Есента и зимата са сезонът на дюлите, но макар да притежават не едно ценно качество, често са пренебрегвани заради стипчивия си вкус и запичащ ефект. Но дюлята е мечтаният лек за много системи и органи – както за тяхната профилактика, така и за лечение на вече съществуващи заболявания.

 Дюлята е плод със стари традиции. При Цар-Соломоновото управление новопостъпилите в брак младоженци да ядат в сватбения си ден дюля за сполука и добра поличба в изпълнения с изпитания брачен живот. Друг, още по-интригуващ факт, обвързва името на Парис и известната златна ябълка, която подарява на богиня Афродита. Преди да се запитате какво общо има въпросната ябълка с дюлята – съществуват доказателства, че по онова време в знаменитата Троя ябълкови дръвчета не са се отглеждали. Този факт навежда историците на мисълта, че ябълката всъщност е била… дюля.

 Произход на китното дюлево дърво (cydonia oblonga) се посочва днешен Иран. Разпространено е и в Нова Зеландия, Гърция, Франция, Аржентина, както и по нашите земи. В консервната промишленост дюлите получават мястото си чак през двадесети век. Плодовете на дюлята имат известни сходства по външен вид с тези на ябълките и крушите, но в сравнение с тях, за дюлите характерна е безформеността, както и големите размери, до които достигат, за разлика от другите два плода. Възможно е повърхността на едрите, жълто-златисти дюли да бъде покрита с мъх, но не е задължително.

 Онова, по което със сигурност ще я познаете и откривате сред изобилието от даровете на природата – това е нейният изключително приканващ аромат, който не може да бъде сбъркан. Всеки един сорт дюли, без изключение, притежава такъв, разликата е единствено в отенъците – от екзотични тропични плодове, до примамващия мускус, носещ ни асоциация на скъп парфюм.

 А знаете ли, че именно стипчивият вкус, характеризиращ плода, е онова съкровище, което прави дюлята незаменима на нашата трапеза? Специфичното усещане, което то остава на вкусовите ни рецептори, доста след като вече сме хапнали, се дължи главно на танина, който в разумни количества е отличен антисептик. В резултат на неговата безупречна работа, дюлята е един уникален природен амулет за здраве при борба с инфекции в носоглътката, най-различни възпаления и инфекции като се тръгне от дихателните пътища, мине се през стомашно-чревния тракт, и се стигне до бъбреците и пикочните пътища.

 Плодът на дюлята съдържа значително количество пектин, 1.55% целулоза, витамин C, витамин B3 (ниацин), фосфор, калций, магнезий, натрий, а в по-ограничени количества и мед, манган, кобалт витамин A и желязо. Известно е, че дюлята е възможен причинител на запек, но добрата новина е, че ако консумацията й бъде съчетана с други плодове с изявени слабителни свойства, като например киви и сливи, не би следвало да имате познатите неразположения, които придружават самостоятелното приемане на плода. Прието е, че помага при гастрит или цистит, сварена като отвара заедно със семките.

 Самостоятелно сварени изсушени дюлеви листа, доказано облекчават кашлицата и други проблеми с дихателните пътища. Отварата успокоява и пристъпите на астма. Въпреки различните твърдения, дюлята, както и повечето растителни храни, си остава най-полезна като профилактично средство в своя суров, естествен вид, стига, разбира се, да се ползва разумно и умело.

 При контакт с високите градуси на готварските уреди, витамин C, който е термолабилен витамин, се губи, а и много други ценни вещества. Дюлята спокойно може да бъде използвана за приготвяне на различни фрешове и смутита, или дори настъргана за плодова салата с добавка на круша, ябълка, слива, киви по ваш избор. Така не само ще се лишите от вкуса на стипчивостта, но и ще се насладите истински на една вкусна плодова салата.

 Оставена на място с ниска температура от 6 до 8 градуса за период от около 3 месеца с висок процент на влажност, стипчивите нотки на дюлята почти напълно изчезват и така тя лесно може да бъде приемана и самостоятелно. Би било добре да се отдаде заслуженото внимание на лечебните качества на дюлевите семена в частност. В тях се съдържа витамин B17, познат още под името лаетрил или амигдалин. Този витамин най-често се среща при дивите плодове за разлика от култивираните, които консумираме ние. При тях той е успял да се съхрани, но в семената. Лаетрилът (комплесно цианово съединение, което подобно на витамин B12 също има ниска токсичност и съдържа цианов радикал) притежава уникални антиракови свойства.

 Най-често дюлята влиза в употреба на едно домакинство след като предварително е преминала термична обработка под различна форма – за приготвяне на сладко от дюли, мармалади или желе.

Автор: Детелина Динева

Източник: www.agronovinite.com