Диян Стаматов: Роден е през 1967 г. в Карнобат. Завършил е Факултета по биология на СУ “Св. Климент Охридски” и преподава биология. Бил е последователно директор на 150-о СУ, 80-о СУ и 119-о СУ в София. Зам.-министър на образованието в кабинета „Борисов 2“. В момента отново е директор на 119-о СУ в София.

  Г-н Стаматов, с последната седмица наболяла тема в образованието е проблемът с фиктивните ученици, който се влачи от години. Защо системата не успява да пресече тази порочна практика?

- Наличието на фиктивно записани ученици е една от най-лошите порочни практики, които се се създадоха с делегираните бюджети, от една страна, а от друга – криворазбраната добронамереност на местната общност към различни ученици, които просто ги няма в училищната сграда. В големите квартални училища подобни случаи не биха могли да съществуват заради самото обстоятелство, че колкото повече са учениците, толкова повече са и учителите и общността наблюдава какво се случва. За съжаление обаче подобни практики, каквото има от последната седмица в Бяла и миналата година в Хераково. Така на различни места, общността или е изобщо незаинтересована, или самите учители до такава степен са се самозабравили, че стават съпричастни на подобни криминални действия. Фиктивното записване на ученици не може да не бъде забелязано от учителското съсловие и така те са съучастници в една безумна и глупава схема, защото учениците са записани от директора по право и по закон, но в действителност тяхното поддържане в този вид става с активното участие на директора, а оттам нататък и на цялата общност.

 Относно случая в Бяла, който нашумя, съм убеден, че целият град е знаел и си е правил по български оглушки, без да си дава сметка, че за съжаление тези хора, които взимат някакъв документ за завършен етап, след това стават шофьори и биха могли да убият местните хора. Това е опасно за всички и катастрофа за обществото в града. Самозалъгването, което се получава, е безсмислено и неоправдано - една глупава ситуация, която показва за пореден път, че когато се правят добри неща, защото за мен делегираните бюджети са едни от най-успешните модели за разпределение на средствата, те трябва да бъдат много силно контролирани от различни места – не само от МОН и регионалните управления. Изключително важна е ролята на местната власт, която съблюдава какво се случва в училището, за да не се стига до такива неоправдано безумни ситуации.

 По-времето, когато вие бяхте зам.-министър на образованието също се правеха заявки за мерки за решаване на проблема с фиктивно записаните ученици. Какво не успяхте да направите?

- Това, което със сигурност трябва да се направи, е да се промени схемата за финансиране на самите училища. Това обаче не беше направено миналата година заради обстоятелството, че въвеждахме новата нормативна уредба и много неща бяха променени в рамките на 12 месеца. Ако бяхме променили и начина на финансиране, това би довело до едно много силно зацикляне на системата. Моделът на разпределяне на средствата е един отделен стълб и той може да се каже, че е съпоставим с въвеждането на новия закон. Не ни стигна времето, а и не е необходимо в рамките на една година да се правят толкова много промени.

 В момента има нова формула за делегирания бюджет. Ще проработи ли тя според вас?

- Три са основните компоненти на базата, на които ще се формира делегираният бюджет - брой деца, брой паралелки и наличие на уязвими групи. Добавянето на допълнителни лостове дава една изключително възможност за по-добро финансиране на малките училища, с което се предполага, че подобни практики, свързани с фиктивно записани ученици, не би трябвало да има.

 Досега делегираният бюджет, базиран само на броя ученици, водеше до повече стабилност на по-големите учебни заведения. Новият начин на финансиране гарантира по-добър бюджет за малките училища, защото там ще се отчете броят на паралелките. Така реално средствата за по-големите училища ще са по-малко. Основната логика е, че там има повече ученици в паралелките, а сега - притискани от новия начин на финансиране, броят на учениците ще се намали, което предполага, че те ще отидат в малките учебни заведения. Положителното е, че това ще доведе до балансиране на броя на учениците в малките и големи училища, плавно в краткосрочен план.

 Мислите ли, че тези промени ще решат проблема с фиктивно записаните ученици, все пак парите пак ще се раздават на калпак, макар в по-малка степен?

- Със сигурност принципът на калпак трябва да бъде водещ. Няма друг модел, който да е по-успешен в цялата европейска образователна система, като обаче в никакъв случай ролята на общността в населено място не трябва да се изключва. И ако някой има много голяма съпричастна вина за явлението „фиктивно записани ученици“ това наистина е общността на даденото населено място, защото тя се явява ползвател на изключително порочни практики. Местните си затварят очите и започват да упрекват държавата и министерството, че те са им виновни, а всъщност ситуацията е коренно различна.

 Какво според вас е решението?

- Засилен контрол от страна на всички институции, които имат такива функции. И когато бъде установено наличие на фиктивно записани ученици, директорът трябва да бъде отстранен. Например ако в САЩ се случи подобно нещо, училището се затваря, а педагогическият колектив се разпуска и на негово място идва нов. Това е доста революционен и работещ модел. Защото в крайна сметка дори и да се махне директорът, на негово място може да се назначи за нов ръководил някой от колектива, който е бил съпричастен към записването на фиктивни ученици.

 Друга актуална тема са критериите в първи клас. Очаква се през следващата година основа тежест да има уседналостта. Как ще се отрази това в София?

- Много трудна ще бъде ситуацията следващата година. Истината е, че адресната регистрация в нашата страна е постоянен проблем и мнозинството от хората имат различна адресна регистрация от тази, която е записана в личната карта. Всичко това води след себе си до много трудности, свързани със самото записване на децата, а отговорността затова не би трябвало да пада върху учителските колективи и директора. Това е своеобразен национален и доста голям проблем за всички институции, които се занимават с адресна регистрация. Директорът и педагогическите колективи не са тези, които трябва да следят достоверността на адреса и уседналостта. Нашата роля е съвсем друга. Ние трябва да запишем децата, да ги разпределим по паралелки, а не да се превръщаме в проверяващи дали нещо е вярно, или не е вярно. Това е задача на съвсем други инстанции.

 Каква е прогнозата ви за следващата кампания по прием в първи клас?

- Голямата миграция в последните години ще доведе до много истерично записване, особено в големите желани централни училища. Иначе уседналостта плюс принципът за местоживеене трябва да бъдат водещи. Ако миналата година Столична община ни позволи да имаме допълнителни критерии, то тази година няма да е така, което е чудесно, защото директорите обраха негативите, че дискриминираме децата. А ние по-скоро се опитахме да създадем допълнителна база, за да отсеем всички желаещи. В случая ролята на общината е много важна, както и ролята на малката административна районна единица по отношение на разпределението на самите райони.

Източник: www.monitor.bg