Село Баня е едно от най-старите села в Разложката котловина. Първите негови основатели и заселници са били траките. За това свидетелстват останките от старо тракийско селище близо до римската баня, които се откриват на няколко места извън днешното село. В началото на IV век пр. Хр. селото и Разложко попаднали под властта на Македонския цар Филип II, а по-късно и на Александър Македонски. Близо до римската баня е съществувало селище със светилище на бог Аполон, построено от македонците в чест на бога на Слънцето и топлата вода. За това свидетелства и до сега запазен камък с надпис на старогръцки език. При каптирането на топлите минерални извори при римската банята, са намерени монети с образите на Филип Македонски и Александър Македонски. През III век пр. Хр. в Разложко и по-специално в Баня сред траките проникнал и нов етнически елемент - келтите. Дали те са дошли през Предела по течението на Струма, или през Аврамово по течението на Марица, това не се знае. Но богатите пасища и бистрите реки ги привлекли и те заживели съвместно с траките, като запазили своята вяра и бит и по-късно през Римско време. По това време траките по нашите земи нямали единна и силна държава, а живеели в отделни племена. Това дало възможност на римляните след завладяването на Македония през II в пр. Хр., да станат господари и на тракийските земи. Римляните станали господари и на топлите води през I век. От тях в селото има запазена минералня баня, известна днес като "Римската баня". Тя е построена в типичен римски стил - ред камъни, три-четири реда тухли, сводеста с малки отвори на свода, отделен сводест клозет със светилник и комин над свода.
По-късно селото е било във владение на Източната римска империя - Византия. През VII век по долината на река Струма и през Предела в Разложко постепенно се настанили славяните. Те използвали слабостта на Византия и привлечени от благоприятните природни условия за скотовъдство, се установили завинаги в този красив и благодатен край. Те живеели в мир с местните траки и келти, които ги посрещнали като приятели. Понеже славяните били по-многобройни, те постепенно наложили своя език, нрави и обичаи. Те са дали и имената на различни местности, реки, и планини, които имена са запазени и до днес. По-късно Византия възстановила властта си над Разложко и Баня, но местното население било вече предимно славянско. Византия се стремяла да им влияе чрез християнската религия и се заела да ги покръсти. През този период част от траките вече са изповядвали християнството. Старото светилище на бог Аполон до римската банята било разрушено и на негово място била изградена кръстовидната църква "Света Богородица", запазена в основи и до днес. Присъединяването на нашите земи и селото към новообразуваната Славяно-Българска държава през 681 год. е станало през времето на българския хан Пресиян, внук на хан Омуртаг, царувал от 836-852 год. Освобождението на района от Византийско владичество е станало по време на Втората българска държава, при царуването на Калоян 1201 год. След този период различията в местното население - предимно славянско с неголям български елемент, траки и келти, почти изчезват. Това е период на утвърждаване на феодалния строй в нашите земи под зависимостта на родопските и македонските български феодали. Баня и Разлог са били във феодална зависимост и от Рилския манастир. Това е видно от грамотата, дадена на манастира от българския цар Иван Шишман от 21 септември 1378 год.
Село Баня и Разложко преживяват под гнета на османците около 530 години. Освобождението идва през 1912 год. Първоначалноселото е било населено само с българи, и положението на населението е било спокойно. През XVI и XVII век, когато Турция търпи поражения от Европейските държави и е безсилна да спре процеса на упадък в държавата, положението на населението в Баня и Разложко се влошава. Турската господстваща класа тогава засилва политическият гнет над покореното население. Едновременно била засилена и религиозната дискриминация и насилствената асимилация на българският народ. Тогава са били извършени най-масовите помохамеданчвания на българите в Родопите, Северна България и Македония. Населението на Баня също не е било отминато. В Баня е живеел представителят на турската власт в Разложко. По голяма част от населението се е криело то преследванията на властта в дебрите на Пирин и така сложило началото на днешното Банско. Друга част от християните са се скрили в Рила и селата Горно и Долно Драглище. Християнската църква била разрушена, а гробищата около нея запустели. Построена била джамия и ново мохамеданско гробище. На част от населениетона Баня била наложена новата религия, но езикът си останал български. Български си останали и фамилиите на помохамеданчините. По-късно в селото са се завърнали избягалите в планините. Махалите в землището на село Баня като “Могилица”, “Раковица” и “Пресвета” останали почти незасегнати от помохамеданчването. Тях ги сполетяла друга участ – кърджалиите или хаитите, както са известни в нашия край. Това са били разбойнически банди, предимно от турци и албанци, които опустошавали българските земи. Те били част от турската армия, които не се подчинявали на централната власт. При набезите си те не правили разлика между мохамеданското и християнското население. Всичко оплячкосвали и изгаряли. Първото изгаряне на село Баня до основи станало през 1801 год. Голяма част от селото се е преселило на други места.
