В един зимен ден, малко след Коледа, с децата си играехме на „вълшебници“. Размахвахме пръчици и омагьосвахме дърветата – превръщахме ги в сребърна гора. Омагьосвахме къщите – превръщахме ги в ледени дворци, омагьосвахме животните в бели мечки…

Дядо се връщаше от гората. Носеше наръч клонки. Загледа се в играта ни. Поседя, посмя ни се и ни повика:

– Елате, деца! – каза – Елате да ви разкажа за вълшебната пръчка на българите!

 Като чухме за магии, очите ни светнаха. Събрахме се на двора около дядо и насядахме на малки дънерчета. А той с малко ножче започна да дялка клонките, които носеше, да ги свива в причудливи форми и с шарени, чудни вълнени кончета да ги краси.

– Знаете ли, деца, от какво са тези клонки? По нашите земи вирее вълшебно дърво – дрян. Господ му е отредил да не умира, да тече живот по клоните му и да дарява със здраве и благодат земята ни. Дрянчето, деца, е най-жилавото дърво. То цъфти първо и връзва последно. И в най-студената зима е отрупано с пъпки. Те са знакът на пролетта и младостта. Плодовете му пък узряват най-късно от всички, което, чеденца, е символ на мъдростта. Това дърво съединява целия човешки живот – от младостта до мъдростта на старостта.

– Превали сега старата година. Ето мина и Бъдни вечер, и Коледа. Знаете ли на кой празник иде ред?

– На Нова година! – викнахме в един глас – Сурваки! – обади се отнякъде малкото ми братче.

– Така, така, сине. Сурваки иде. С трепет го чакате вие – децата. Затова и сега от тези дрянови клонки магически сурвакници ще свия. На 1-ви януари сутринта е Сурва. Млада е още годината. Никой не я знае и хората се плашат от нея. Затова я молят за благодат и благословия. Децата обикалят със сурвакници в ръка и във всяка къща редят пожелания за берекет и успех. Така е от поколение на поколение. Още от древни времена малките изпращат пожелания към по-възрастните… Иди сега, Христо, вземи от баба си гевречетата за сурвакниците!

 Чудно ни беше! Разбрахме за вълшебното дърво, разбрахме за празника. Но защо кичеха сурвакниците? Като малки елхички, пъстри и богати ставаха.

– Първо, деца, дряновата пръчка трябва да я избираме с много пъпки – да е плодородна годината! Сетне й свиваме клонките на две буквички „Ф“ – отгоре малка, отдолу по-голяма. Така по-силно удря и по-боли. Както са казали старите: Търпението се възнаграждава дваж повече.

 Като се свие така дрянчето – се краси. Колкото по-богата е украсата, толкова по-благородна ще е годината. Всичко по сурвакницата има значение. Монетите се слагат за благополучие – да е пълна кесията на стопаните. Нанизите от пуканки, царевичка и други семенца са за изобилие и берекет. Червена вълна се увива около клончето – за здраве. Сушени плодове и червени чушки – за плодородие. Гевречетата на баба ти пък, Христо, са за благодарност към реколтата през изминалите месеци. Цветни лентички ще турим – като светлината, дето ни огрява непрекъснато.

 Ей така, с тези вълшебни пръчки ще тръгнете на 1-ви януари да удряте по гърбината стопаните и добитъка им. С тези вълшебни пръчки да омагьосате къщите и нивите, за да даде Господ здраве и берекет по цялата ни земя!

– Айде сега, Христо, кажи дядо, магическите думи на Сурва! Най-малък си, най-чисто и свято е словото ти…

Сурва, сурва година,
весела, весела година!
Голям клас на нива,
червена ябълка в градина,
жълт мамул на леса,
голям грозд на лоза,
пълна къща с деца,
пълни обори със стока,
пълна кесия с пари.
Живо, здраво до година,
до година, до Амина!

Източник: www.bulgarkamagazine.com