Малките училища ще получат огромна финансова подкрепа за 2018 година (от 5 до 30%). Това ще промени заплащането на учителите, ще им позволи да привлекат и по-добри учители и психолози. Това без съмнение би следвало да доведе и до по-добро преподаване и по-значими резултати. Би намалило дефицита на педагогически специалисти. Шепата големи училища поне за първата година ще имат по-малък бюджет от този през 2017. На пръв поглед - ЛОШО!
Но... това определено не е толкова опасно, ако начините на разпределение на средства по общини се обмислят разумно и стратегически – така за първи път от съществуването на делегирани бюджети, ще бъдат „до-финансирани “ точно големите училища. За да имат това финансиране, което са имали през 2017 година, а не отрицателно.
Плавно, в краткосрочен план, промяната на финансиране ще доведе до записване на по-малко ученици в големите училища и тяхното „преминаване“ в малките учебни заведения. (Втората важна цел на промяната на финансиране). Така малките училища ще получат втората си солидна подкрепа, от която отдавна се нуждаят (и те, и общностите, където се намират) – повече ученици. А още по-доброто е, че това би довело до плавно балансиране на броя на учениците в различните училища, в рамките на града.
Бавно, в дългосрочен план, тази промяна би могла да доведе в средно големи населени места до социално важната задача – преминаване на едносменен учебен график. В големите градове само този механизъм би бил недостатъчен. Тук ролята на преструктурирането на училищната база е много важно да бъде съвместна дейност на училищата заедно с общините и МОН .
„Гигантите“ училища по един плавен и спокоен начин ще намерят своята златна среда на брой паралелки и среден брой ученици. НО! Тук при тях вероятно ще има по-лек ход на увеличение на доходите. Не е тайна, че при „големите“ средните учителски доходи и сега са по-високи от тези при „малките“ училища. Много важен балансьор тук са общините – да бъдат добрия модератор за справедливото разпределение на средствата. Да направят нова, коренно различна „формула“ за правилното достигане до всички ученици и училища. Да съумеят да диференцират ролята си на избрани от гласоподавателите и да осъзнаят водещата си роля на консолидиращи сред точно своите училища. Но, още по–важно е обучението на директорите по новия начин на бюджетиране.
В системата влиза различен механизъм на разпределение на средствата, който променя стила на финансиране. На директорски позиции са много новоназначени (след 2008 година – когато влезе системата на делегирани бюджети) специалисти, които се нуждаят от много задълбочена и качествена квалификация за управление на средства. Работата на директора е много повече финансова, отколкото чисто педагогическа. С промяната на финансиране тази роля на директора ще се засили още повече. Това са компетентности, които трябва да бъдат усвоени бързо и смислено.
Диян Стаматов, директор на 119-о СУ, София