Дубровник съчетава интересна култура, литература, живопис, архитектура, философия, наука и музика. Климатът е много благоприятен, това е и една от причини да идват туристи от различни точки на света. Градът е разположен в най-южната част на Хърватия. Още от древни времена е средище на писатели, поети, драматурзи и художници.

 Заради своята красота и историческо минало, Дубровник се е превърнал в един от най-зашеметяващите курортни градове на Балканския полуостров – град-музей, град-крепост, град-мечта.

„Този, който търси Рая на Земята, трябва да посети Дубровник“ - това са думите на великия ирландски драматург Джордж Бърнард Шоу, който видял „Перлата на Адриатика“ през 1929 г. и подобно на милионите туристи, които ежегодно се стичат натам, останал пленен от красотата й. И с кого не би се случило това?! Зелени планини се издигат на фона на тюркоазеносини води, древни крепостни стени обграждат града и напомнят за отминалите времена, а оранжевите покриви отразяват слънчевите лъчи и създават една уютна и топла атмосфера. Заедно с Амстердам и Венеция, Дубровник е включен в списъка на ЮНЕСКО за най-красиви градовете от ренесансова Европа и пак от ЮНЕСКО е определен като „световно наследство”. Той е бил средище на писатели, поети, драматурзи, художници, математици, физици и други учени, а удивителната му архитектура днес го е направила притегателен туристически център, където всеки може да се почувства блажено.

 Дубровник принадлежи към историко-географската област Далмация и е главен град на една от четирите хърватски жупании – Дубровнишко-неретванската. Намира се в най-югоизточната част на Република Хърватска и в най-северозападната част на Балканския полуостров. Лежащ в началото на Дубровнишкия провлак, градът има близо 20 км брегова ивица, разчленена на много заливчета и курортни селища. Към Дубровник спадат и архипелагът на дванадесетте Елафитски острови, сред които най-известни са Лопуд, Колоцеп и Локрум.

 Дубровник е славянското име на града, дадено му от племената, населявали гористите хълмове по тези земи и произлязло от думата „дъбрава“. Малко преди те да се заселят там обаче, през VII в. един друг съседен град – Лаус, приютил бежанците от близкото селище Цавтат. Те нарекли своето убежище Рагхусиум. През XII в. двата града се слели, а около него била построена каменна стена, дълга 20 км и висока между 6 и 20 м. Укрепителните съоръжения на Дубровник били многократно преустройвани в периода XII – XVII в., а стенобитните оръдия, вградени в нея са запазени и до днес като част от автентичността на града. Негов център става днешният площад Страдун, който е построен през XII в. около плитчината, между Лаус и Дубровник.

 През 1148 г. в Дубровник е сключен първият търговски договор, а по-малко от век след това градът получава и грамота от цар Иван-Асен II за свободна търговия с България. Още от създаването си бил под опеката на Византия, но през 1205 г. след кръстоносните походи, минава в ръцете на Венеция. Това бил „Златният век“ в развитието на Дубровник. Той се превръща във важен научен и културен център на Балканите, мореплаването и корабостроенето стават основна движеща сила, построени са две пристанища на двата края на провлака и градът бил приеман като достоен търговски партньор. През 1358 г. бил подписан Задарският мирен договор, според който Дубровник става независим, но се задължава да плаща данъци на Унгария и Хърватска. Въпреки това се развива самостоятелно под името Република Рагуса (латинското име на града), която през XV и XVI в. достига своя връх в морската търговия и става единственият източноадриатически град-държава, съперничещ на Венеция и другите италиански морски републики по мощ и влияние.

