+ Предложи публикация
16.05.2016

Довиждане!

  Пак си тръгват. Пораснали и поумнели. След пет години гимназия. Изнизали се като мигове. Повече сладки, отколкото горчиви, по-често жарки, отколкото хладни, почти винаги усмихнати, но понякога тъжни. Мигове на трудности и характер, на удовлетворение и несправедливост, на честност и тийнейджърски хитрости, на любов и раздяла, на похвали и наказания, на целувки и сълзи, на яко учене и щури купони, на страст и предателства, на увлечения и разочарования, на училищни и житейски уроци. Мигове, с които раздялата не е никак лесна. Както и с приятелите, спомените и безгрижните тийнейджърски години.

 Последен звънец. Изпращане. Шпалир в чест на най-големите. Последен строй на плаца. Отсреща са най-малките и гледат объркано. Сякаш спомнят времето, когато днешните герои са попълвали строя на подгответата. Пак рукват спомени. Тържествени думи, които остават нечути. Душите са пияни от страстта на момента, мислите летят между преживяно и неизвестното, сетивата плуват в наслада от последните съвместни часове. Днес разтърсват чувствата, думите не стигат адресата. Знамето. По него са останали толкова устни и сълзи. Ще приеме и техните. Стръкове цветя, стотици снимки. Дали наистина си тръгват? Училището изпраща поредните бели лястовици. С укрепнали крила. Готови за полет. Езиковата е между радостта и тъгата. Още един випуск е на прага на историята. Мастилото върху тяхната страница от биографията на гимназията още не е засъхнало. Записали са успехите, с които ще се гордеем, лудориите, над които ще се усмихваме, техният сценарий на традициите, които ще помним. Този випуск оставя много спомени. Оригинален, нестандартен, вдъхновен, сплотен, обичащ , езиковски!

 За мен думите на прощаване са задължителни. Ежеседмично се срещах с почти половината от випуска. През миналата година имах добрия шанс да опозная мнозина и от другата половина. Видях ги отблизо в най-страстната им година, когато правеха техните неща. Техният коледен концерт, техния фестивал, техния spirit. Те наистина писаха в дебелата книга с истории на Езиковата и то с големи букви. Събраха всяка стотинка за своя фестивал, върнаха го към най-романтичните му музикални традиции. Съчиниха нова традиция със своите пролетни „Spirit of Ezikovata“. Те са с безкрайни души и големи сърца. Възкресиха мита за общността, която никога не изоставя приятелите си и сърцата им туптяха като едно за Гришо. Те бяха приятели по езиковски, съвсем по онези неписани клетвени правила. Един обичащ випуск, попил легендарния дух на Езиковата.

 Те си тръгват, но оставят много от петте преживени години. Купите от победните „Дебати“, призове от национални олимпиади и състезания по английски език, немски език, физика, география. Възкресените и новородени традиции. Надъхващи примери за смислено преживени години на хълма. Върху подписа под страницата с историята на випуск 2016 завинаги ще остане тяхното оригинално клеймо с простички, но вдъхновяващи думи – Обич, Приятелство, Дух, Езикова. Нали сте съгласни, че докато има спомени и помнещи никой не си тръгва окончателно.

Успешен полет, випуск 2016! Бъдете белите лястовици и летете високо. Езиковата ще бъде завинаги ваше гнездо. Тук оставяте толкова много от себе си.

Автор: Иво Райнов, учител 

Гимназия с преподаване на чужди езици „Екзарх Йосиф I“ гр. Ловеч

Източник: www.eratosten.wordpress.com

Оценка 4.89 от 27 гласували
Създайте профил в УЧИТЕЛИ БГ - сайтът с най-много запитвания за уроци и курсове.
Регистрирайте се като:
Учител Треньор Детегледачка Детски психолог
Школа Училище Занималня Спортен клуб Детска градина, ясла Детски клуб, център
Родител / Обучаем


Създайте Ваш профил в сайта УЧИТЕЛИ БГ - над 150 000 родители и обучаеми на месец търсят индивидуални или групови уроци    Регистрирай се
Учители БГ използва бисквитки РАЗБРАХ