+ Предложи публикация
10.09.2015

Добра майка и добър учител - възможно ли е?

  Казват че, когато избереш професия, която ти доставя удоволствие, си щастлив човек. Имам такава професия, но дали съм щастлива? Да си учител е призвание, мисия! Обичам професията си и ѝ се отдадох изцяло преди двадесет и две години. Помня първите си стъпки. Изплашена и неуверена, но с огромно желание за успех и с искрена любов в сърцето си. Давах и давам всичко от себе си, за да изпълня своята мисия на добър учител. Живеех и живея с проблемите, успехите, радостите и болките на своите ученици. Преживявам всичко многократно, обмислям дали съм постъпила правилно, дали реакцията ми е била адекватна или емоцията ми е надделяла. Колко безсънни нощи, в които премислям изминалия ден! Права ли бях, сгреших ли? Изискванията на министерството се увеличават, капризите на децата растат, родителите – те „разбират” от всичко и за тях тяхното дете е най-доброто. Но не се отказвам, а се боря, защото ОБИЧАМ ДЕЦАТА и своята професия! Към всичко подхождам с любов и желание. С времето осъзнах, че може да съм добър учител, но… не бях добра майка. 

 Един ден моя родителка ме попита: „Как са децата?” И аз, без да се замислям, започнах да ѝ обяснявам, че са умни, но много бъбриви, че… Тя ме погледна учудено и ми каза: „Но аз питам за вашите деца!” Засмях се, но сърцето ми плачеше! Бях забравила, че имам СОБСТВЕНИ ДЕЦА! Тъжно, нали! Знаех повече за чуждите деца, които наричах „МОИ”, за техните страдания и радости. А за собствените си нямах време. Празниците им в училище бяха без мен, защото трябваше да съм с „моите” деца. Постиженията им приемах като нещо нормално, без да ги поздравя, защото бях ангажирана с „моите” деца. Усмихната, лъчезарна и внимателна към другите, аз нямах същото търпение към дъщерите си. Не може ли сама да си напише домашните, а трябва аз да помагам? Защо точно сега ме пита за тези неща, та аз имам нужда от почивка! Спомням си как преди три години подготвях тържество. На репетициите дъщеря ми беше артистична, весела и забавна. Но на самото представление тя се държеше студено, апатично, изпълняваше танците без усмивка. Вечерта я попитах защо беше толкова тъжна на празника. А тя през сълзи ми отговори: „Че за кого да се усмихвам? Никой не беше дошъл да ме гледа!”… А аз бях там, но тя ме приемаше като част от обстановката, а не като МАЙКА, която е щастлива да види изявите на детето си.

 Един ден малката ми дъщеря ми каза: „Няма повече да ти разказвам нищо! Ти дори не ме чуваш, а прегръщаш и успокояваш чуждото дете! КАКВА МАЙКА СИ!”. След това написа „11 признака за това, че сте учител”, не използва думата „майка” в текста и аз… видях себе си през нейните очи. Това е тъжната истина. Аз съм добър учител (така си мисля), но бях лоша майка! Не успях да съм и двете! Но не съм се предала, защото времето е пред мен, а и имам ПРЕКРАСНИ ДЪЩЕРИ! Следващия път ще седна в публиката, за да докажа и на себе си, че мога да бъда просто майка.

автор: Люси Райкова

Източник: www.myvelikoturnovo.com

Оценка 4.85 от 33 гласували
Създайте профил в УЧИТЕЛИ БГ - сайтът с най-много запитвания за уроци и курсове.
Регистрирайте се като:
Учител Треньор Детегледачка Детски психолог
Школа Училище Занималня Спортен клуб Детска градина, ясла Детски клуб, център
Родител / Обучаем


Създайте Ваш профил в сайта УЧИТЕЛИ БГ - над 150 000 родители и обучаеми на месец търсят индивидуални или групови уроци    Регистрирай се
Учители БГ използва бисквитки РАЗБРАХ