Общителността е качество, което безусловно е полезно. И всичко, което ни е нужно, е да знаем мярката, за да бъдем считани за добър събеседник, а не за досаден дърдорко. Има няколко простички правила, които много помагат за изграждане на конструктивното общуване.

„Ти от кои си?”

 „Когато пиеш хубаво вино, не питай откъде е то, а честния човек – за неговата религия и произход”, казва големият руски просветител Теофан Прокопович. Остава само да последваме съвета на мъдрия човек. Старайте се в хода на разговора да не засягате такива теми като религиозните убеждения и роднините. Тези теми сами по себе си не са нищо лошо. Но има хора, които реагират по непредсказуем начин на неутрални и положителни изказвания по тези теми. Възможно е вашият нов непознат събеседник да е от този тип хора.

„Шефът е такъв негодник...”

 Разузнавачът и потомък на английски аристократи Ким Филби смята, че изказванията по адрес на своите началници трябва да се изслушват с каменна физиономия. Изобщо по отношение на критиката съществува едно златно правило - преди да започнете да критикуваш някого, трябва да се запитате: „А мога ли да повторя своите думи публично, в пресата или в телевизията?” Спомняйте си за това всеки път, когато ви се иска да се изкажете за своето ръководство.

„Да, разбира се!”

 Признайте пред себе си, колко пъти се е случвало: звъни телефонът и следва примамливо предложение за нова длъжност или за нова работа, или пък за участие в някакъв нов проект... Още не сте разбрали за какво точно става дума, а от вас вече изискват веднага да дадете отговор. Стоп! При неочаквано предложение никога не давайте бързо своето съгласие. Ако някому сте нужни точно вие и в предложението няма някаква уловка или нещо не дотам правилно, ще ви дадат време да си помислите.

„Я каква си страшна...”

 Правилно казват, че „човекът е бил прекалено честен, за да бъде наистина умен”. Всеки, който ви пита, не е ли прекалено пълен или пък скучен, там надеждата да чуе, ако не комплимент, то поне нещо утешително. И не се учудвайте, ако някой се обиди на откровения ви отговор. Проблемните „зони” на външния вид, умствените способности и характера на събеседника – това са трите „теми”, по които по-добре да не даваме оценка. Та нали в този свят всичко е така относително!

„А ако знаете веднъж какво се случи с мен...”

 Когато забележите, че са срели да ви слушат или ви слушат от вежливост, веднага спрете със своя монолог! По същия начин стоят нещата и тогава, когато историята неочаквано се прекъсне (например заради телефонно позвъняване). Не подновявайте разказа си, докато не ви помолят за това. Повярвайте, в повечето случаи събеседникът не желае да слуша отново историята.

„Филтрирай говоренето си!”

 Начинът, по който пишете във вайбър, си е ваша лична работа. В живото общуване все пак е по-добре да се въздържате от думички на сленг и с още по-голямо основание - от ненормативна лексика. Вашите събеседници не са длъжни да си губят времето, за да разшифроват какво всъщност сте искали да им кажете.

„Какво не ти харесва...”

 Дори и да разказвате нещо безкрайно интересно, но нито веднъж не сте се усмихнали по време на разговора, считайте, че вашите старания са били напразни. За събеседника е важно да знае, че между вас е осъществен пълноценен контакт. Ако говорите с лишен от емоции вид, то вашите събеседници, вместо да ви слушат внимателно, ще започнат да си мислят, с какво не са ви се понравили и какво точно не е наред. И още нещо: обръщайте се към събеседника по име. Това едновременно ще ви спечели уважение и ще бъде способ да предразположките хората към вас.

Превод от руски език за УЧИТЕЛИ БГ: Александър Василев

Източник: www.sci-hit.com