Дубровник успешно балансира между интересите на Венеция и Османската империя, открива консулства в 80 страни и става първата европейска държава, призната от САЩ. Краят на XVII в. обаче се оказва доста тежко време за града. Настъпва криза в средиземноморската търговия, силно земетресение нанася големи щети на инфраструктурата, а за да се предпази от набезите на Венеция, Дубровник се разделя с част от територията си в полза на османците. През 1806 г. на хоризонта се появява Наполеон Бонапарт, който първо завладява Венеция, а след това Дубровник и така слага край на съществуването му като независима територия. През 1815 г. минава в ръцете на Австро-Унгарската империя, а от 1918 г. влиза в общото кралство на сърби, хървати и словенци, което от 1929 г. получава името Югославия. През Втората световна война е окупиран от италиански и немски сили. През 1991 г. Дубровник става жертва на борбата за независимост на Хърватия, но след края й, със съдействието на ЮНЕСКО е реконструиран и се превръща в курорта, известен днес като „Перлата на Адриатика“.
Забележителности

 Многовековната история на Дубровник е завещала по-голямата част от забележителностите на града. Площадът „Страдун“ (наричан още „Плаца“) си остава център на града, от който тръгва и винаги оживената главна улица.  Някога тя е била водна пътна магистрала и пролив, отделящ островната част на града от континента. След земетресението през 1667 г., когато градът бил сринат и оцеляла само крепостната стена, проливът бил засипан и така се появил площадът. Улицата разделя Дубровник на две части – на север е планината Сърд, а на юг – скалистата издатина, на която преди векове била основана древноримската Рагуза.

 В западния край на „Страдун“, в непосредствена близост до храма “Св. Спас” свежест пръска великолепният Онуфриев фонтан от ХV в., който е бил част от градската водопроводна система. Но основната гордост на местното население и едни от най-величествените сгради в Дубровник са францисканският манастир,  дворецът "Спонза", палатата на ректорите и Катедралата с нейната съкровищница. Дворецът "Спонза", издигнат в периода 1515 – 1521 г., представлява величествена сграда в готически и ренесансов стил. Тя някога е служила за митница, като тук са се намирали също магазините за стоки, банката, монетният двор, арсеналът и съкровищницата на републиката. Тук се събирали високообразовани хора, провеждали се научни и литературни дискусии, а днес там се пази и един от най-богатите архиви в света - над 7000 тома ръкописи и над 100 000 отделни документа за периода между ХІ и ХХ век.

 Построеният през 1460 г. Правителствен дворец на Дубровник, днес е музей. Този архитектурен шедьовър е бил резиденцията на кметовете, които били избирани на всеки 4 месеца от жителите на града. (За да няма корупция.) Този пост се наричал “златното заточение”. Избраниците нямали право да напускат двореца по какъвто и да било повод без съгласието на… избирателите. Според историците именно в този вид „управление“ се крие успехът на града.

 В Дубровник можете да видите още безброй интересни места. В Стария град е най-старата синагога в Европа. В източния край на площад “Лужа” пък се издига Колоната на Роланд, символизираща независимостта и свободолюбието на града-държава. Точно тук градският глашатай някога оповестявал на народа решенията на Сената, а при тържествени случаи се издигал флагът на републиката. Колоната напомня едно легендарно събитие от ІХ в. Тогава в Дубровник пристигнал със силна флота храбрият Роланд, племенник на Карл Велики, за да спаси града от сарацините. Край нея е църквата “Св. Биаджо”, който е покровител на града. Княжеският двор и църквата „Св. Влас”, построена в чест на патрона на града Св. Влахо също заслужават вниманието ви.

 Дубровник представлява уникална симбиоза от различни архитектурни стилове - романски, готически, ренесансов, бароков. Стръмните тесни улички обхващат като мрежа целия град и водят към старите крепостни стени и прекрасните сини води на Адриатика. Тук се преплитат две култури – византийска и венецианска, и две стихии – славянска и латинска.  Градът е като исторически музей на открито, в който обаче кипи нестихващ живот. Всяка година от май до октомври туристите прииждат от всички краища на света. От сутрин до вечер те кръстосват града в изследване на тази невероятна смесица от история, красива природа и уникална архитектура, обнединена само в едно име - Дубровник.

Източник: www.rozali.bg