, пеещите каруци на Сали Яшар, ризи със шевици, престилки, елеци, шарени черги. Градският ста­дион носи името на Луи Айер - швейцарски преподавател по физическо възпитание, свър­зан с Лом, Силистра и Русе, популяризирал много от спортовете у нас, загинал като офи­цер през време на Първата световна война в боевете край Дойран.

 Силистра е оня рог на изобилие, в който се стича голяма част от житото на Златна Добруджа и виното на лозарските масиви. В района на този град са половината от всички кайсиеви градини в България. Изграденият на отсрещния румънски бряг край град Кълъраш Металургичен комби­нат причинява вредно обгазяване на Силистра, създава трудни екологически проблеми чрез условията за киселинни дъждове.

 На 16 км западно от Силистра е крайдунавското езеро Сребърна, което преди пове­че от век Феликс Каниц нарече "Елдорадо на блатните птици". То се обитава от къдроглави пеликани, чапли и др. птици. Като биосферен резерват е под закрилата на ЮНЕСКО Има музей и еколожка станция на БАН.

Източник: www.bulgaria-travel.info