Пловдив. Град на художници, поети, артисти и… тютюн. Макар изгубил някогашната си слава на тютюнева столица на България, Пловдив все още пази спомена за славното си промишлено минало, пропито с миризма на цигари и пари.

 Тютюневият град на Пловдив, изграден в началото на XX век, се намира в района между днешните улици „Иван Вазов“, „Авксентий Велешки“, бул. „Христо Ботев“, Сточна гара и Централна гара. Теренът, на който е изграден кварталът, не е случаен. Избрано е именно това пространство поради близостта му с важните транспортни линии на града и възможността продукцията да бъде изнасяна зад граница.

 Годината е 1923 - между две Световни войни. България е третата страна в Европа, известна като значителен износител на висококачествени тютюневи изделия. Изнася тютюн и цигари за Англия, Чехия, САЩ, а близо 40 процента от общото количество на произвеждания тютюн се съсредоточава за манипулация в Пловдив. В града има над 30 тютюневи къщи, които разполагат със собствени складове за манипулация и съхранение на тютюн. Това са 4-5 етажни масивни постройки, изградени в централната част на града. Карето между улиците "Иван Вазов", "Христо Ботев" и "Авксентий Велешки", както и районът между Централна и Сточна гара е истинско тютюнево градче. Високите сгради в Тютюневия град се извисяват доста над тогавашните преобладаващо двуетажни постройки в Пловдив, а районът е бил притегателен център на стотици работници, които търсят препитание.

 В средата на миналия век пловдивските тютюневи търговци натрупват богатство, даващо им възможност да изградят повече от 20 склада, предназначени за обработка на тютюн. Освен че са част от промишлената история, тютюневите складове са мястото, където са се разиграли едни от най-ярките събития от политическата история на страната и града. Някога, вървейки по централните улици на Пловдив, мирисът на тютюн, натрапчиво дразнеше ноздрите ни, казва в своя документален филм "Истории от Тютюневия град" българската писателка и изкуствовед Пенка Калинкова.

 След 1947 г. тютюневите складове и съоръжения  са национализирани в „Държавен тютюнев монопол“. Създава се индустриалната и търговска компания „Булгартабак“. През 1993 г. тя става холдингова компания с 22 акционерни дружества, едно от които в Пловдив. Започва голямата разпродажба на тютюневите складове. Глобалната стагнация на тютюневата индустрия през 90-те години на миналия век засяга и България. Упадъкът, реституцията и разпродажбата принуждават работата в тютюневите складове да спре. Една над стогодишна традиция за града изчезва, остават само материалните свидетелства – сградите, които носят духа на миналото.

 Част от постройките са били собственост на Димитър Кудоглу. В началото на миналия век той е един от най-големите търговци на тютюн у нас, но освен това е и изявен благодетел. Възпитаник на Френския колеж в Цариград, той говори няколко езика – освен българския, още френски, немски, гръцки, турски. Дълго време живее в Германия, откъдето ръководи делата си, но никога не забравя родината си. В родното си село Малко Габрово създава амбулатория и аптека – в къща, която е съседна на родната му. Плаща и на лекар, който да се грижи за хората, нуждаещи се от медицинска помощ. Годината е 1909 г. Продължава да помага на нуждаещите се и в трудните години след войната. Част от неговите грижи са насочени към бежанците от Беломорието, но помощта му се разгръща на широк фронт – от сиропиталища, до спортни дружества, ученици и студенти, както и просто бедни хора. През 1926 г. Кудоглу създава в Пловдив известния „Дом на благотворителността и народното здраве”, където бедните хора могат да се лекуват безплатно.

„Намирал съм смисъл в живота, радост и щастие само тогава, когато съм можел да направя нещо добро, да бъда полезен на народа си, на бедните, на страдащите. Богатството, спечелено с честен труд, трябва да служи на човек, за да върши добри и полезни дела“, пише Кудоглу в учредителния акт на Дома.

 До скоро Тютюневият град се състоеше от около 30 склада, повечето от които се рушаха и пустееха от години. До момента не съществува цялостна концепция и стратегия за запазването и развитието на тази историческа зона в град Пловдив. Част от сградите в квартала са обявени за архитектурни паметници, а други са в режим на охраняема зона. Между тях е и най-красивият тютюнев склад в града – този, който Димитър Кудоглу е дарил на фондацията „Дом на благотворителността и народното здраве“. Пловдивчани казват, че именно тази сграда е вдъхновила Димитър Димов да напише епичния си роман "Тютюн". Това е неговата "Никотиана". Тук са снимани и знакови сцени от филма "Тютюн" от 1961 година, по сценарий и режисура на Никола Корабов.

„Във ферментационните помещения нямаше толкова прах, но затова пък тук миризмата на тютюна беше още по-остра и замайваща (…) В тия грамадни, полуосветени с електричество помещения ферментираха стотици хиляди килограми тютюн“, пише Димитър Димов в романа си „Тютюн“.

 През 1951 г. романът “Тютюн” е завършен окончателно, предаден е в издателство “Народна култура” и стига до читателите, но и до своите критици. Те изказват мнения на обсъждания и в статии в тогавашните вестници, че “Тютюн” се нуждае от “преработване”. Под натиск Димитър Димов, макар и с неохота, се съгласява да промени романа си, като разшири описанието на работническата класа и въведе нови герои, като увеличава обема на книгата с още 250 страници. През 1954 г. “Тютюн” се появява в новия си вид. Чак през 1992 г. е публикуван отново в първоначалния си образ.

 Тютюневите складове в Пловдив, въпреки, че са промишлени сгради свързани с обработката на тютюн, имат характерен архитектурен образ, оформящ цял един квартал на града. С проектирането им са свързани имената на най-добрите пловдивски архитекти от миналия век - арх. Камен Петков, арх. Васил Търпоманов и арх. Димитър Попов-Професора и неслучайно те се съревновават с европейските образци на подобни сгради от този период. Складовете са с масивни обеми, с добра пропорция и с интересно оформени фасади, които понякога са много богато декорирани. Вътре сградите са просторни, с оформени големи отворени пространства, повечето с дървени конструкции на горните етажи. Тютюневите складове показват добрия усет на техните създатели за мащаб в градското пространство.

 Тютюневият град изгоря. Той присъстваше в портфолиото, с което Пловдив спечели надпреварата за Европейска столица на културата. На това място през 2019 г. трябваше да се провеждат културни събития. Днес на мястото, описано в страниците на книгата, се усеща единствено острата замайваща миризма на пожар, тъга и алчност.

Източници: www.truestory.bg   www.btvnovinite.bg