133-то СОУ „А. С. Пушкин“ в София, по-известно като „Руското училище“ няма нужда от представяне. Достатъчно показателен е фактът, че всяка година при записванията за първи клас пред сградата на „Иван Шишман“ №1 се извиват дълги опашки от родители, нетърпеливи да запишат децата си тъкмо в това школо. Училището е сред 10-те най-реномирани учебни заведения в страната. Средният бал от матурите по български език и литература за последните четири години е 5,73. „Познавам всичките си ученици поименно“, посреща ме директорът Даниела Борисова, която от 14 години е „изпълняващ длъжността“. „Аз съм може би най-дълго просъществувалото и.д. в България“, смее се тя. В момента тук учат 1234 деца от 1 до 12 клас. Обучението по руски език е задължително и започва още от първи клас. След 5-ти започва изучаването на английски. А след 7-ми децата избират какъв западен език да учат, освен основния руски – английски или френски. 

 „Това отваряне към различни езици и култури прави нашите възпитаници по-свободомислещи и смели“, убедена е Даниела Борисова. Енергията ѝ е неизчерпаема. По нейна идея и със спомоществувателството на Дома на Москва в училището е оборудван тематичен кабинет „Русия“. В дъното има огромен фототапет с изглед към Червения площад и златните кубета на кремълските църкви, а стените са боядисани в цветовете на руското знаме. По същия начин изглеждат и кабинетите „Лондон“, „Париж“ и „Тайпе“. „Приятната обстановка също възпитава“, убедена е г-жа Борисова. Останалите класни стаи представляват „кабинети по родолюбие“ – с изображения на български архитектурни и исторически забележителности. „Аз съм голям родолюбец“, признава г-жа Борисова, докато ми показва скъпоценно издание на ботевата поезия на пет езика, което често ползва в часовете по български език и литература. После вади от библиотеката поразпаднало се вехто издание на „Евгений Онегин“ в превод на български от 1937 г. Находка, която наскоро открила изхвърлена край кофите за боклук, – само за ценители. Убедена е, че родолюбието и националната памет не могат да бъдат изличени, независимо от упоритите опити това да стане.

 „За тези 26 години, откакто съм в училището, съм дала частица от своето родолюбие на всяко едно дете – през литературата, през историята и това остава“, продължава г-жа Борисова. Разказва ми следната любопитна история. Преди няколко години едно буйно дете ѝ създавало проблеми. След разговор с него станало ясно, че корените му са от Панагюрище. През литературата му възложила да направи проучване, свързано с родния му край и то написало огромен реферат, съдържащ включително данни, които никога не са публикувани. Този епизод променил изцяло съзнанието на детето. Днес въпросното момче е абитуриент и завършва 12 клас с отличие. Неотдавна признал на любимата си учителка, че никога няма да забрави думите ѝ, преобразили живота му. „Ето ми ги последователите“, смее се директорът на „Руското училище“. 

Радвам се, че имаме възможността да разговаряме по повод най-светлия празник – 24 май. Как така в продължение на половин век „Руското училище“ продължава да бъде еталон за качество. На какво се дължи това постижение?

Даниела Борисова: Най-напред бих искала да използвам повода, за да отправя поздравления към всички, заети в сферата на образованието и към всички, съпричастни към това, което ние правим. Честит 24 май! Един от най-топлите и слънчеви празници за нас, българите. На въпроса какво ни крепи вече 50 години. Това са три позиции – руският език, прекрасният екип и мястото, на което се намира нашето училище – в центъра на София.

Вие сте директор на 133-то училище от 14 години. Как успяхте да се опазите от опустошителните русофобски бесове, които белязаха прехода, и от това, което аз наричам синдром на придобита демократична русофобия?

Даниела Борисова: В този случай може би има значение и силният балкански синдром, който пречи да преценяваме трезво нещата. Този синдром във времето някак си не успя да пробие при нас. Аз съм в училището от началото на първите демократични промени. През 1990 година постъпих тук като учител по български език и литература. И точно нашата работа успя да ни съхрани във времето и ние да бъдем в топ 10 на България.

Посочихте руския език като един от основните фактори за успеха. Продължават ли хората да се интересуват от руския език и руската култура, въпреки смяната на геополитическия курс и опитите за заличаване на всякакви връзки с Русия?

Даниела Борисова: Моето място да бъда директор на училище, известно като „Руското училище“, е много малка длъжност в обществото, но с много определяща роля. Считам, че руският език, който ние едно време изучавахме като задължителен, в момента е дефицит. И много хора се обърнаха към руския език. Аз виждам, че грамотните хора идват при нас и желаят техните деца да изучават руски език в нашето училище. Мисля, че това е много показателно. Много е важно във времето, в което живеем, когато комуникациите навлизат силно в живота, особено при малките, време, в което не се чете, родителите, които желаят децата им да получат добро образование, да се обърнат точно към нас.

