Т.нар. „Царски долмен“ се намира в местност Бялата трева. Това е и най-добре запазеният долмен на територията на Югоизточна Европа. Мегалитният обект е датиран към ранната Желязна епоха (около 1050 – 500 г. пр. Хр).

Другият археологически обект в Бялата трева е разположен на около 3,5 км южно от село Хлябово. Това е един от най-големите и най-добре запазени долмени в Сакар планина, поради което е привлякъл вниманието на всички значими изследователи на късната Желязна епоха в България. Той е бил документиран от експедицията на проф. Фол през 1973 г.

Пред долмена на място са запазени трите централни плочи на правата фасадна стена с височината на дромоса, която твърде много прилича на тези при долмените в местностите Нъчеви чаири и Купанов долап. Две от плочите са разположени в линия източно от входа на долмена, а третата, завъртяна с външния си край напред – западно от него.

Долменът в местността Купанов долап („Гайдарова пещера“) се намира на 1,5 км югозападно от село Хлябово, на склона на десния бряг на река Дуандере. Този долмен е бил посетен първоначално от експедицията на проф. Фол през 1974 г. и повторно през 1976 г. По време на двете посещения са били направени сондажи във вътрешността на долмена и пред него, където е открит обилен керамичен материал. Местността Купанов долап представлява отворен на запад и югозапад склон над десния бряг на река Дуандере, изобилстващ със скални блокове и материци.

Долменът е голям, двукамерен, ориентиран е с входа си на юг – югоизток. Главната камера е дълга 2,25 м, широка в основата си отзад 2,05 м, като четирите ѝ страни са наведени навътре. Предната камера има трапецовиден плам; тя е висока 1,10 м, широка в основата си отзад 2,05 м отпред 1,75 м. Могилата на долмена достига на височина почти до горния край на плочите му. Тя е заобиколена с кръгла крепида с диаметър около 11 м, изградена от масивни плочи, част от които са запазени на място.

 В местност Евджика е разположена долменоподобна скално-изсечена камера, която е леко скосена в горната си част. Открита и публикувана през 1901 г. от Георги Бончев. По описанието на откривателя и фотографиите, които той прави на мястото се вижда че камерата е имала плоча, която липсва в наши дни. Наличието на плоча при фронталния отвор е типично за долмените със скално-изсечена камера на територията на Странджа-Сакар.

В скалата и до днес личат следи от жлебовете, където е прилягала плочата. Вътре в камерата личат малки вдлъбнатини по стените, които са с изкуствен произход, но все още не е ясно дали са имали функционална или символична роля.

Скално-изсеченият обект Квачката в местността Калинкин камък, се намира на 10 км южно от град Тополовград, върху издигаща се на около 0,60 m, над околния терен, хоризонтална скала, от едрозърнест гранит, са издялани 34 дупки с диаметър от 3 до 9 см (т.нар. „пиленца“) и една централна с диаметър 17 и дълбочина 12 см (т.нар."квачка"). Някои от дупките образуват редици, ориентирани в характерни географски посоки. Предназначението на този добре запазен паметник е неясно.

На около 2 km югозападно от селото и на около 800 m от местността Нъчеви чаири се намира могилен некропол разположен на нисък сакарски рът. Запазени са три могили, а останалите са разрушени. Западно от този некропол в местността Мастиеви могили на невисок рът е разположен друг могилен некропол, където добре са запазени две могили с насип от ломен камък и височина до 1,5 м. В тази местност е съществувал долмен, който е бил разрушен.