22.09.2017
Добре дошла, златна есен
Всеки сезон носи своята прелест и уникалност, ето защо тези стихотворения за есента с носталгия по отминаващото синьо лято и очакване за предстоящата бяла зима са толкова живописни, макар и с нотки тъга, отекващи в текста. Неслучайно есента е наричана златна. Усещането за изобилие, спокойната благодат на мекото есенно слънце и огнено-златните багри на листопада се сливат в един прекрасен и вълнуващ ритъм…красота! Ето как това вдъхнови някои поети, за да опишат този сезон в куплети.
|
Есенна вечер
Сред настръхнали дървета с крачка бавна и предвзета се разхожда сънен вятър с корона от листа, а изкаляните стъпки, потъмнели като кръпки, се разбягват из асфалта и облизват есента.
А прозорците сънливи светлините си игриви от гърдите си издухват, като рибешки очи се вторачват в тъмнината и излъчват към земята от пердетата неспрени електрически лъчи.
И макар че тази есен охлади добрата песен на дървета и прозорци, на вериги от листа, тя придаде на града ни красота като в съня ми, но живота му от лято осоли като сълза.
Петя Дубарова
|
|
Есен
Гонят се в златната есен лист подир лист от дървята, рони се песен след песен и на певец из душата.
Ронят се дните ми бледни: всякой ден: “Сбогом” на радост някаква ил на последни блянове, сенки от младост.
В тиха скръб гледам към заник, гледам как слънце ще зайде… Скоро и ази, тук странник, негли ще чуя зов: “Хайде!”
Иван Вазов
|
|
Тази есен
Тази есен, както всички други, идва с листопади и мъгли. Но когато вятърът задуха, сякаш думи в стихове реди.
Може би отлитащите птици пишат по небето – с крила. Може някой в обич да се врича, срещнал като чудо любовта.
Тази есен е като момиче: гледаш ли го с влюбени очи, то изглежда много по-красиво. И сред зима пролетно цъфти…
Елица Ангелова
|
|
Така да ни отива есента..
Така да ни отива есента. И виното червено в хладно време. По шумата от падащи листа ще се разходим. Топло ще е с мене.
Ще се усмихваш. Аз ще бъда мил. Ще ти оправя кичур. После шала. Щастлив, че точно тебе съм открил. Щастлива, че до мен си остаряла.
Д. Банев
|
|
Есен в джобовете…
“Когато дойде есента, ще напълня левият ти джоб със слънце, а десният с дъги, целувките ще прибера … в реверите ти, обувките ти ще напълня с шумкащи оранжеви листа, ще скрия птича песен във ухото ти и щурец в чорапа ти, ще застеля леглото ти със златна слама и когато снежен студ скове земята пред камината ще вадя вместо топли пуканки усмивки от джобовете, ще жонглирам сладки спомени от есен, слънце, обич и треви и утрините зимни ще се смеят, гъделичкани от цялата любов, която криеш във джобовете си…!”
Ивет Александрова
|
Източник: www.lazara.bg
Оценка 4.93
от 27 гласували