В миналото градът е бил известен под името Диове, Дивен, Девлен, Девен, Дьовлен. Марин Дринов предполага, че това име е асоциирано с бесите, които древногръцкият историк Тукидид назовава „Дьове“ – мечоносци. Добруски пък предполага, че това става по линия на Диос махайраофорон – Диове, мечоносци или диите. Други историци твърдят, че името на града произлиза от реката и е с тракийски корен, чиято етимология остава неясна. В началото на 20 век името му е сменено на турското Селиме. През 1926 година пък получава българското име Здравец, но и то не се налага, което довежда до въвеждане на името Девин през 1934 година.

 Историята на Девин започва много отдавна. Тази част на планината е била обитавана от тракийското племе дии и в различни периоди е попадало под властта на различни държави и империи. От Одриското царство, през древна Македония, Римската империя, Византия, Първото българско царство, Латинската империя, Никейската империя, Второто българско царство, феодалните владения на Алексий Слав, Османската империя, та до днешна България. Всички те са допринесли малко или много за културното наследство на Девин. Най-ранните открити следи от живот край Девин са от бронзовата епоха. В местността „Потреба“ има руини от тракийско селище и светилище. Трако-римско селище край града е съществувало през ІV век. Проучено е още едно селище с два некропола от ХІ и ХІV век.

 При нашествието на османлиите през ХІV век, крепостта в местността „Кавурското кале“ (позната още под имената „Саята“ и „Бабин град“) на пет километра западно от Девин бива превзета от Ибрахим паша. Под властта на Османската империя Девин попада в Рупчоска нахия, Ахъчелебийски окръг, Филипополски санджак в Одринския вилает. По-късно Девин става център на „Дьовленската каза“, в която влизат 26 села с общо население 26810 души към 1912 година. В османски списък на селищата и броя на немюсюлманското население в тях от Пловдивско и Пазарджишко от 8 ноември 1635 година за Девин се посочва, че в квартал Настан (тогава отделно село) и в село Лясково броят на немюсюлманските семейства е общо 17, предвид облагането им с данъка джизие. Според Стефан Захариев към 1850 година в Девин има 60 помашки къщи и 200 жители-помаци. Според данните от преброяванията, през годините години Девин е наброявал до 4475 жители, през 1978 година в Девин живеят 7341 души.

 През 1859–1860 година местното население се навдига на бунт срещу високите данъци и пропъжда османската администрация. След това се вдига на бунт и срещу Източна Румелия, влизайки в състава на т. нар. Тъмръшка република. Девин е опожарено от части на Българската армия през 1913 година, след бунт на местните жители, инспириран от правителството на т. нар. Гюмюрджинска република, като от 250 къщи остават здрави само 30. Девин е бил изпепеляван и по-рано – през 1905 година, както и през 1912 година, когато са останали само седем незасегнати къщи.

 След Балканските войни в Девин се заселват и българи християни, предимно от Широка лъка, Стойките, Солища и други. Читалището в града съществува през 1923 година. Към 1939 година населението на Девинско наброява 21 770 души. В документ от главното мюфтийство в Истанбул, изброяващ вакъфите в Княжество България, допринасяли в полза на ислямските религиозни, образователни и благотворителни институции в периода 16 век – 1920 година, съставен в периода от 15.09.1920 до 03.09.1921 година, като вакъфско село се споменава и Девин (Dövlen).

 Девин е град приказка в сърцето на Родопите. В този дивен и примамлив кът елате да се насладите на чист въздух, красива природа и тишина. Девин е мястото където ще се почуствате природени от удивителното съчетание на величествени планини, реки и минерални извори. Природните дадености са добра предпоставка за развитието и на алте рнативни форми на  туризъм. Изключително атрактивна  за  посещения е защитена местност „Поречието на река „Девинска”. Тя представлява живописно ждрело с характерен ландшафт и забележителни скални форми и образувания, находища на редки и защитени растителни и животински  видове, чиито беспорни лидери сред едемитите са родопския силивряк и дивата коза. Реката е изваяла множество красиви вирове и меандри, достигащи дълбочина 2-3 метра .