Нормално ли е вашето училище да е единственото, в което се изучава руски език от 1 до 12 клас? И то при положение, че до неотдавна този език се изучаваше задължително в училище?

Даниела Борисова: Не, не считам, че е нормално. Бих искала да имаме конкуренция, бих искала да знам защо сме най-добрите. Не бих искала да намесвам политиката, защото образованието трябва наистина да е деполитизирано и да работим за бъдещето на нашите деца.

Само това, че сте толкова добри, ли ви спасява от политически натиск?

Даниела Борисова: Ами както тръгва разговорът, то ще се каже, че ние сме уникални. Тази автономност на управление и екипът, който имам зад гърба си, са ми в безкрайна помощ да поддържаме руския език като първи чужд език в нашето училище и да сме толкова търсени. Родителите, когато идват при нас, свалят политическата маска и идват тук със съвсем други желания и с очаквания децата им да получат добро образование и да се реализират в обществото. Статистиката ни от създаването на нашето училище досега показва, че повечето ни възпитаници днес са на високи постове не само у нас, но и в чужбина.

Може би съзнават, че русофобията е политическа мода, докато доброто образование е завинаги?

Даниела Борисова: В моята 14-годишна практика като директор винаги съм твърдяла, че аз и екипът ми работим за качествено, а не за количествено образование. Това са резултатите.

Получавате ли помощ от руска страна?

Даниела Борисова: Да, имаме добри контакти с посолството на Русия, с Руския културно-информационен център. Оказват ни съдействие. Непрекъснато търсим новото. Имаме своите малки победи. Наши ученици вече могат да учат в руски университети с руски стипендии. Видяла съм какво представляват техните университети. Имаме рускини, които преподават в нашето училище. Виждаме колко е високо нивото. Знаем какво е качеството на руското образование. И аз се радвам, че нашите деца и миналата, и тази година, продължават пътя си в Русия, не само на Запад. Тук искам да изкажа една голяма благодарност към руската държава, която ме награди с медал за това, което правя в училището, и много се гордея с това. Пожелавам на всеки да може да го изживее.  

Доколкото знам, от тази година Русия провежда мащабна кампания за прием на чуждестранни студенти.

Даниела Борисова: Да, от цял свят ще се приемат студенти и аз много се радвам, че учениците, завършили при нас, ще имат този достъп до образование и ще се запознаят не само с руското образование и руската култура, а ще контактуват и със свои връстници от цял свят.

Достатъчно активна ли е политиката на Русия по отношение на обучението на руски език у нас? Питам Ви, защото има много неправителствени организации, финансирани от други чужди държави, които влияят силно върху образователния процес в България.

Даниела Борисова: Бях на една международна конференция за популяризиране на руския език по света. Всяка държава имаше свое представяне и имахме възможност да присъстваме там, където пожелаем. За мен беше изключително интересно да видя как се учи руски език в Канада или в Индия. Видях това, което се прави, и считам, че в България не трябва да има антируски настроения. Оставете децата, нека те изучават това, което пожелаят. Училището е място, където трябва да възпитаваме личности. Нека да няма политически настроения.

Как преценявате мотивацията на децата във вашето училище – учат руски, за да си намерят добра работа или просто в семействата има интерес към тази култура? 

Даниела Борисова: Има деца от смесени бракове, за които изучаването на руски език не е свързано само с бизнес. Но много от нашите възпитаници, които отиват на Запад и говорят езика на държавата, в която отиват, си изкарват хляба с руския, както казват те. Много е комплексно. Тези деца, които изучават руски език, имат много предимства в бъдеще.

Има ли сред Вашите възпитаници хора, заемали високи постове във властта?

Даниела Борисова: О, да. Много са. Едва ли ще мога да ги изброя. На много възлови позиции има наши бивши възпитаници. Всяка година около 24 май се събират различните випуски на 133-то училище и сред тях виждаме много публично известни лица. 

Те запазват ли връзката си с руския език и култура?

Даниела Борисова: Да, запазват я. Скоро се срещнах българин, който работи в ООН. Загубил си дипломата, та трябваше да му издавам дубликат. Трябваше да го чуете с каква любов говори за това, което е преживял в нашето училище. Самият той каза, че е на това ключово място заради руския си език.

Ако разширим хоризонта, как мислите – ще устоят ли славянските езици, част от които са българският и руският, под напора на латиницата? Или „шльокавицата“, на която децата днес си пишат през смартфоните, ще победи?  

Даниела Борисова: Ние сме народи, които не се предават лесно и много бих искала да запазим и съхраним това, което имаме. Защото езикът и вярата са двете основни неща, които съхраняват една нация. 

В Русия празнуват 24 май така, сякаш те са създали славянската писменост. Този спор има ли решение?

Даниела Борисова: Нека да е обща. Нека славяните да сме заедно. Само така ще можем да опазим езика си от всякакви посегателства. Нямаме право да предадем делото на Кирил и Методий и семето на просвещението, което са посели по нашите земи. 

Източник: Руски дневник