Лозенската планина е едно от любимите места на софиянци за разпускаща разходка през почивните дни, особено онази нейна част, която полека се извисява над Панчаревското езеро. Някъде там, на метри по склона надолу от отъпканата пътека, се крие, забелязвана от малцина, група кактуси. Като всяка екзотика, и тя е обвита в мистерия и легенди.

  Според по-популярните теории за тяхната поява, въртящи се из интернет, семената им са пренесени от птици или от средиземноморски циклон, довял пясък от Сахара. Това обаче е твърде малко вероятно, смятат изследователи от БАН. Изглежда това е дело на природолюбители. Там има три вида от рода Опунция. Този факт говори, че най-вероятно някой ги е засадил с най-добри намерения - да облагороди пейзажа. Макар и много красиви и екзотични, кактусите са нежелан нашественик в нашата природа. Колониите от тези растения, характерни за Америка или Средиземноморието, лека-полека престават да бъдат екзотика в България.

 През последните години, за съжаление, все по-често откриваме в страната находища на подивели кактуси. Трябва да се знае, че и в Америка кактусите растат не само в тропическите части. Някои от видовете се срещат и в умерени географски ширини, така че издържат при ниски температури. Именно такива видове, пренесени у нас, могат да подивеят и да се разпространяват в нашите условия, без проблем издържайки температури до минус 30 градуса.

 Учените познават поне 11 находища, като от видовете най-широко разпространена е обикновената опунция. Трудно е да се определи, кога се появяват първите кактуси в България. Това, което със сигурност знаем, обаче, е че, първите документирани внасяния на кактуси в България, които могат да издържат на външни условия, са станали през 20-те и 30-те години на ХХ век. Садени са на някои места, като например в царските дворци – в Евксиноград, Кричим, като декоративни видове. В някои южни части на страната – например в Харманли, или в Белослав (в близост до морската ни столица Варна - бел.ред.), са отглеждани като вечнозелени растения в гробищните паркове, откъдето по-късно са „избягали“. Днес в Харманли и Белослав се намират едни от най-големите подивели популации от кактуси в България.

 Експерименти със засаждането на южните растения са правени и в периода 1930-1933 г. на Змийския остров, днес – Свети Тома, в близост до устието на река Ропотамо. За 20-30 години тези чужди за нашите земи видове абсолютно подивяват и заемат почти целия остров. Кактусите са разпространени и в района на великотърновското село Пушево, където се превръщат в туристическа атракция. Местните хора дотолкова се гордеят с тази забележителност, че организират Фестивал на кактусите.

 Поляната с диворастящи кактуси се намира в местността "Дола" на около 400 м. югоизточно от центъра на село Пушево. В долът, край реката, непосредствено в подножието на поляната с кактусите се намира разкошната лековита чешма "Бисерна вода". На поляната, на площ от над 1 декар, незнайно как са се размножили множество туфи от необичайните за Балканите кактуси. Никой не знае кога точно са се появили. Хората се шегуват, че сякаш живеят в Мексико. И в това може и да има известен резон. Кактусите са от вида Опунция (Opuntia) и родината им е именно Мексико. А предвид факта, че старото име на селото е Гурбетчийско и негови жители са ходили на гурбет по Северна Америка, напълно възможно е и някой завърнал се гурбетчия да е донесъл в багажа си няколко чепки от необичайното, бодливо и красиво растение. И част от бързо размножаващите се и лесно прихващащи се кактуси да са били изхвърлени в близкия дол. В началото никой не знаел как се казват странните цветя и в селото започнали да ги наричат жаби, поради широките им, зелени листа. А цветовете им наричат със страната дума урки.

 През месеците май-юни обикновено цъфтят с разкошни, сладникаво ухаещи, жълти и червени цветове. Плодовете им са известни като бодлива круша. Във вътрешността си този екзотичен плод е тъмно червен, плътен и изпълнен с малки ядливи семенца. Вкусът му е сладък, а ароматът - свеж, напомнящ на диня. Една средно голяма бодлива круша съдържа около 40 калории. Тя е отличен източник на витамин С и фибри и доказано помага за регулиране на нивата на кръвната захар, както и като диуретик и антихеморагично средство. Преди появата на антибиотиците и ваксините, този плод е използван за лечение и на вирусни инфекции. Бодливите круши трябва да бъдат внимателно обелени преди консумация с помощта на щипки или дебели ръкавици, защото бодливата им повърхност може да нарани ръцете. Вътрешността на плода може да се сервира с кисело мляко, да се добави към салати или мюсли. От плода може да се направи пюре и да се използва за сосове, дресинги, ликьор, мармалад. Пюрето може да бъде замразено и използвано след време като плънка в сладкиши и охладени напитки. В цялото си великолепие бодливите растения могат да се видят от края на май до първата половина на юли, като най-обилен е цъфтежът им през юни.

 Добре е да се знае, че макар и много красиви и екзотични, те са нежелани в нашата природа. Кактусите илюстрират един доста сериозен проблем – този, за инвазивните чужди видове. Това са видове, които не са характерни за нашата страна, най-често са пренесени от други части на Европа или от други континенти и, попаднали в нашите условия, могат да се приспособят и подивеят. Те обаче започват да се разпространяват толкова бързо и са толкова успешни, че превръщат дадено място само в кактусово съобщество, като изместват нашите видове и могат да създадат проблем за икономиката ни.

Източник: www.bnr.bg