 За улесняване достъпа на туристите до защитената местност е изградена екопътека „Струилица – Калето – Лъката”, която е изключително атрактивна и включва метални мостове, стълби и места за отдих. В защитената местност е обособена зона за риболовен туризъм с дължина 3 км., която предоставя отлични условия за риболов на балканска пъстърва. В местността „Калето” се намират развалините на стара българска крепост от VІ-ХІІІ век, а в месността „Лъката” е установено средновековно селище. И двата обекта са със статут на паметници с местно значение и са под специална  закрила. Местностите „Лисичево" и „Чурал" се намират на 15 км. северозападно от гр. Девин. Живописната природа и удобния асфалтов път от гр.Девин са фактори, които определят местността „Лисичево” като предпочитано място за отдих и почивка на гражданите и гостите на града. Уникална за себе си е и защитена местност „Триградско ждрело”. Разположена е по поречието на р. Триградска по пътя Девин - Триград, на около 1,5 км. от селото. Защитената местност обхваща най-живописната част от речния каньон с отвесни стени, високи до 300 метра, които на места  се доближават една до друга надвиснали над пътя , закривайки небето. Величествена гледка на стръмни скали, върху които растат смърчове и борове, придава особена стойност на този великолепен природен паметник.

  Един от феномените на Триградско ждрело е пропастната пещера „Дяволско гърло”. Водите на р. Триградска навлизат с грохот в пещерата, където образуват 12 подземни водопада, най-големият от които е с височина 42 метра (един от най-високите в Европа), и се появяват отново след 530 метра като буен карстов извор. За пещера „Дяволско гърло” се носят много легенди, а местните жители разказват че, нищо което е влязло в подземния и лабиринт, не излиза от нея. Интерес представлява легендата, която разказва, че древните траки хвърляли в бездната своите вождове, за да ги направят безсмъртни. Според друга легенда това е мястото, където митичния певец Орфей слязъл в подземното царство да търси своята любима Евридика. В землището на с. Триград се намира Харамийската пещера, която също е от пропастен тип и предлага атракция  на границата на класическия и екстремния туризъм.  През последните години защитената местност „Триградско ждрело” е все по-популярно място за развитието на алтернативни форми на туризъм, като посещение на пещери, пешеходни преходи, наблюдение на птици и растения, планинско колоездене, конен туризъм, рафтинг и др.

 Изключително привлекателно място за туристите е и защитената местност „Чаирите”. Тя представлява свлачищни езера, вековна гора и сенокосни ливади, разположени на 1600 метра надморска височина. Тук се намират някои изключителни природни феномени: Превалетият камък – естествена каменна арка, висока над 10 метра;  Пияната гора с нейните дървета,  странно изкривени и наклонени от свличането на почвените слоеве, върху които растат. Най-ценият и неповторим природен феномен в района беспорно са 7-те свлачищни езера, запазени от епохата на кватернера. Ценни за развитието на туризма са минералните извори:

 Находище “Беденски бани“  - разположено на 12 км. от гр. Девин, с температура 73,5 – 76°С. Минералната вода има външно балнеологично приложение. Основният профил за ползване включва заболявания на опорно-двигателния апарат, гинекологични заболявания и кожни заболявания.

 Находище “Девин” - разположено в гр. Девин,  с температура 37–45°С. Минералната вода има следните предназначения:
- за питейно приложение – стомашно-чревни заболявания; жлъчно-чернодробни заболявания; бъбречно-урологични заболявания; обменно-ендокринни заболявания
- за външно приложение – за заболявания на опорно-двигателния апарат; на нервната система; половата система, сърдечно-съдовата система и кожни заболявания;
- за инхалационно приложение – при заболявания на дихателната система от възпалително, алергично и токсично естество;
- за спортно-профилактични цели и закаляване на организма в закрити и открити водни басейни.

 Находище “Михалково” е с дебит на находището 2,8 л/с. Водата извира с температура 16-26°С. Тя е най-силно газираната въглекисела вода в страната. Благоприятна е за лечение на сърдечно-съдови заболявания, на заболявания на храносмилателния апарат, на нервната система и за лечение на ендокринно-обменни заболявания.

 Находища “Настан-1” и „Настан-2” – се намират се в кв. Настан, гр. Девин. Водата е сулфатна, хидрокарбонатно-натриева и се използва за:
- питейно балнеолечение и балнеопрофилактика – стомашно-чревни, бъбречно – урологични и обменно-ендокринни заболявания;
- трапезни цели като натурална минерална вода - на водоизточника или в бутилиран вид, включително и газирана.

 Девин е подходящ за почивка през четирите сезона на годината, но това което ще остане незабравимо за посетителя е топлото гостоприемство на девинчани и жителите от региона и възможността да опитат от чистите и натурални вкусотии и специалитети като родопски клин, пататник, смилянски фасул и балканска  пъстърва.