Дрянът определено е едно от най-полезните растения, култивирани от човека. Като диворастящ храст или дърво той се среща до 1500 м надморска височина в много страни на света, в т.ч. и у нас. Цъфти в края на февруари и началото на март, с яркожълти цветове, но плододава късно наесен. Познати са около 50 разновидности на дряна, като най-разпространен е обикновеният (Cornus mas).

 Плодовете на културния дрян са по-едри и по-сочни от тези на диворастящия, но по-малко ароматни. Малцина знаят може би, че плодовете на дряна – дренките, следва да се берат когато придобият характерния си червено-оранжев цвят, т.е. преди да потъмнеят и омекнат. След лагеруване в продължение на десетина дни те потъмняват, омекват и стават по-ароматни и по-малко тръпчиви. Като правило дренките не узряват едновременно, затова се берат на „няколко ръце”. Дрянът е изключително дългоживущо растение – на неговите плодове могат да се радват четири поколения, защото той живее цели 300 години. С лечебна цел се използват всички части на растението – цветовете, кората, корените, но най-вече – плодовете.

 Човекът е оценил неговите целебни свойства преди хилядолетия. При археологически разкопки на древни селища в Швейцария са открити костилки от дренки, чиято възраст е оценена на 5000 години. В традициите на много народи съществуват различни продукти, в които се използват ароматните и вкусни дренки – сокове, компоти, мармалади, кисели, пестили, вина, ликьори и т.н. В месестата част на дренките се съдържат от 10 до 17% прости въглехидрати (глюкоза и фруктоза) и значителни количества полизахариди (главно пектин – 0,6-0,7%). Както при повечето плодове, съдържанието на протеини е ниско – около 1%. Леко киселият вкус на дренките се дължи на органичните киселини (около 3,5%) – ябълчна, лимонена, янтарна,  а стипчивият – на дъбилните вещества (до 0,7%). Дренките съдържат значителни количества биофлавоноиди (до 5%), фитонциди и етерично масло, на което се дължи специфичният им аромат. В тях са открити и редица важни витамини.

 Например съдържанието на витамин С е по-високо от това в лимоните и къпината, което определя ефективността на дренките (пресни или сушени) за лечение на простудни и грипни заболявания. По време на Първата световна война дренките са били най-ефективното средство за предотвратяване на разпространението на  скорбут сред войниците. В наши дни те са неизменна съставка на храни, предназначени за пътешественици и космонавти. Изключително богат е и минералният състав на дренките. В тях се съдържат важни за човешкия организъм химични елементи като натрий, калий, калций, магнезий, желязо, цинк, фосфор, сяра и др. Високото количество на калия способства за разрушаване на упоритите оксалатни камъни в бъбреците и оказва благотворно въздействие върху дейността на сърцето. Желязото подпомага кръвотворния апарат и е особено полезно при малокръвие. Цветът на дренките се дължи на високото съдържание на каротиноиди и антоциани, които заедно с витамин С определят техния изключително висок антиоксидантен потенциал и подмладяващ ефект.

Калорийността на дренките не е висока – около 40 ккал (167 kJ)/100 г.

 При сушене те запазват значителна част от полезните си вещества. Сушенето става на сянка, а още по-добре – в сушилня при температура 50-70 0С. Сушените дренки са значително по-сладки от пресните, по-малко кисели и изключително вкусни – обичани както от децата, така и от възрастните. Полезните вещества в тях са в по-концентриран вид, поради което те са особено полезни в зимните дни, когато организмът се нуждае от по-висока защита срещу вирусните и бактериалните атаки.

  Ползите от дренките са многобройни и дори само тяхното изброяване би заело значителна част от по-нататъшния текст. Съдържащите се в тях вещества нормализират артериалното налягане, както и това в съдовете на главния мозък, предотвратяват развитието на атеросклероза, отстраняват главоболието. Подобно на шипката, благодарение на наличието на биофлавоноидния комплекс, известен като витамин Р (рутин, цитрин, катехини), както и на значителното количество на витамин С, дренките спомагат за укрепване на стените на капилярите, предотвратяват тяхната чупливост и имат благоприятен ефект при разширени вени и отоци на краката. Доказано е, че те подобряват обменните процеси в човешкия организъм и имат благотворно въздействие при подагра, тъй като способстват за отделянето на пикочната киселина. Имат положителен ефект при ставни и кожни заболявания. Положителното им въздействие върху храносмилателния тракт е известно от незапомнени времена.

  Още Хипократ е препоръчвал дренките за облекчаване на страданията и лечение на редица заболявания на храносмилателната система. Дренките възбуждат апетита, имат жлъчегонно действие, притъпяват пристъпите на колит и имат силно изразен запичащ (антидиаричен) ефект. При разстройство при децата е ефективно следното средство. Три супени лъжици сушени или пресни плодове се варят в 200 мл вода. Една трета от сместа се пие три пъти дневно преди хранене. Дренките се препоръчват при заболявания като гастрит, ентероколит и диария, в т. ч. и при кръв в изпражненията. Благодарение на наличието на значителни количества фитонциди те действат губително на редица бактерии, дори на тифозните и дизентерийните. Сокът от дренки е особено полезен за болните от диабет, тъй като понижава кръвната захар. Това се дължи на активизирането на функцията на задстомашната жлеза (панкреаса), продуцираща редица ензими и хормони. Това води до подобрение на храносмилането и увеличение на количеството на инсулин, хормона, който спомага за усвояването на глюкозата от организма и складирането й в черния дроб под формата на запасния полизахарид гликоген.

Дренките са важна суровина за фармацевтичната промишленост.

 Те се използват за получаване на ефикасни препарати срещу висока температура, стомашно-чревни разстройства, кръвоспиращи средства и т.н. Листата на дряна съдържат голям брой ценни вещества, поради което те също се използват с лечебна цел. Отварата от тях има жлъчегонно, пикочогонно, понижаващо кръвната захар и запичащо действие. Тя се получава като една супена лъжица листа се залее с 200 мл вряща вода. След изстиване се пият по 50 мл четири пъти дневно. Дървесината на дряна е изключително здрава и красива. В далечни времена тя се използвала за изработване на части на часовници, копчета, дръжки на мечове и други оръжия.

В заключение ще подчертаем още веднъж, че дренките – пресни и сушени, под формата на мармалад или компот, са достъпно средство за подготовка на организма за изпитанията на зимата и изключително ефективни при дискомфортни състояния на храносмилателната система – следствие от отиващото си лято. Освен полезни те са и много вкусни.

Автор: Доц. д-р Димитър Попов

Източник: www.jivotatdnes.bg