При султан Мохамед II безчинствата били прекратени. Селото било възстановено. Оцелелите по махалите българи се преселили в селото. Богатите българо-мохамедани построили големи и разкошни за времето си домове. Периодът от началото на XIX век до Кресненско–Разложкото въстание е период на стопански и културен подем за село Баня. Развиват се занаятите, търговията и просветното дело. Към 1870 год. в Баня били открити и работели 40-50 занаятчийски работилници, 10 сапунджийници, 10 железоковачи, имало е и много терзии, въжари, бакърджии, тюфекчии и др. Селскостопанското производство също имало успех. Отглеждало се много лен, произвеждали се ленени конци, които се изнасяли. През този период в Баня е имало и големи търговци. Най-известният бил Стойко Мудев, който търгувал със стоки от Беломорието. При подготовката на Априлското въстание Разложкия край бил включен към IV Пловдивски революционен окръг. След Руско-Турската война 1877-1878 год. и решението на Берлинския конгрес ,населението на Тракия и Македония да остане под турска власт, постави на историческата сцена така наречения Македонски въпрос. Населението на Баня е възлагало надежди за освобождението си на ВМРО. В Баня бил изграден комитет, в който влизали: Григор Пачеджиев, Иван Пачеджиев, Иван Пунев, Иван Груев, Иван Гюров, Никола Дръдалов, Никола Котупанов, Симеон Драговчев и др. Тук често са идвали организаторите на ВМРО Гоце Делчев, а по-късно и Даме Груев. Село Баня и Разложко били освободени от Турско робство през октомври 1912 год. от 27 Чепински полк, командван от генерал Ковачев Първият кмет на освободеното село е Ангел Даракчиев. Благодарение на него и до днес селото притежава широки улици, и европейска планировка.
До “Баненската буна” 1878 год. селото е дало на българския народ Патриарха на българските учители и книжовници – Неофит Рилски. Баня е дала скромния книжовник и просветител свещеник Иван Попанайотов Асянчин, който е бил не само просветител, но и дописник на Цариградския вестник “Македония”, редактиран и издаван от големия български възрожденец Петко Р. Славейков. Този баненски просветител и книжовник ни е завещал и много ценен извор за изучаване историята през XIX век. Това е неговата книжка “Принос за изучаването на Разлога" и по-частно на село Баня /Разложка/. Друг дописник на в. ”Македония” от същото време е Христо Венедиков. От Баня е и Христо Иванов Дойчинов – писател, документалист, съвременник на “Баненската буна”. От Баня е и майката на Георги Димитров – Парашкева Димова. Потомък на Банянския род е известния български писател Антон Страшимиров. От Баня са дедите му, баща му. Антон Страшимиров обичал да посещава родното село на своя баща. За него Баня беше “Чудото”. Той пише, че Баня е разположена на “връшник”, под който гори земния огън. Затова от недрата на този “връшник” изтича толкова топла минерална вода. Писателят предвиждаше на Баня бъдеще на курортно село. Не само заради обилната лековита минерална вода, но и заради чудната красива панорама, която се разкрива от селото към величествените Пирин и Рила.
Източник: www.banyabg.com